Галерия „Васка Емануилова“ представя изложба, посветена на 150 години от рождението на художника: Романтичният образ на вярата. 

Художникът Мильо Балтов е една от интересните фигури от сферата на академичното църковно изкуство в началото на ХХ в. и е непознат за публиката. Произведенията му събират несъвместими на пръв поглед функции между култовото и академичното битие на изображението. Попадат в областта на съвременните интердисциплинарни изследвания, свързващи историята на изкуството с културологията, социологията, антропологията и разкриват нови аспекти от историята на родното ни изкуство.  

Името на художника и общественика Мильо Балтов неизменно присъства в културния живот на град Стрелча не само като представител на известен род и един от кметовете на града. То е живо и чрез почитаните до днес икони и стенописи в катедралния храм-паметник „Св. Арх. Михаил“, както и музейната сбирка на Историческия музей, чийто фонд съхранява близо 30 негови произведения. Множество декоративни и иконописни реализации в храмове от пазарджишкия регион също носят неговия подпис. Мащабната му художествено-декоративна дейност съвпада с подема в храмовото строителство след Освобождението, движено от стремежа да се придаде колкото е възможно по-представителен вид на всяка от новостроящите се църкви. Много от параклисите и църквите, които М. Балтов декорира, са посветени на Архангел Михаил и до днес изпълняват функцията си на паметни места за падналите във войните. В много от създадените от него икони се разпознават образи на исторически личности, а други дори са добили статута на чудотворни.

Мильо Балтов постъпва в Рисувалното училище през 1897 г. във втория випуск и става ученик на Ярослав Вешин. В портретите и иконите личат уроците на професора, към които художникът се придържа въпреки превратностите на съдбата и обществения дълг: отношение към изразителността на линията, изграждане на триизмерност, интерес към пластичността и обема, търсене на ефектно осветление, стремеж към изискана класическа композиция и поза, опит да се постигне плътен и материализиран колорит, да се изгражда посредством светлосянката и вальорите, и т.н. Мильо Балтов декорира храмовете около родния си град още по време на своето следване в Рисувалното училище. Понякога работи в екип с други художници като Господин Желязков, Стефан Иванов, Харалампи Тачев и др. Такъв е случаят със стрелчанския храм-паметник „Св. Арх. Михаил“, където работи заедно с Господин Желязков, негов състудент от по-горния випуск на Рисувалното училище. През 1903 г. той още следва и орнаменталните фризове в тази църква вероятно са първото голямо стенописно-декоративно задание, което му се възлага. Олтарните икони в тази църква също са негово дело, но имат различни датировки. Най-късната изобразява Архангел Михаил. За този образ се смята, че е позирала учителката Цветана Кафеджиева, а иконата е дарение от нейното семейство. След като приключва обучението по иконопис в Рисувалното училище през 1907 г., Мильо Балтов работи като начален учител по рисуване в Пазарджик, а от 1911 г. преподава в новооткритото Девическо практическо занаятчийско училище в същия град, което е едно от първите специализирани професионални училища в страната. През 1907 г. Балтов реставрира (повече или по-малко успешно) старите и увредени икони в църквата „Св. св. Константин и Елена“ в Пазарджик и създава няколко нови за същата църква, а няколко години по-късно рисува две големи икони за иконостаса на същата църква. Паралелно с това през 1912 и 1914 г. участва в първите изложби на Дружеството на южнобългарските художници. Името му е в списъка на учредителите на това дружество. По време на мобилизацията през Балканската война Балтов е зачислен в Двадесет и седми пехотен полк и е изпратен на фронта в Източна Тракия. Трите пейзажа, датирани и подписани от художника, които са съхранявани днес в Историческия музей в Стрелча, изобразяват идилична гледка от Сиври тепе близо до Одрин и го разкриват като пейзажист с фин усет към природната гледка.

Портретът е другият жанр, в който Балтов активно се изявява. Рисува своите близки, видни стрелчански общественици като учителя Барбалов и др., чиито портрети днес могат да се видят в Историческия музей в Стрелча и в Художествената галерия в Пазарджик. В някои от тях се наблюдава известен „пренос“ и приемственост – така например портретите на дъщерите му Дена и Невена са обобщени и силно наподобяват някои от лицата, които виждаме върху иконите, докато други са представени по-реалистично.

През 1923 г. Мильо Балтов за кратко е кмет на Стрелча. Работата по църковната украса в региона продължава и през 1929–1930 г. заедно с Петър Джамджиев рисува стенописните образи на български светци в църквата „Св. Неделя“ в Пловдив. Тези монументални образи са единственият досега повод българското изкуствознание да заговори за художника Мильо Балтов и неговото място в българското изкуство. Приносът му е пример за уменията на българските художници от 20-те години на ХХ в. да обновяват иконографската програма с изображения, сцени или фигури, свързани с българската култура и национална идентичност. По-късно Балтов изпълнява стенописната украса на църквата „Св. Арх. Михаил“ в Перущица, както и „Тайната вечеря“ в храма „Св. Възнесение Господне“ в пловдивското село Кадиево. Балтов участва активно в културния живот на родния си град Стрелча – театралните постановки също се случват благодарение на изработените от него декори и сценографски решения, от които, за съжаление, не са запазени свидетелства.

Днес, благодарение на изследователските усилия на Исторически музей в Стрелча, можем да включим името на художника Мильо Балтов в списъка на ярките представители на един любопитен междинен етап в историята на българското изкуство. Следващо цялостно изследване на неговия жизнен път ще има за цел да събере и систематизира възможно по-голяма част от творчеството на Мильо Балтов: да издири икони, да проследи стенописи и декорации и извън родния му край и да очертае по-ясно сложните пътища на идеите в изобразителното изкуство.

Галина Декова, куратор на изложбата