На 8 юни 2023 г. в Китайския културен център в София беше представена китайската музикална традиция Оу юе, буквално: „музика на купите“, поетично: „музика на водните купи/чаши“. Двамата лектори – проф. Донфан и проф. Ма – са познати на почитателите на китайската музика и поезия от успешния им концерт „Традиционен китайски стил и изтънченост“[2], представен в НМА като част от форума „Софийски музикални седмици“. Запознаването на българската общественост с традицията Оу юе беше част от друг форум – „Лято с китайската култура“ в България (6 юни–22 юли 2023)[3], организиран от Посолството на Китайската народна република в Република България и Китайския културен център в София. Ако с няколко думи трябва да представя форума „Лято с китайската култура“ в България, бих откроила две тенденции: да бъдат канени китайски лектори и изпълнители с богат педагогически и изследователски опит, както и да бъдат привличани като лектори българи с професионални познания върху китайския език, култура и изкуства. Между българските лектори бяха киноведът проф. д-р Андроника Мàртонова[4], композиторите проф. д-р Георги Арнаудов и Асен Аврамов[5] и други.
Лекцията на проф. Донфан и проф. Ма беше заключително събитие от вечер под надслов „Да опознаем китайската музика“. В началото на вечерта проф. Арнаудов изнесе лекция, озаглавена „Антична китайска музика“, а г-н Аврамов представи някои китайски традиционни музикални инструменти. След всяка от двете лекции младият китайски музикант Ли Жунчъ, който е студент в НМА, изпълни произведения за китайските традиционни музикални инструменти дзинху 京胡 и гуджън 古筝. Дзинху е водещ мелодичен инструмент в Пекинската опера Дзиндзю 京剧. Интересното при гуджън е, че неговата форма отразява китайски разбирания за съгласуваността между небето и земята и съответстващите им геометрични фигури – кръг и правоъгълник, защото горната дъска от корпуса на гуджън е заоблена (като небето), а долната – плоска (като земята).
Тук бих искала да изкажа сърдечната си благодарност към г-н Гуан Син, г-н Хун Хай и г-жа Джина Баларева за поканата да присъствам на презентацията на Джан Донфан и Сяо Ма и за предоставените снимки, нотни материали и др., които подпомогнаха написването на настоящия текст.
Многоаспектните проучвания на проф. Донфан и проф. Ма върху традицията Оу юе са осъществени във връзка с техни научни, научноприложни и творчески проекти. Свидетелства за практикуването на традицията Оу юе се откриват в различни периоди от китайската история – по време на управление на династиите Тан, Сун, Мин и др. Оу юе се базира върху изработване на керамични съдове, в които глината се обогатява с минерала селадонит. Селадонитът е синьо-зелен на цвят, но след термична обработка е възможно да промени цвета си. Създадените по този начин съдове могат да издават различни по височина тонове и така те биха могли да се третират като музикални инструменти. Тембърът им е красив и нежен. „Водните купи“ биха могли да се пълнят с вода, откъдето произлиза и поетичното им название. Звукоизвличането става чрез удари със специални палки. Не бива да се търси твърде силен звук, поради опасността от счупване на инструментите. Когато определен съд се повреди, се изчаква изработването на нов с идентична височина на тона. Начинът, по който се произвежда звукът, приобщава „водните купи“ към ударните инструменти. Същевременно специфичното при тях е материалът, от който се изработват – глината, на китайски език – ту 土. Една от класификациите на китайските традиционни музикални инструменти е според материала, от който са направени, като съществува отделен клас от музикални инструменти, изработвани от глина[6].
За да формират още по-конкретни слухови и визуални представи сред аудиторията за Оу юе, лекторите пуснаха аудиозапис на създадена от тях нова популярна песен – по текст от Ту Чунфей (屠春飞 词), музика и аранжимент от Джан Донфан (张东方 曲), изпята от Сяо Ма (肖玛 演唱), в която звученето на „водните купи“ бе ясно доловимо за аудиторията. Ма и Донфан представиха и видеозаписи с изпълнения на оркестри от китайски традиционни музикални инструменти, в които са включени по един или повече изпълнители на „водни купи“. Обясниха още, че за да се постигне баланс с останалите инструменти в такива оркестри, изпълнителите на Оу юе се озвучават с микрофони. Лекторите споменаха, че с купите от селадонит биха могли да се изпълняват фрагменти от някои видове китайска традиционна опера като например от Кунцю 崑曲 (или Кундзю 崑剧).
След лекцията двамата професори представиха произведението „Отчаяният престъпник“《凄凉犯》, създадено през XI век от Дзян Куей, известен и като Дзян Байшъ (1155–1221), от чието културноисторическо наследство са съхранени не само поетични и теоретични текстове, а и музикални ръкописи. Донфан и Ма показаха снимки на ръкописа на произведението. Споделиха, че са го дешифрирали дълго време, преди да успеят да му вдъхнат нов живот, тъй като музикалната нотация на оригинала е рядко използвана. Лекторите изпълниха произведението на живо в аранжимент за контратенор и пиано. Тази творба, която не беше представена на блестящия им концерт в рамките на „Софийски музикални седмици“, се отличаваше с голяма техническа сложност и изискваше виртуозност на изпълнението. След възторжените реакции на публиката Ма и Донфан представиха още веднъж две от най-красивите творби от концерта си в НМА – „лирическата поема „Вариации“ – музика и текст отново от Дзян Байшъ и аранжимент от Луо Джужун, и „Пролетни трепети“ от известния китайски композитор Гао Уейдзие (роден през 1960 г.) върху мелодия и текст от Сю Дзайсъ (1280–1340). Бурните аплодисменти изведоха Донфан отново на сцената. Той представи „Денят, когато отхвърлихме оковите си“ (1964) от Чу Уанхуа (китайско-австралийски композитор, роден през 1941 г.)[7]. Тази пиеса за пиано също вече бе прозвучала в негово изпълнение на концерта в НМА. След последното музикално изпълнение китайските и българските гости разговаряха и се снимаха с Ма и Донфан.
Лекцията на двамата професори показа, че при обмислено, високопрофесионално и непосредствено общуване с аудиторията дори традиции и произведения, отдалечени с векове от дадена чуждестранна публика, каквато беше българската в случая, могат да бъдат съпреживени пълноценно и да подействат вдъхновяващо. От съществено значение за възприемането на представените традиции и произведения на изкуството е и тяхната висока стойност на образци от материалното и нематериално музикално и поетично китайско културноисторическо наследство. Сред тях традицията Оу юе 瓯乐 и творбата „Отчаяният престъпник“《凄凉犯》от Дзян Куей (в аранжимент за контратенор и пиано) бяха представени у нас за първи път.
[1] М. Ценова е доц. д-р в ИИИзк, БАН.
[2] Вж. Концерт със старинни китайски стихове и песни „Традиционен китайски стил и изтънченост“. Сяо Ма – контратенор. Джан Донфан – пиано. 6 юни, вторник, 19.00 ч., Зала НМА. 54-ти международен фестивал „Софийски музикални седмици“. 23 май–30 юни 2023 [Програма. 1-8]; Ценова, М. Контратенорът Сяо Ма, пианистът Джан Донфан и техният „Концерт със старинни китайски стихове и песни „Традиционен китайски стил и изтънченост“. – В: Платформа за изкуства, 21.07.2023, Контратенорът Сяо Ма, пианистът Джан Донфан и техният „Концерт със старинни китайски стихове и песни „Традиционен китайски стил и изтънченост“[1] – Платформа за изкуства (artstudies.bg); Ценова, М. Концерт на музикантите Сяо Ма 肖玛 и Джан Донфан 张东方 в София. Някои подходи в търсене на рецепция. – В: Музикални хоризонти, 2023, № 7, под печат.
[3] Лято с китайската култура 中国文化之夏. Посолство на Китайската народна република в Република България 中华人民共和国驻保加利亚共和国大使馆, Китайски културен център в София 索非亚中国文化中心, 2023 [Двуезична програма, 1-14].
[4] Вж. Мàртонова, А. Китайският киномайстор Сие Фей: днес всеки прави този тип кино, което харесва и го изразява най-добре. – В: Кино, 2023, юли, Списание Кино – КИТАЙСКИЯТ КИНОМАЙСТОР СИЕ ФЕЙ: ДНЕС ВСЕКИ ПРАВИ ТОЗИ ТИП КИНО, КОЕТО ХАРЕСВА И ГО ИЗРАЗЯВА НАЙ-ДОБРЕ (spisaniekino.com).
[5] За повече информация и анализи: Ценова, М. Събитието „Да опознаем китайската музика“ като част от форума „Лято с китайската култура“ в България. – В: Музикални хоризонти, 2023, № 8, под печат.
[6] Вж. и Ценова, М. Пекинската опера дзин дзю 京剧. София: Амадеус принт, 2010, 97-98.
[7] Вж. 储望华Chu Wanghua. – sin80.com, 2006–2023, 储望华 – 新芭网 (sin80.com); Chu Wanghua ( 储望华 ): The Days of Freedom (1964). – Classical Music Discord, Chu Wanghua ( 储望华 ): The Days of Freedom (1964) – YouTube
