Мартин Кембъл е кино и телевизионен режисьор. Става известен с британския минисериал Edge of Darkness (1985), за който печели наградата BAFTA. През 90-те години Кембъл се налага като майстор на комерсиалното кино. Той режисира филми като „Маската на Зоро“ (1998) и „Легендата за Зоро“ (2005) с участието на Антонио Бандерас, Антъни Хопкинс и Катрин Зета-Джоунс, „Вертикална граница“ (2000). Той е режисьор на два от най-емблематичните филми от поредицата за Джеймс Бонд – „Златното око“ (1995) и „Казино Роял“ (2006).
Станахте много известен с филми като „Маската на Зоро“, „Казино роял“, „Златното око“. Защо се насочихте към този жанр?
Вижте, Джеймс Бонд е известен още от 1962 г. Тогава постига невероятен успех. Мисля, че хората го обичат, защото героят е страхотен. Бонд е от тези герои, които всеки мъж иска да бъде, а всяка жена иска да има в леглото, така че той наистина е известен. Истината е, че героят на Бонд е винаги страхотен, винаги представя нещо ново дори и в по-старите си филми е невероятен образ, невиждан досега. Мисля, че действието, когато говорим за „Маската на Зоро“, отново е с много екшън, и все пак е Зоро, не е Бонд, но Зоро е герой – също както Бонд. Мисля, че хората просто се наслаждават, обичат героя, защото е забавен и не се налага да мислят прекалено много. Смятам, че излизат от киното, чувствайки се много добре. Видели са нещо, което ги е разсеяло от световните и ежедневните проблеми за два часа. Така наистина се наслаждават.
Когато снимате, знаете ли предварително какво ще се хареса на зрителите и какво не?
Ето какво. Ако е екшън филм, разбира се, трябва да работиш много здраво, за да можеш да ангажираш вниманието на аудиторията. Няма смисъл да имаш един епизод с екшън и 45 минути диалог. Аз много внимателно следя за това и работя здраво, екшънът да е разпределен през целия филм. Със сигурност при Бонд и всеки друг екшън премислям много внимателно самото действие. Винаги си мисля за това дали можем да направим нещо ново, нещо уникално, нещо, което никой не е виждал досега. Но не по-малко важни са героите. Виждал съм много екшън филми, които мисля, че са скучни, защото не са успели да направят връзка между героя и публиката. Следователно, няма значение колко хубав е самият екшън, ако героите не работят за идеята.
Снимали сте с много известни актьори, лесно или трудно се работи с Даниел Крейг, Пиърс Броснан, Анджелина Джоли?
Не. Ако говорим за Пиърс Броснан, той е страхотен актьор. С Анджелина Джоли снимах филма „Отвъд граници“, аз обичам да работя с нея, тя е истински професионалист – винаги идва навреме, винаги е отдадена на филма. Даниел Крейг по същият начин – те всички са много добри актьори. Обичат да действат, харесва им да бъдат насочвани, да бъдат питани, да им се говори и да обсъждат. А аз никога не съм имал проблем в общуването с актьорите и работата с тях.
Видяхте ли последния Джеймс Бонд – „Смъртта може да почака“?
Да! Харесах го! Филмът е дълъг, но това, че умира накрая е страхотен ефект. Нека го кажем, той е избегнал около милиона и половина куршуми в цялата си кариера дори без драскотина! Но знаете ли, наистина ми хареса, мисля, че беше малко по-дълъг, но много добре режисиран и невероятен. Краят много добре се вписва в цялата поредица на Бонд поне в частта с Даниел Крейг.
Режисьорът на „Американски прелести“ – Сам Мендес, също засне два от филмите за Бонд. Какво впечатление ви направиха те?
Знаете ли, наистина ми хареса „Скайфол“. Не бях толкова впечатлен от „Спектър“, но не заради Сам, напротив, той е страхотен режисьор, но самата история с полубратята не мисля, че беше добра. Сценарият не отговаряше на класата на „Скайфол“, въпреки че отново Сам го режисира. Смятам, че има още какво да се желае с историята.
И накрая един последен въпрос. На какво учите студентите си? Кое е най-важното нещо в създаването на един филм?
Най-важното нещо не е само едно. Във всеки филм са най-важни три неща – сценарий, сценарий и сценарий! Може да е клише, но е истина. За студентите, които искат да стават режисьори, е трудно, тъй като няма само един утвърден път, за да се постигне. Ако учиш във филмово училище и след четири години изведнъж се озовеш на улицата, какво става? Аз мисля, че независимо от обстоятелствата, всеки от тях трябва да опита да заснеме своя филм. Направи филма, независимо от трудностите! Редуцирай бюджета, спести пари, ако можеш вземи безплатна техника и реквизит от приятели, използвай всичко, което можеш безплатно! Използвай добър сценарий, независимо дали ти си го написал, или някой друг, но направи филм! Това е на първо място. Защото само тогава ще имаш готов продукт, и ако той е успешен, ако си си свършил добре работата и филмът се окаже добър, тогава ще имаш и работа. Независимо какво правиш, опитай и направи филм! Може би ще струва сто хиляди лева. Добре, но го заснеми. Не се отказвай независимо от ниския бюджета или препятствията! Обади се на възможно най-много хора да ти помогнат и да осигурят максимално безплатни услуги и после стани режисьор и автор, това е много важно! Най-важното е да опитваш, опитваш, опитваш, да продължаваш да опитваш и независимо колко пъти се проваляш, не спирай да опитваш и само тогава може би ще успееш!
