„Стената“ / „Желязната завеса“ от варели на ул. „Висконти“ е провокативна „премиера“ в пространството на големия град, а опакованата Триумфална арка е прощаване с Париж за Кристо и Жан-Клод. Годините 1962 и 2021 са началото и краят на вълнуващи отношения на артистичната двойка с улиците на Париж – град метафора (макар и днес неизбежно банализирана) на неподчинение и барикади, креативност, артистизъм и промени.
Акцията на артистичната двойка през 1962 г., вечерта на 27 юни – преграждането на тясната улица „Висконти“ в Латинския квартал – възпрепятства преминаващите оттам в продължение на няколко часа. Проект и официална молба за временната инсталация са депозирани в полицията, но няма разрешение от властите. „В продължение на 8 часа вечерта на 27 юни 1962, Кристо и Жан-Клод затварят улица „Висконти“ с 89 варела за петрол. Преградата е с размери 4,2 х 4 х 0,5 m. Артистите не променят индустриалните цветове на варелите, оставяйки видими наименованията на марките и ръждата.“ (от плакат днес) Макар и без политически манифест, художествената акция е предизвикателство за обществения ред. В онзи момент тя не е превърната в „новина“ от масовите медии. Затова пък привлича вниманието на артистичните среди.
През следващата 1963 година Кристо участва в Парижкото биенале на младите художници като част от френското представяне. Името му е в селекцията на младите френски критици. Артистът показва изненадващ обект – „Опакован мотоциклет“, който предизвиква шок и се обсъжда като „скандал“ от публика и медии. И в Париж масовите нагласи пораждат съпротива срещу нови явления и тенденции. Но за разлика от страните на Изток от „Желязната завеса“, тук няма предписания и присъди от единствена идеологическа власт.

През 1985 година Кристо и Жан Клод са отново в Париж – опаковат Пон Ньоф / Новия мост. Проектът е подготвян близо десет години. Кметството на града се гордее с мащабната артистична реализация. Очудненият архитектурен обект – един от символите на Париж – е медиатизиран с възторг от ТВ канали и от пресата. Сега няма препятсвия и затруднения, обитателите на града преминават свободно между двата бряга на Сена и Сите, и се радват на неочакваните образи на стария Пон ньоф от всички възможни гледни точки – при разнообразно осветление и в различни часове на денонощието. Емоцията е чисто визуална. За разлика от акцията на ул. „Висконти“ преди повече от 20 години, от която има само няколко приятелски фотографии, преобразеният Пон ньоф е всестранно документиран.
Опаковането на Триумфалната арка през 2021 г. е дълго договаряно с властите и е утвърдено на държавно ниво. На церемонията при откриването на 16 септември 2021 г. е президентът на Франция Емануел Макрон. Уви, артистичната двойка не го доживява. Реализацията е широко коментирана във всички медии. Опаковането на Триумфалната арка поражда и гласове на недоволство. Мотивите – вероятни финансови разходи, предполагаеми екологични вреди и други затруднения от практическо естество. Не художествените качества и въздействие, не и евентуалното „изпразване от смисъл“ на символния обект. Възторжената публика от парижани и туристи е по-многобройна от очакванията. В интернет намираме документални кадри, отзиви в пресата, любителски клипове и фотографии. Световната мрежа, с многобройните си плаформи, амплифицира опакованата Триумфална арка като ефектен художествен финал и постижение.
* * *
От „Стената“ / „Желязната завеса“ на ул. „Висконти“ през драпериите на Пон ньоф до опакованата Триумфална арка има дълъг път. Променя се зарядът на художествените проекти, глобализират се артистичният свят / множеството светове, подвластни на финанси; настъпва времето на аукционите; разгръща се експанзията на медиите в интернет. Артистичните творения с добра видимост осъществяват трансфер на аура и символен престиж към притежателите и меценатите си. Париж се утвърждава (наред с всичко останало) като голяма институция на туризма, а от този род институции се очаква да бъдат рентабилни.
На ул. „Висконти“, на левия бряг на Сена, сред множество плакати за изложби, днес откриваме два за 60-годишнината от „Стената“. Единият ни информира подробно за акцията някога – разказва за артистичната история на малката уличка от ХVI век, обитавана във времето от писатели и художници; напомня за издигането на Берлинската стена и за войната в Алжир от началото на 1960-те години. Другият кани минувачите да сканират QR код с мобилните си телефони, за да достъпят до виртуална възстановка на някогашната преграда от варели. Това предложение на Парижкото кметство и на Фондацията на името на Кристо и Жан Клод е сред множество други, апелиращи към любознателни граждани и туристи за памет днес. За колекционерите Париж предлага Кристо и Жан Клод в частни галерии. Памет, търговия, туризъм работят над аурата след края. Отвъд Триумфалната арка и жизнения път, Кристо и Жан Клод поемат по други траектории.
Фотографии от автора, 2021 и 2022