НЕБЕСНИ ОБРАЗИ

Сподели:

Share on facebook
Share on twitter
Share on pinterest
Share on linkedin
Share on email
Share on print

НЕБЕСНИ ОБРАЗИ

НАДЕЖДА КУТЕВА

ЖИВОПИС

6 – 26 април 2022

СБХ – Шипка 6, зала I B

откриване – 6 април, 18:00

Надежда Кутева и родена в София. През 1971 г. завършва ВИИИ „Николай Павлович” (НХА) в София, специалност „Стенопис”. През 1981 г. специализира в Corcoran school of Art – Вашингтон, САЩ. Първата й самостоятелна изложба е през 1975 г. в София. Следват многобройни участия в международни биеналета на живописта и над 20 самостоятелни изложби в България и в чужбина, в това число и в залите на СБХ – Шипка 6 и „Райко Алексиев“, в Полша, Словакия, Париж, Виетнам, Япония, Нидерландия, Северна Македония, Сърбия, Германия. През 1990 г. получава Националната награда за живопис „Владимир Димитров – Майстора“. През 2021 г. получава Голямата награда на Петото балканското квадриенале по живопис „Митовете и легендите на моя народ“ за произведението си „Страшният съд“.

Надежда Кутева за изложбата си „Небесни образи“: „В „Небесни образи“ включвам теми, предшестващи Страшния съд, както и събития и действащи лица, появили се в историята на християнството в следващите векове. Започвам със св. Йоан Кръстител и стигам до св. Георги и св. Никола. Образите на тези светии са илюстрирани в иконографията в множество миниатюри, които обрамчват светията с изображения на неговото битие и чудесата, които е извършил. От тези житийни сцени се опитах да създам отделни кавалетни картини, придържайки се към строгата стилистика на иконографията, но изграждайки фигурите в обемно-пространствена среда. Що се отнася до пейзажа, там използвам рисунки на скалите около Погановския манастир, така възхитено обрисувани от Алеко Константинов в пътеписа „Швейцария ли?“.

А към традиционните, улегнали във вековете сцени прибавих нов нюанс – мъжкото хоро, което се играе на Богоявление в Калофер. Така действието се прехвърля от река Йордън към река Тунджа. Музиката в моя плейлист включва Гречанинов, Добри Христов, Рихард Щраус. Така стигнах до „Танцът на смъртта“. Не кокетирам с темата. Заимствам заглавието от произведение на Камий Сен-Санс. А то е просто валс… В изложбата включвам и рисунки на значими фигури от днешно време: Негово светейшество патриарх Неофит, когото рисувах в деня на ръкополагането му. Красив глас, благородно лице и осанка на водител – той носи всичко, от което се нуждаем в днешно време. И накрая, прибавям и няколко картини от 90-те години – етимологията на всичко, което правя в следващите десетилетия. Признавам, в периода на работа върху изложбата все повече ме вълнуваше образът на Дявола. Той е един в литературата, друг в операта, а в иконографията като че ли е по-слабо застъпен. Всеки е изпитал зловонните му действия, а като че ли всеки носи в себе си по нещо дяволско… Това дава свободата да го интерпретираш без ограничения, посвоему“.

НЕБЕСНИ ОБРАЗИ

Close Menu