С Нина Ковачева и Валентин Стефанов разговаря Ирина Генова,
януари 2022
Нина Ковачева и Валентин Стефанов, Нина&Вале, „нинавале“ са визуални артисти от Париж и София, които от десетилетия са пример за характерния за съвременните художествени практики изложбен номадизъм. Поотделно или заедно, те участват в различни арт форуми и се представят в оживени художествени средища по света. Вж. http://ninavale.com/
Поканих Нина&Вале за интервю в поредицата на тема „Влиянието на интернет върху художествените познания и практики през ХХІ век“[i] заради изложбите им на няколко места в Европа в условията на пандемия, (само)изолация и конкуриране на реалните събития от виртуални.
В непознатия досега опит от редуващи се периоди на (само)изолация под заплахата на вирусна пандемия се оказа, че е възможно да намерим убежище във виртуалното: да посещаваме (художествени) музеи и галерии виртуално, да удовлетворяваме интересите си с видео продукции в мрежата, да купуваме и продаваме (художествени произведения) онлайн и т.н. Тази ситуация утвърди ли тоталното въздействие и власт на интернет, или разколеба вярата ни в него?
Н&В: Нито едното, нито другото. По-скоро интернетът е още една възможност за комуникация и достъп до информация, част от разнообразието, което нашето съвремие предлага. Всеки от познантите ни вече начини има както преимущества, така и своите минуси.
По време на първото затваряне от 2020, повечето хора, в това число и ние, се опитахме да компенсираме липсата на реални контакти чрез виртуалните. Много галерии, музеи, атр центрове, концертни зали бързо се адаптираха и направиха онлайн програми, изложби, представяния. Това обогати възможността за информация, но не можа да замести нуждата от живия контакт със събитието, произведението, публиката. С отминаването на първия стрес, шок и еуфория след „отварянето“ нещата се върнаха до голяма степен в предишния ритъм. Прогнозите за доминиране на комуникациите през интернет и за отчуждение не се сбъднаха.
През този период имахте изложба в KULTUM Museum, Грац, в Dom Museum, Виена, в Париж, а сега се представяте заедно в София. Експозициите са с изразителни заглавия – The Paradise is Temporarily Closed. GOD [Раят е временно затворен. БОГ]; The Marriage of Heaven and Hell [Бракът между Рая и Ада]; OFF AND ON and on and on! Какво печелим и какво губим при виртуалното общуване с художествени произведения? В тази ситуация мислите ли в по-голяма степен изложбите си за „виртуални“ посетители?
Н&В: Интернетът е евтин и широкодостъпен начин за информация и комуникация. Той е изключителна възможност за бърз достъп до различни сфери на човешкото познание и активност. Виртуалното посещение на изложба дава до голяма степен представа за нея, но в никакъв случай не може да замести въздействието от непосредствения контакт с произведенията. Физическото преместване, залата, как произведенията живеят в пространството, как променят пространството, материята, форматите, приближаването/отдалечаването, дори тишината – всичко това дава друго усещане, друго възприятие.
Това е валидно дори за видео творбите. Нека си представим как ни въздействат работите на Бил Виола (Вж. https://www.billviola.com/) например, гледайки ги на компютър и гледайки ги в музей, или галерия. Ние, както в общите, така и в работите си поотделно, използваме различни медии – видео, фотография, рисунка, звук, светлина… Изборът на съответна медия е свързан с това – коя най-добре би представила идеята и би въздействала на зрителя. Инсталацията, която показваме в галерия „Структура“, е мислена специално за пространството на галерията. Тя може да бъде видяна на видео документация – казваме „видяна“, но когато зрителят е физически в пространството на галерията, въздействието е различно – той става активна част от творбата, той е в нея.
Общите ни проекти в повечето случаи са създавани за конкретни пространства или както се казва са “site specific” – фасади на сгради, музеи, галерии. Елементите са в строга последователност в съответствие с това как като цяло инсталацията трябва да бъде възприета от зрителя. Ако съответната инсталация се представя впоследствие в друго пространство, тя винаги бива преработена и адаптирана специално за него. Подобен е и подходът при самостоятелните ни изяви. Тоест, ако съответното произведение е мислено за показване във виртуална среда, то подходът би бил различен от този за произведение, мислено за реално пространство. Както знаем, съществуват вече форми специално мислени за показване и „живот“ единствено във виртуална среда.
Имахме късмет с изложбите ни от този период на „отваряне и затваряне“ – както самостоятелните, така и общите ни.
Н: Изложбата “Family Matters” [Семейни въпроси] в DomMuseum, Виена, в която участвах, беше открита малко преди първото „затваряне“. Тъй като не успях да бъда на откриването, а впоследствие бяхме затворени, Dr. Johanna Schwanberg, директор на музея и куратор на изложбата, ми изпрати каталога, както и линк, чрез който можех да се движа в пространството на музея, да видя как са представени работите ми и въобще да получа максимална представа за събитието.
Малко по-късно през месец май 2020 имах виртуална изложба с рисунки в галерия „Структура“. Изложбата се казваше „От Възвишеното до Нелепото“. Мария Василева ми предложи и аз харесах идеята като знак, че въпреки затварянето, животът продължава и винаги има възможности.
Самостоятелната ми изложба в Париж – голямоформатни рисунки със заглавие “The Marriage of Heaven and Hell” беше през ноември 2021 в период на „отвореност“, така че публиката имаше възможност да бъде в реалното пространство на галерията, да се движи между работите, както и аз да говоря с посетители в моменти, в които се намирах в залата.
Н&В: Общата ни изложбата в Грац “The Paradise is Temporarily Closed. GOD” беше открита две седмици преди затварянето при втората вълна. Заради затварянето, изложбата беше удължена и вместо до края на декември, продължи до март 2021. В някакъв смисъл дори тези моменти на отваряне и затваряне станаха като част от идеята на изложбата и тя можеше да се види на живо, виртуално и отново на живо.
“OFF AND ON and on and on” в София има голяма посещаемост. Ние направихме добра документация, но тъй като инсталацията включваше и посетителите като важна част от работата, всъщност документацията не дава пълна представа за атмосферата и внушението толкова, колкото при реално посещение на изложбата.
Валентин Стефанов е водил курсове тип „уърк шоп“ със студенти във висши учебни заведения. Дали и доколко образователните занимания може да се възползват от нарастващите интернет ресурси? Би ли разграничил позитивни и негативни страни, потенциала и загубите при виртуалните практики в познанието за изкуство?
В: Да, водил съм курсове, като гост преподавател в Художествената академия, Дижон, Stony Brook University, Long Island. Заедно с Нина и поотделно – в Солун, Белград, Нови Сад и на други места. Винаги в тези случаи контактът е бил в реална среда, не във виртуална. Според мен преподаването на теоретични дисциплини по интернет би могло да бъде заместено почти напълно, въпреки че, предполагам, на самия преподаващ, както и на много от студентите биха им липсвали живата, непосредствена реакция и контакт. Не мисля, че интернет преподаването е ефикасно при практическите дисциплини. Миналата година бях поканен и участвах във международна виртуална кръгла маса, организирана от „Графички Колектив“, Белград. Текстовете на участници от САЩ, Австралия, Канада, Европа, сами по себе бяха интересни, но спонтаността на дискусията при „кръглата маса“ не се получи.
В световната мрежа става все по-трудно да проследим заплетените траектории на образователни, информационни, музейни и търговски сайтовете. Затруднително е да достигаме до първоначалната интелектуална собственост на образи, музика, текстове и идеи. Как според вас като визуални артисти тези затруднения засягат креативните практики ?
Н&В: Като възможност за бърз достъп до информация интернет е едно изключително улеснение, особено в моменти на затруднено, или дори невъзможно физическо преместване като този, който светът изживява сега. Но оптималната ситуация е да може да се ползва както интернет, така и всички други форми на комуникация и източници на информация. Наистина по мрежата тече всякакъв вид информация – от всякакви източници. Интернетът също може да има различни страни, според това – как и за какво се ползва. А това зависи от социалната, интелектуалната, а може би и от геополитическата локация на ползвателя. Винаги остават въпроси като – как се чете, как се гледа и как се ползва. Но тези въпроси са били винаги актуални, независимо под каква форма и на какъв носител е поднасяна информацията. Креативността на артиста, независимо в каква област работи, е процес, който е твърде индивидуален. Той/тя може да бъде провокиран/а както от позитивни събития, така и от негативни дори критични, преломни моменти. Информационният океан, който предлага интернет, е опасен за хора, които не са ориентирани и не знаят какво точно търсят. Те дори, както е известно, биха могли да бъдат подведени и манипулирани.
Как повтарящата се ситуация на (само)изолиране и осуетяване на човешки контактите влияе върху креативната ви енергия? Намирате ли начин да преработите в образи своите фрустрации?
Н&В: Всъщност при първите затваряния всичко беше някак като на филм – малко страшно, сюрреалистично, но и много любопитно, имаше дори удоволствие в това, че изведнъж доста от ежедневните функции се елиминираха и се освободи повече време за работа и размисъл. Получи се нещо като връщане към себе си, което, струва ни се, е важно. И преди пандемията сме имали периоди – по-кратки, или по-дълги – на самоизолация, за да се преосмислят и преоценят неща. Но със сигурност затруднената възможност за пътуване повлия негативно.
Именно тези въпроси има за цел да изследва
инсталацията ни “OFF AND ON and on and on”, показана в галерия „Структура“ – затварянето и неговите последици – както физически, така и
психологически. Да осмислим границата между удоволствието и болката – едно
силно и в същото време двусмислено преживяване. Какво сме и какво не сме, дали
собственото ни възприятие не се основава на перманентна илюзия? Свободата –
въпрос на непрекъснато предоговаряне.
[i] На „Платформа за изкуства“ вече са публикувани разговори с Правдолюб Иванов и Красимир Терзиев.
Цялата изложба е притежание на KULTUM Museum, Грац.
Всички репродукции са любезно предоставени за публикуване от Нина Ковачева и Валентин Стефанов.
