Първите есенни дни на септември ни поднасят възможността да се потопим, макар и за кратко, в необятните дебри на античното изкуство от територията на България. Какво имам предвид ли? В следващите редове ще Ви разкажа накратко за две временни изложби, на които може да се насладите в някои от почивните си дни, така както направих аз. Изложбите са открити през месец август в Археологическия музей в София, а акцентът в тях е поставен върху две от най-любопитните археологически открития за 2024 година.

Изложбата „С една глава по-висока. Втората статуя от Хераклея Синтика“ може да бъде посетена до края на месец септември.

Основно място в нея заема реставрираната мраморна скулптура на млад мъж, която произхожда от античния град Хераклея Синтика. Навярно голяма част от публиката е запозната с историята на нейното намиране, отразена детайлно в медиите през миналата година – в рамките на няколко месеца две идентични по иконография, но различни по стил статуи на мъже, бяха открити в недовършен канал, близко една до друга. Първата скулптура вече е част от постоянната експозиция на Исторически музей – Петрич и също заслужава да бъде видяна.

Що се отнася до т. нар. втора статуя, от нея първоначално е разкрито само тялото, а по-късно, недалече от него, откриват и нейната глава. Благодарение на извършената реставрация и консервация можем да придобием представа за цялостния облик на паметника, с височина близка до естествен ръст.

Освен с високите си художествени качества и майсторска изработка, втората статуя ни дава информация за античните техники на реставрация, които са видими при пукнатината върху единия й крак. Подробна информация за отделните етапите на реставриране, през които е преминала мраморната фигура в наши дни, получаваме от постерите, разположени в съседство. Цялостното реставриране на скулптурата е върнало предишният й блясък – всеки посетил изложбата може да се увери в това.

Няколко века по-рано ни връща следващата изложба, озаглавена „Блясъкът на елинистическото злато. Повелителят на Сакар“.

Тя впечатлява зрителя с прецизно изработени предмети от късноелинистическия период, произхождащи от тракийската надгробна могила при с. Капитан Петко войвода. Сред погребалните дарове се открояват следните златни предмети: венец, огърлица и масивни гривни, декорирани с полускъпоценни камъни; пръстен и фибула.

От същата могила произхождат още железни върхове за копия, нож с инкрустация, два меча с различни размери, както и златен начелник, апликации и мъниста, част от конска сбруя.

Експонираните златни бижута и паметници на въоръжението ни позволяват да добием представа за богатствата и величието на елинизма, а заедно с това допълнят представите ни за античното изкуство по нашите земи.