От любов към думите, персонажите и движението към емоционална интелигентност и емпатия. Разговор с Луси Иззард – режисьор от британското анимационно студио Аардман

Анджела Гоцис
С благодарност на Луси и PR екипа на Аардман за отделеното време и внимание!

Луси Иззард е илюстратор, аниматор и режисьор, чиято работа се разгръща в поетичния ритъм на думите, движението и развитието на персонажите. Нейните филми са свидетелство за невероятните възможности на анимацията да въвлече публиката в споделено преживяване на чувства и ситуации. Тя е режисьорът зад „Много малките същества“ – телевизионен сериал за деца в предучилищна възраст, в който персонажите откриват пъстрия свят на емоциите, съпричастността, взаимоотношенията и още много. Поредицата е номинирана за Награда на БАФТА през 2022 г. и е част от официалната селекция на Международния фестивал на анимационния филм в Анеси през 2024 г. ,,Много малките същества“ печели наградата на  Кралското телевизионно общество Западна Англия за детска телевизия през 2024 г.

Анджела: Луси, би ли разказала на нашите читатели кога и как започна увлечението ти по анимацията?

Луси: Като тийнейджърка винаги съм обичала изкуството и мислех, че ще стана графичен дизайнер. Преди университета изкарах курс по основи на изобразителното изкуство. В Обединеното кралство той е задължителен преди университета, за да учиш в областта на изкуството. Именно там открих илюстрацията като професия и си помислих, че ще бъда илюстратор. Илюстратор на детски книги, защото много обичам игривостта в това, което правя. Естествено, има елементи от детството ми, които са ми повлияли, например, винаги съм била привлечена от карикатуристи, и по-конкретно сатирични карикатуристи като Роналд Сърл. Просто ми харесва как изобразяват една сцена, улавяйки толкова много настроение в изображението. Всичко е толкова обмислено и преднамерено, дори най-малкият детайл си има причина да е там. От позата на персонажа, се разбира толкова много за него. Мисля, че за мен това е най-важното. Когато пораснах, родителите ми ми показа творчеството на Едуард Лир и неговата нонсенс поезия и лимерик. Седяхме около кухненската маса и измисляхме лимерик стихове, тези специфични стихотворения. Също така харесвам Спайк Милиган. Вкъщи имахме някои от книгите му, като „The Bald Twit Lion“. Прекрасни абсурди. Всичко е много игрово и ритмично.

Вероятно поезията и карикатурите ме въведоха в този свят. Илюстрациите, които правех в университета винаги имаха разказ. Те бяха мястото, където можех да коментирам определени неща, които ме интересуваха. Чувствам, че и стиховете правят това. Тези творби много приличаха на сторибордове и анимацията беше следващата стъпка за мен. Можех да вдъхна живот на персонажите и да накарам тези истории да се движат. И можех да го правя сама, което е толкова освобождаващо. Започнах като 2Д аниматор – рисувах картини, създавах светове. Сред другите неща, които ме вдъхновяваха, беше начинът, по който някои хора разказват истории. Има един късометражен филм на Крис Шепърд, наречен „Татко е мъртъв“. Мисля, че това е невероятен филм, макар и изпълнен с напрежение. Изобщо не прилича на моята работа, но начинът, по който той е наслоил множество техники, всякакви различни изображения, съвместно с разплитането на историята с толкова добре изградени персонажи, истински ме вдъхнови. Когато напуснах университета започнах да режисирам в компанията, която той беше създал с една прекрасна продуцентка на име Мария Мантън, която, за съжаление, вече не е сред нас. Мисля, че анимацията има ритъм като поезията. Тя е толкова достъпна, лесно е за всеки да се занимава с нея и е толкова игрова. Така започнах да се занимавам с анимация.

Анджела: Създаването на анимация е по-независим и интимен процес, нали?

Луси: Така е. И мисля, че контролът ми харесва. Има елемент на контрол, който аниматорите харесват. Ние буквално решаваме какво ще се случи във всеки един момент. Това е нещо, което може би ще засегна отново по-късно, защото сега правя сериал със стоп-моушън и съм част от много по-голям екип, което изисква повече сътрудничество между отделите и отказ от пълния контрол, който човек има, когато работи самостоятелно върху късометражен филм. Обичам процеса на сътрудничество при стоп-моушън, но мисля, че има нещо прекрасно в двуизмерната анимация – имаш идея и я анимираш. Можеш да направиш всичко сам, наистина, и е сравнително достъпно.

Анджела: Какъв софтуер използваш?

Луси: Първоначално се научих да рисувам на хартия. Традиционна анимация. Когато бях в университета, се появи нова програма, наречена Flash, която сега е Adobe Animate. Мисля, че програмата беше създадена за серийна работа – за създаване на анимирани образи, които могат да се използват многократно; аз обаче я използвах, за да рисувам дигитално кадър по кадър, направо в програмата, и това ми спестяваше време за сканиране на рисунките и почистването им във Photoshop. Вероятно не използвах програмата по предназначение, но понякога има нещо хубаво в това да не знаеш как трябва да направиш нещо, защото намираш творчески и индивидуален начин да го използваш.

Анджела: Работата ти е свързана със социални и образователни теми. Какво те привлича към даден проект?

Луси: Това е добър въпрос. Мисля, че при всяко нещо, което правя, се интересувам от персонажа и от това защо чувствам емоционална връзка с дадена история. Имам интерес към психологията. Никога не съм я изучавала, но просто ми е интересно. Особено като родител чета много книги за това как да бъда по-добър такъв, за развитието на мозъка при децата и какво се случва на различните етапи от тяхния растеж. Интересно ми е защо се държим по определен  начин. Какво се случва в ума и тялото?

Мразя стереотипите. Мразя и стереотипите, свързани с пола. Сега това се променя и е чудесно, но като момиче в началното училище не ми позволяваха да играя футбол. Нямаше отбор по футбол за момичета. Учителите ме изнудваха – ако остана в отбора по нетбол, ми позволяваха да играя футбол на обяд с момчетата. Аз нямах никакъв интерес към нетбола! Имаше различни правила за момчетата и момичетата. Просто съм толкова заинтригувана от тази социална конструкция и как сме стигнали до нея, и колко различни сме всички. Какво е природа и какво е възпитание? Социалната обвързаност и комплексността, която всички тези неща носят. Тъй като сме много социални същества, всички ние се опитваме да се разберем помежду си през цялото време.

Очевидно е, че когато правиш кариера в анимацията, невинаги избираш проектите, но мисля, че хората идват при мен за определен тип филми, защото се интересувам повече от съдържанието, историите и емоционалната връзка, отколкото от естетиката. Вярвам, че трябва да имаме емоционална връзка с всичко, което гледаме. Това е, което ни трогва и което остава с нас дни, седмици или дори години след това. Аз съм доста емоционален човек, така че това неминуемо ще се прояви по някакъв начин в работата ми. Често пиша и сценария. Обичам този процес по създаването на истории.

Анджела: Ти разработваш целия филм, нали? Клиентите идват ли при теб само с идея?

Луси: Не мога да се сетя за случай, в който клиент да е дошъл при мен с готов сценарий. Обикновено казват: ,,Това е моята идея, с тези персонажи. Какво би направила?“ Следва процес на съвместна работа за разработване и оформяне на историята. В действителност обичам да разработвам сюжета. Някои режисьори не го правят и работят със сценарист. Намирането на най-добрата структура на наратива е от ключово значение. Мисля, че всяка дума трябва да е там с конкретна причина. Това идва от интереса ми към думите и поезията. Обичам как звучат думите и ритъмът им, смятам, че това е неразделна част от разказването на истории. Една поглъщаща история трябва да има интересен ритъм.

Анджела: В работата си използваш разнообразни техники. Как избираш конкретна техника за всеки проект?

Луси: Бюджетът и времето влияят върху това какво мога и какво не мога да направя. Мисля, че всъщност бюджетът е този, който за съжаление определя тези неща. В Аардман създаваме стоп-моушън шоуто „Много малките същества“ и е прекрасно, че можем да го правим, но в днешно време това е лукс, което е много жалко. Това, което въздейства толкова добре на децата, особено на тези в предучилищна възраст, е тактилният характер на глината и текстурите, които използваме на снимачната площадка. Има нещо толкова прекрасно, не само в персонажите, но и в естеството на стоп-моушън анимацията. Всичко се създава с камера на снимачната площадка, а специалните ефекти се добавят впоследствие. Всичко е ръчна изработка, прекрасно. Имаме фантастичен екип в художествения отдел на Аардман. Имаме щастието да правим серия след серия и току-що завършихме третия сезон.

Анджела: Колко души са в екипа?

Луси: Вероятно сме около 40 или 50 души. Ценя опита на всеки отдел – на снимачния и осветителен екип, на художествения департамент, и на ригинг екипа. В края на един от епизодите в серия 3, наречен „Хаф и Пуф“, има сложна сцена, в която персонажите се втурват в къща, направена от дървени блокчета, и събарят всички блокчета. Ригинга, който трябваше да се направи, бе огромен. Не само че трябва да е функционален, но и всяка позиция на рига трябва да е внимателно обмислена, за да може композитинг (на англ. език compositing) екипът лесно да изчисти риговете впоследствие. Те разполагат с около седмица, за да изчистят целия епизод.
Режисирам сериала, като наблюдавам всичко от началото на проекта до завършването му. За снимките имам режисьор по анимацията, с когото работя. Тази година имахме седем или осем аниматори в поредицата. Анимираме едновременно няколко епизода на сериала, за да го направим в кратък срок. Има много застъпвания, напр. докато аз довършвам анимацията с екипа по сторибординг, някои епизоди се анимират и режисират от режисьора по анимация.

Анджела: Мисля за изкуствения интелект, защото съм виждала много анимации, направени с него, и ми се струва, че естетиката му е много специфична.

Луси: Странно пространствоза ума, нали?

Анджела: Така е, но изследвания в областта на невро-когнитивната наука казват, че това, на което мозъкът е изложен най-много, му харесва. Така че, ако новото поколение, дори ние, привикнем към него, ще започне да ни харесва. Естетика, която в крайна сметка може да започнем да харесваме.

Луси: Това е доста обезпокоително. Мога да видя къде са полезни някои елементи на изкуствения интелект. Имахме амбициозен епизод във втори епизод, в който дървеното детско влакче чу-чу се движи по релса около цялата стая за игра. Не можехме да построим цяла стая за игра, защото ни трябваше само за няколко кадъра. Монтажистът ни използва софтуер с изкуствен интелект, за да направи приблизителен макет на иначе несъществуващите зони в стаята за игра. След това успяхме да насочим екипа в студиото да заснеме това, от което се нуждаем, а именно персонажите на зелен екран под определен ъгъл, и след това композитинг специалистите можеха да използват нашите груби ИИ макети като пътека за композитинг и създаване на визията. Не използвахме ИИ за окончателния продукт, но го използвахме като инструмент за пестене на време, за да ни помогне да разработим как трябва да изглежда пространството и какво трябва да правят обектите в камерата.

Анджела: Това ускорява процеса, нали?

Луси: Точно така ускорява процеса, а това е, от което се нуждаем в един сериал. Трябва да се придържаме към строг график.

Анджела: Би ли бил полезен [ИИ] за създаване на сториборд?

Луси: Вероятно не, за мен сторибордингът е една от най-важните части от продукцията, защото там се оформя наратива. Има нужда от добър разказвач, който да реши кои кадри най-добре разказват историята. Добрият сториборд артист, според мен, е злато! Анимацията (разказът в картинки) е библията на всеки епизод. Това е като решението зад всяка дума в стихотворението. Всеки образ, всяка поза и всяко изображение трябва да са там по много конкретна причина. Наистина се нуждае от много внимателно обмисляне. Сториборд художникът решава какво ще видите и какво няма да видите, както и кога ще се разкрие поантата на шегата. В това се крие истинското умение. Мисля, че трябва да приемем изкуствения интелект така, както приехме интернет, но да бъдем разумни кога да го използваме.

Анджела: Няма нищо ново, освен нас самите, нали?

Луси: Точно така. Попитаха ме дали имаме още истории, които да бъдат разказани в моята поредица, и аз отговорих, че да, разбира се, защото докато имате пет различни персонажи, всички с различни характери, имаме пет различни гледни точки за едно и също нещо. Винаги ще намерим история там, ако се ръководим от персонажа.

Анджела: Прочетох, че „Много малките същества“ са били поддържащи персонажи на първия персонаж на Аардман – Морф. Вярно ли е?

Луси: Да, „Много малките същества“ е спиноф на „Морф“. В някои от ранните епизоди на „Морф“ има малки, само около един сантиметър високи същества, които винаги се виждат като тълпа, наречени „много малки същества“. Гледах това и ми хрумна идеята да взема пет от тези персонажи, и да ги поставя в собствено предучилищно предаване, с малко по-различен тон от този на ,,Морф“ – тон, по-подходящ за по-младата аудитория. Сериал, отделен от света на Морф, в който не участват персонажите от ,,Морф”. Действието на ,,Морф” се развива на бюрото на художника, но не там играят децата; децата играят на пода, така че там се развива действието на нашия сериал. Подобно на „Морф“, наистина исках тази поредица да има комедия на преден план, но за мен беше важно в сърцето ѝ да има съпричастност и доброта. Група приятели, които правят всичко заедно и преживяват заедно забавлението и комедията, за разлика от приятелите, които се подиграват и мамят един друг, както е в „Морф“. Много по-добре е да се смееш с някого, отколкото да се смееш на някого.

Анджела: Значи шоуто има и образователна цел?

Луси: Има образователна цел, но не в академичен смисъл. В емоционален смисъл, защото е за малки деца в предучилищна възраст. Когато децата ми бяха на около две години, те започнаха да играят с други деца и да стават по-социални; до този момент те просто играеха сами един до друг. На тази възраст има много житейски уроци – да разпознаваш собствените си емоции, да ги разпознаваш в някой друг, да управляваш емоциите си и да разбираш как някой друг може да се чувства от това, което правиш. Всъщност обичам тези години. В Англия има една фраза, която се казва „ужасните две“. Мисля, че малчуганите имат лоша слава, но за мен те са прекрасни. Намирам ги за много грижовни. Имат много емоции, с които се справят, и не винаги знаят как да ги изразят. Според мен това е очарователен период от развитието им.

Анджела: Имахте ли педагогически експерт при писането на сценария?

Луси: Знаеш ли, всички говорихме за това, но тъй като аз самата бях прочела толкова много по темата, всъщност така и не включихме някой друг. В трета серия се случи нещо интересно. Четох една книга, наречена „Спете добре, рискувайте, мачкайте граховото зърно“ от Хасан Мерали, който е педиатър. В нея се разказва за това какво можем да научим като възрастни, гледайки как се държат малките деца. В книгата имаше част, която повлия, промени начина, по който се разиграваше един от епизодите – епизод за даване и получаване на подаръци. Опаковането на рисунки или намерени предмети, например камъни, и подаряването им беше едно от любимите занимания на децата ми, когато бяха малки. В нашата история един от персонажите – Оранжев – прави домашно приготвени подаръци за останалите: Розов, Зелен, Син и Жълт. Подаряващият (Оранжев) трябваше да покаже радост, след като получи благодарност от получателите. Въпреки това, след като прочетох книгата, научих, че проведени проучвания сочат, че малките деца не изпитват щастие от това, че им се благодари, не се нуждаят от похвали. Те изпитват щастие от това, че виждат как получателят се радва на подаръка, исках да остана вярна на детската чувствителност и да покажа точно такова развитие на събитията. Така че, вместо Оранжев да танцува щастливо, след като му благодарят, той танцува щастливо, когато вижда как приятелят му отваря подаръка и радостно си играе с него. Това беше малка промяна, но мисля, че е важно да останем верни на ценностите на малкото дете, а тези детайли са от съществено значение. Това е моята работа като режисьор на сериала – да правя проучвания и да чета, защото искам да е възможно най-автентично.

Работата на Луси Иззард може да бъде видяна тук: https://www.instagram.com/lucyizzarddraws/