Детско-юношеската студия за опера и балет „Маргаритки“ при Държавна опера – Стара Загора гостува в София с мюзикъла „Едно лято в едно блато“. По идея на специалистите от Института по зоология на БАН –Ния Тошкова и Виолета Желязкова, творбата се стреми чрез силата на изкуството да насочи вниманието към съдбата на една от българските природни забележителности – Чьоклово блато в природен резерват „Байкал“, община Радомир.

Според сайта на Старозагорската опера[1] сюжетът се развива „през лятната ваканция в село Байкал, в близост до което се намира Чьокловото блато“. Две момичета искат да станат биолози и запленени от природата, често се връщат при блатото, за да правят снимки. Тези деца разказват на зрителите за богатството на природния свят, обитаващ Чьокловото блато. Селото обаче е посетено от богат инвеститор, който иска да пресуши блатото и да направи на негово място хотел. Така двете момичета се сблъскват със сина на въпросния инвеститор, посетил с работниците си бъдещата строителна площадка. Момчето постоянно се оплаква от ухапванията на комарите и се хвали с влиянието на баща си, без и да подозира за богатия животински и растителен свят на мястото. За да го вразуми, Феята на живота превръща момчето в прилеп. Той трябва да попречи на баща си да направи строежа и едва тогава отново ще придобие човешкия си образ. Вече като прилеп, момчето се запознава с обитателите на блатото и харесва живота там. Затова, когато идват багерите, изведнъж се завихря торнадо, момчето прилеп препречва пътя на багерите. Блатото е спасено и главният герой отново става момче.

Спектакълът впечатлява с актуалното си послание и силната актьорска игра на децата изпълнители. Специална похвала заслужават ръководителите на ДЮСОБ „Маргаритки“ за мотивацията и работата с тези талантливи деца. Усилията на постановъчния екип са увенчани с един стегнат спектакъл, който върви гладко. Личи огромното желание и любов на децата участници.

В традициите на мюзикъла в представлението, освен говоримо слово, са включени още и множество танци и песни, но така също и мултимедии. Например още в началото, докато двете момичета разказват за защитените животни в Червената книга на България, чрез мултимедия се прожектира на живо как изглеждат тези животни. Едновременно с това описваните животни имат в действието и свои деца изпълнители, които пеят, танцуват и играят в представлението.

Искам да поздравя Радост Младенова-Арабаджиева – режисьор и хореограф, а също и ръководител на балетната школа към Студията – за работата ѝ с децата. Те са на различна възраст и с различни актьорски задачи. Въпреки това синхронът в танцовите изпълнения беше безупречен. Хореографът е успял да представи обитателите на блатото с различна пластична и танцова характеристика. Впечатлява чудесната работа и добре усвоеното сценично пространство в танците. Бих препоръчал обаче по-прецизно обмисляне на различните връзки в мизансцена и сценичното действие, но това е забележка към режисьорската работа на Арабаджиева.

Някои слабости на режисурата са недостатъци и на либретото на Мая Дългъчева. Има някои неизведени докрай сюжетни линии. Например, докато момчето е омагьосано като прилеп, той, впечатлен от влюбените чапли, споменава, че би искал да каже подобни думи и на едно от момичетата. Но не е ясно за кое от тях става въпрос, а и то не се случва до края на пиесата. Една от костенурките, които момчето прилеп среща в блатото, се оказва неговата собствена. Много добре е развита сцената дует между живеещото в природата животно и домашната костенурка. Но идеята няма продължение в сюжетната линия. Сцената с торнадото – кулминацията в спектакъла – би могла да се направи с повече фантазия и чрез мултимедията да се създаде впечатление за истинска буря.

Костюмите на отделните животни са интересни и направени с вкус от Денис Иванов, който е и асистент-режисьор в Старозагорската опера. Той е автор и на сценографията, решена във водно синьо. Важен неин компонент е издигнатото място, от което Феята на нощта (може би асоциации с Царицата на нощта от операта „Вълшебната флейта“?!) излиза на сцената.

Музиката (композитори Маргарита Шоселова и Николай Цолов) е с номерна структура и всеки музикален номер би могъл да съществува и извън рамките на мюзикъла. Маргарита Шоселова, като автор на песните в мюзикъла, трябва да бъде поздравена за разнообразните музикални характеристики на отделните животни. Докато главните герои – двете момичета и момчето – нямат собствено музикално представяне. А соловата изява на момчето е само една приспивна песен, но без отношение към неговия образ. Аранжиментите на песните – автор Николай Цолов – са богато и разнообразно оркестрирани. Той е композирал и инструменталната музика, която звучи по време на някои от танците и в повечето говорни епизоди.

Заслужава похвала и работата на вокалния педагог Зорница Желязкова. Към чистото интониране на децата трябва да се добави и естествената постановка на гласа. Усеща се и приносът на сътрудника по актьорско майсторство Деница Янакиева. Студийните записи са осъществени от Йовко Йовчев, а мултимедията е дело на Николай Стоянов и Пламен Асенов.

Много органично се вписват в спектакъла и по-големите участници от Държавна опера – Стара Загора. Въпреки заеманите от тях епизодични роли, те подпомогнаха изпълнителите деца в техните творчески задачи.

В заключение бих искал да поздравя целия екип на Детско-юношеската студия за опера и балет „Маргаритки“ при Държавна опера – Стара Загора. Изграждането на цялостно сюжетно действие, при това представяно от деца, е сложна задача за целия творчески екип. Доближаването до музикално-сценичните произведения влияе върху музикалното възпитание на децата и юношите. Особено когато децата са не са само зрители, а и изпълнители. Така те по-активно се приобщават към музиката и сцената, формират вкус и критерии за музикалната сцена.

Пожелавам на децата и техните ръководители от Детско-юношеската студия за опера и балет „Маргаритки“ при Държавна опера – Стара Загора много и разнообразни предизвикателства, когато посягат и към утвърдени български и чужди образци на музикално-сценичното творчество за деца. Репертоар, който значително би обогатил не само изпълнителите, но и техните ръководители.

[1] На спектакъла липсваше печатна програма и единственият източник за тази рецензия, освен личното впечатление, се оказва сайтът на Държавна опера – Стара Загора.