Разговор на Ирина Генова с Надежда Ляхова по повод изложбата ѝ в галерия Little Bird Place, 23 юни – 12 юли 2020
Надежда Ляхова представя в галерия Little Bird Place свое художническо занимание от месеците на необичайно уединяване в домашния интериор. Поредицата от 21 творения е наречена „На кухненската маса“. Куратор на изложбата е Даниела Радева.
В уловените визуални мигове всичко е за светлината. Светлината (заедно със сянката) очуднява познати предмети от всекидневието, превръща ги в тайнствени образи, сближава ги с някога преживени гледки, задвижва въображението.
Заниманието със светлината изглежда класическо – нали живописта с нейната история е за светлината. Може да назовем и жанра – натюрморт; и дори игрово, да изберем такава последователност, че работите да изглеждат като епизоди от един цялостен сюжет.
Моето възприятие ме отвежда при тайния „език“ между предметите в холандските натюрморти, до загадъчните преображения на обектите у Шарден, до левитиращите в пространството червено-оранжеви сфери, наречени ябълки, на Сезан – все примери от живописта, станали христоматийни. Но светлината е материал и условие и за окото зад камерата (фото, кино, видео, аналогова или дигитална). „Натюрмортът“ също е разколебан от филмовото око, от опита с движещия се образ. В поредицата с преобразени портокали на Надежда Ляхова сенките на липсващи обекти са също толкова значими, колкото представеният предмет. Те се явяват заедно в един дискретен миг, трудно уловим от обикновеното човешко око. Времето от всекидневието е спряно, но е дадено измерение на друго време – на преживяванията и опита на художничката.
Тази различна творба на Надежда Ляхова възприемам в контекста на творчеството ѝ досега, със силните тълкувания, написани за него[1]. Тук е важно да чуем и гласа на художничката:
И. Г.: Съсредоточеното, търпеливо занимание със светлината, цвета и формата, с очудняването на образи в един затворен свят в поредицата „На кухненската маса“ носи опита от уединяване, страхове, откровения, от преработване на вътрешни състояния. Но както знаем, „изкуство“ се ражда от „изкуство“. Какви картини извикваха в съзнанието ти тези визуални мигове? (У герой на Пруст образът на любимата му извиква спомен за фрагмент от фреска – флорентински шедьовър.)
Н. Л.: Образът на тези „визуални мигове“ обсебва изцяло съзнанието ми и не оставя място за други образи. Но оставя място за думи – за разговори с хора, които по една или друга причина е трудно да срещна в реалния си живот. Това са не само мои близки, преселили се в други светове, но и любими режисьори, писатели. Най-често споделях портокалите с Даниела Ляхова. Понякога ги обсъждах с Борхес, понякога с Казуо Ишигуро, понякога с Джеймс Айвъри…
Препратки към класически живописни произведения бяха обсъждани от различни хора след откриването на изложбата. Не съм имала предвид съзнателно нищо такова.
И. Г.: В този непознат за всеки от нас опит на (само)уединяване въодушевлението от възможностите на интернет нарасна неимоверно. Защо покани публиката в изложбата си след края на изолацията, а не в интернет пространството, например на същата галерия? Нали медията в тази твоя тематична серия е дигитална фотография?
Н. Л.: В случая фотоапаратът беше само средството, с което да уловя появилата се на кухненската ни маса живопис. Медията е дигитална фотография, но преследваният, привидян образ е материална живопис. А материална живопис, представена в интернет пространство, е само репродукция. От качена в интернет снимка не би се усетила структурата на хартията, не биха се видели топлите и студени тонове на черното, да не говорим, че в зависимост от калибрацията на екрана, през който се гледа, гамата може да бъде всякаква. В материалната действителност материите пречупват различно светлината и въздействието е различно. В реалната галерия се изправяш срещу реалния размер на образа, следваш конкретно подреждане и това също променя въздействието. За тази изложба можеш да се информираш в интернет пространството, но да я преживееш е възможно само в реалното пространство на галерията. Разбира се, живопис може да бъде създадена специално за интернет, но не съм се занимавала с такава (засега).
Освен това след няколко месечно преследване, ми се искаше да запечатам следите от уловена светлина по-категорично, да поставя по-конкретен край на опитите. Лист хартия звучи по-сигурно от 15 мегабайта файл (поне за мен до този момент).
От всички 21 файла е отпечатано само по едно копие – оригинал. Тираж няма. Интересен е въпросът какво да правя с файловете? От една страна най-логично звучи да ги унищожа, от друга – дали не е по-добре да ги пазя и в случай, че някой от отпечатъците пострада, да мога да го възстановя? Дигиталният свят ни дава свободата да грешим, но дали успоредно с това не ни възпитава в безотговорност?
И. Г.: В какви отношения според теб онова, което обединяваме с „изкуство“, е повлияно от интернет възможностите за информация? Би ли разграничила позитивни и негативни страни? Съзнавам, че въпросът е огромен – какво за теб лично, в артистичен план, е особено важно?
Н. Л.: Бързият, лесен достъп до множество образи чрез интернет ни прави по-безразлични. В морето от изображения вниманието ни все по-трудно може да бъде привлечено. Сякаш губим възможност за съсредоточаване.
Но е чудесно, че във всеки един момент мога да видя снимки от изложби в галерии по света. Още по-чудесно е, че мога да си ги доизградя както ми се иска в почти идеален вариант и, тъй като рядко ми се случва да ги видя и на живо, да не се разочаровам. Ето това разочарование е негативната страна. Често в случаите, в които „изкуството“ е създадено за материалния свят и представено в дигиталния, или обратното, има голямо разминаване. Като че ли не разграничаваме добре възможностите за въздействие на „дигитално“ и „материално“ и много произволно ги смесваме.
Разговорът
води Ирина Генова
[1] Книгата на Ангел В. Ангелов „Историчност на визуалния образ“ (2008) разгръща проникновени тълкувания на множество работи на Н. Ляхова от 1990-те и първото десетилетие на ХХІ век. https://liternet.bg/publish11/avangelov/istorichnost.htm
Надежда Олег Ляхова, от поредицата „На кухненската маса“, 100 х 145 cm
Надежда Олег Ляхова, от поредицата „На кухненската маса“, 60 х 85 cm
Надежда Олег Ляхова, от поредицата „На кухненската маса“, 100 x 145 cm
