„Защо г-н Р. изпадна в амок“, Германия
Диваделна Нитра’2016: Ода на радостта
Тази есен един от най-значимите европейски форуми в областта на сценичните изкуства и най-голямото театрално събитие в Словакия – Международният театрален фестивал „Даваделна Нитра“ – отбеляза своята 25-годишнина. Създаден през 1991 г. като част от общото за страните от Централна и Източна Европа след падането на Берлинската стена движение за обновление и отваряне към културата на Западна Европа и света, в първите години на своето съществуване фестивалът се утвърждава като престижна платформа за среща на някои от най-добрите режисьори и спектакли от източно- и западноевропейските сцени. От началото на новото хилядолетие той все повече се налага с тематичните си програми, посветени на важни политически и социални проблеми или на актуални театрални тенденции. Мотото на юбилейното му 25-то издание, което се състоя от 23 до 28 септември, беше „ОДА НА РАДОСТТА. Минало – настояще – бъдеще“. Избирайки заглавието на европейския химн за свой тематичен фокус, екипът на фестивала недвусмислено заявява намерението си както да направи рекапитулация на очакванията и надеждите от обединението на континента и да коментира днешните предизвикателства пред него, така и да открои онова, което дава поводи за оптимизъм и ни доставя радост в съвременния театър.
По вече утвърдена традиция фестивалната програма е изградена от три модула – международна селекция; „Фестивал ПЛЮС“ (в който местният Театро Татро както винаги през последните години беше опънал своята шатра на площада пред градския театър в Нитра, на чиято сцена се играят повечето от спектаклите, включени в основния афиш, и всеки ден показваше новата си продукция „Чарът на цирка“) и богата съпътстваща програма от улични представления и концерти, филми, изложби и дискусии. Тук важен акцент беше публичният дебат, назован с мотото на фестивала и модериран от неговия директор Дарина Карова, в който върху днешните проблеми на Европа разговаряха известни словашки експерти по международни отношения и философи. Но безспорно най-интересно беше ежедневното присъствие в традиционните за „Диваделна Нитра“ сутрешни срещи с трупите, показали своите представления предишната вечер, на студентите по театрознание и младите театрални критици, участващи в V4@critic residency 2016, водена от световен авторитет в областта на театралната теория като Патрис Павис и специално неговите лични редовни коментари на продукциите, както и финалното му обобщение върху видяното на юбилейното издание.
Основната програма от селекционирани представления включваше 6 чужди заглавия от Германия, Ирак/Швеция, Чехия, Полша, Франция и Украйна – „Защо г-н Р. изпадна в амок“ по Фасбиндер (адаптация Майкъл Фенглер) на режисьорката Сюзан Кенеди и Мюнхнер Камершпиле; „Колони от кръв“, спектакъл, смесващ физически театър и съвременен танц с режисьор Анмар Таха на трупата „Иракски тела“ в сътрудничество с две танцови компании от Швеция; „Изслушването“ на режисьора Иван Крейчи и чешкия Камерен театър „Арена“ от Острава; „Кантор Даунтаун“ на Театър Полски в Битгошч, създаден от екип, включващ Йоланта Яничак, Йоанна Краковска, Магдалена Можиевич и Виктор Рубин; „Неочаквано нощта“ от Оливие Сакомано на режисьорката Натали Гаро и френската трупа “Du Zieu” и театралния концерт „Рози“ на нашумялата напоследък женска група Dakh Daughters Band от Киев, както и 5 постановки от Словакия.
Най-доброто от словашката сцена
Сред петте заглавия, представящи най-доброто от словашката сцена през изтеклия сезон, непременно трябва да откроим Обратно в Братислава – силен спектакъл на режисьора Патрик Ланкарик и Камерния театър в Мартин по едноименната биографична книга на словашката интелектуалка с еврейски буржоазен произход Зо (Зофия) Лангерова, която разказва за драмата и борбата за оцеляване на авторката и двете ѝ дъщери, след като съпругът ѝ Оскар Лангер е осъден и хвърлен в затвора от комунистическия режим в страната през 1951 г.
“OPERNBALL”, Словакия
Находчив и интересен беше и танцовият спектакъл OPERNBALL – една своеобразна „автентична реплика“ на много популярния в редица европейски страни годишен Виенски бал, традиционно излъчван на живо както в Австрия, така и в Словакия и следен с несекващ интерес от няколко поколения. Концепцията за представлението е на режисьорката и хореографката Петра Форнайова – една от най-активните фигури на словашката независима сцена в полето на съвременния танц. То се състои в непосредствено възпроизвеждане от седем танцьори и пърформъри на прожектираните на цял екран зад тях откъси от излъчвания на бала през годините. Техните едновременно въодушевени, критични и иронични „повторения“ на танцови епизоди, на уловени от камерата взаимоотношения и на презентиращи се известни лица от популярното телевизионно събитие се превръщат в оригинален и неочакван коментар както на видяното, така и на днешната ни обсебеност от виртуалната реалност, изграждана от електронните медии.
Същинското събитие в международната програма
беше полският спектакъл Кантор Даунтаун (Kantor Downtown). Представлението безспорно е една от най-интересните премиери на полската сцена от последната година. Доказателство за това е селекционирането и присъствието му в афиша на повечето от основните международни театрални фестивали в Европа тази есен – БИТЕФ’2016, Театрални конфронтации’2016 (Люблин), фестивала в Клюж, Румъния, както и на юбилейното 25-то издание на „Диваделна Нитра“.
„Кантор Даунтаун“, Полша
Създадено през 2015 г. на сцената на Театър Полски в Битгошч, представлението е част от голямата вълна спектакли и събития, отбелязващи 100-годишнината от рождението на Тадеуш Кантор (1915–1990) – големия театрален реформатор и ярък представител на полския и европейския театрален авангард от 50-те, 60-те и 70-те години на 20 век. Да се впише в програмата на юбилейните чествания обаче е само част от намеренията на „Кантор Даунтаун“. Неговата същинска цел е да документира как присъства влиянието на Кантор днес, какво е останало от наследството му извън стените на музеите, как функционират театралните му идеи в новия контекст и новите условия на глобалния свят.
Екипът, създал спектакъла, включва четирима артисти от различни поколения – Йоланта Яничак (р. 1982), която е психолог и автор на театрални текстове, известния театрален историк и изследовател от Института за изкуства към Полската академия на науките и редактор в списание „Диалог“ Йоанна Краковска (р. 1965), Магдалена Можиевич (р. 1967) – автор на документални филми и видео представления, завършила философия в Ягелонския университет в Краков и кино във Филмовата академия в Лодз, и режисьора Виктор Рубин (р. 1978), завършил социология в Ягелонския университет в Краков и театрална режисура в Краковската театрална академия. За да реализират намерението си да проследят как присъства и функционира днес в театралното пространство влиянието и наследството на Кантор, те избират един важен момент от неговата творческа биография – гостуването през 1979 г. на емблематичния му спектакъл „Мъртвият клас“ (създаден през 1975 и заснет като филмова версия от Анджей Вайда през 1977 г.) в театър „Ла МаМа“ в Ню Йорк, оказал силно влияние както върху собствената му работа, така и върху американската авангардна и ъндърграунд сцена през 70-те и 80-те години на миналия век. Виктор Рубин и екипът му изграждат оригинална театрална инсталация, в която в реконструирания декор на ключовото представление на Кантор от средата на 70-те (известните две редици с ученически чинове, върху които седят вече мъртвите, изчезнали през Втората световна война съученици, замествани, противопоставяни и допълвани с техни манекени) те поставят учениците и последователите на полския режисьор от престоя му в САЩ. На мястото на актьорите и манекените сега в инсталацията са разположени големи монитори, на които по знак на самия Тадеуш Кантор (Гжегож Артман) се появяват известни и не толкова известни артисти от авангардните сцени на Долен Манхатън (Downtown) в Ню Йорк от 70-те и 80-те, които в специално направени за спектакъла интервюта разказват за срещите си с Кантор и за влиянието, което им е оказал неговият театър. Сред 12-те интервюирани артисти са такива значими имена като Лий Бреуер, Линда Чапмън, Джорд Ференц, Барбара Хамър и Ози Родригес.
В „Кантор Даунтаун“ в своите разкази за срещите си с Тадеуш Кантор американските авангардисти от 70-те и 80-те години на 20 век от различни страни и през призмата на своя различен личен опит и своята собствена театрална реализация коментират основните положения в театъра на полския режисьор (концепцията за предмета, концепцията за реалността от най-нисък ранг (бедната сценична реалност) и концепцията за автономното пространство), като съзнателно или не разсъжденията им, породени от спомените за него, непрекъснато препращат към днешното състояние и днешните проблеми на независимата експериментална сцена. Неочаквана пряка връзка между реконструкцията на театъра на Кантор, медийното участие на американските артисти и непосредствената конкретна публика осигурява живото присъствие на Марта Маликовска, която периодично и умело се превръща от актриса на дръзкия полски реформатор в съвременен пърформър, настойчиво поставящ въпроса за заплащането и статута на експерименталния артист днес.
Сред другите запомнящи се събития от юбилейното 25-то издание на „Диваделна Нитра“ непременно трябва да споменем и много прецизното и майсторско като визуално решение (сценография Лена Нютън, светлинен дизайн Юрген Колб) и актьорско присъствие, но твърде монотонно представление Защо г-н Р. изпадна в амок на Мюнхнер Камершпиле и ярката холандска режисьорка Сюзан Кенеди (работеща в Хага и Мюнхен и носител на Наградата за нови театрални открития за 2014 г. на Берлинските театрални срещи).
Ако се върнем към слогана на фестивала и обобщим в какво публиката и театралните специалисти, присъстващи на юбилейното му издание, намериха своите поводи за радост от театъра днес, такъв какъвто го видяха в неговата програма, то трябва да кажем, че това беше преди всичко добрият професионализъм и високото средно качество на селекционираните спектакли, които обаче невинаги успяваха да задоволят необходимостта от креативни изненади и нови открития. Онова, което Диваделна Нитра’2016 отново безспорно и категорично потвърди, е, че театърът, който фестивалът отличава като най-добрия и най-необходимия за живота на хората днес, в съвременния тревожен и изпълнен с конфликти и напрежения свят, е актуалният социално ангажиран театър, вгледан в горещите теми и неотложните въпроси на обществото.