На 22 май във Френския културен институт в рамките на ретроспективата на кинотворчеството на Георги Балабанов „Границата на нашите мечти“ се проведе среща-разговор с Пиер-Анри Дело, директор и куратор на кинофестивали.
Още ненавършил 27 години, през 1969 той основава „Петнайсетдневката на режисьорите“ в Кан, която ръководи като генерален директор до 1999. Чрез нея той отваря „тежките“ врати на световното кино за майстори като Бернардо Бертолучи, Вернер Херцог, Райнер Вернер Фасбиндер, Джордж Лукас, Мартин Скорсезе, Кшищоф Зануси, Кен Лоуч, Джим Джармуш, Михаел Ханеке, Нагиса Ошима, Джафар Панахи и десетки от най-големите режисьори на нашето време. През 1990 селекционира за програмата на „15-дневката“ и два български филма: „Лагерът“ на Георги Дюлгеров и „Маргарит и Маргарита“ на Николай Волев. По-късно включва и два филма на Георги Балабанов в официалните програми на фестивалите, които ръководи: „Граница на нашите мечти“ (1996) – във Фестивала за аудиовизуални програми ФИПА (Биариц, Франция) , а „И балът продължава“ във Фестивала на историческия филм в Песак (Франция).
През 1975 Пиер-Анри Дело основава Festival de Paris, към който на следващата година присъединява и кинопазар за независими филми. А по-късно е назначен за дългогодишен генерален директор на FIPA – фестивала за аудиовизуални програми в Биариц (Франция). Впоследствие основа и ръководи фестивала на историческия филм в Песак (Франция) от създаването му през 1990 до 2022.
Пиер-Анри Дело е живата памет на киното от последните шестдесет години. През миналата година в Centre d’art et essai de la Cinémathèque québécoise (Синематеката на Квебек) беше създаден филмът на режисьора Мишел Ла Во от Монреал „Делό: киното на свобода“ (Deleau : le cinéma en liberté) с английско заглавие Cinema Unchaned, или „Да освободиш киното от оковите“.
Още през 1977 в интервю за вестник Монд Дело казва за себе си: „Аз не съм кинотворец, лично нямам кой знае какво да кажа. Но бих искал да подкрепя киното, което харесвам. Вместо да представям филми, които имат гарантирано разпространение , предпочитам да откривам такива, чието бъдеще е несигурно.“ Той гледа на себе си и своята мисия като свързващо звено между публиката, авторите, продуцентите и дистрибуторите.
50 години по-късно във филма на Мишел Ла Во той допълва „автопортрета“ си с думите: „Създавах фестивали, защото обикновения живот не ме задоволяваше. Исках да мечтая, а какво вдъхновява мечтите? Големите творци. Така че аз измислих една професия, която позволяваше да ми плащат, за да гледам филми на големите кинотворци. Имах късмета да пътувам, да изпитвам силни емоции, иначе недостъпни в моя малък свят. Опитвах се да издирвам филми от всички кътчета на света с надеждата, че повече няма да се правят толкова претенциозни и глупави френски филми.“
През 1977 пред в. Монд Пиер-Анри Дело споделя, че не вярва в колективното творчество, но не отхвърля принципа на колективното обсъждане. В същото време завява за ръководството на кино фестивалите: “Абсолютната творческа власт трябва да бъде дадена на един човек, но тя трябва да е придружена с абсолютната несигурност на поста, който той заема. Трябва да има мандатност, трябва този човек да може да бъде освободен, ако неговите преценки, неговата програма се окаже незадоволителна. В крайна сметка всяко подобно събитие е въпрос на вкус. Аз нямам предварителни критерии , това би било твърде лесно, нямам и приятелски кръгове. Не вярвам, че има второстепенни жанрове, а че има само добри филми и лоши филми. В отношенията си с хората ние изпитваме любов, отхвърляне или омраза, същото е и с филмите. Мога само да обясня защо харесвам едни, а други не – това е въпрос на лични усещания.“
И все пак, ако Пиер-Анри Дело има своята „голяма творба“, неговия Опус Магнум, и това безспорно е концепцията за селекцията на 15-дневката на режисьорите в Кан. Освен големите открития в областта на арт киното, редом с най-известните автори на експериментално кино, поставя и някои от образците на жанровото кино, превърнали се по-късно в култови. Десетилетия преди фестивалите трескаво да започнат да броят процентите на филми с жени режисьори в своите програми, той включва в програмите на „15-дневката“ филми на Сюзан Зонтаг, Марта Месарош, Шантал Акерман, Лизи Бордън и др. От самото начало селекцията ви е отворена за независими и авторски филми от Латинска Америка, Африка, Азия, Австралия, Източна Европа.
На срещата Пиер-Анри Дело отговори на десетки въпроси на студенти, млади професионалисти и любители на киното. Той разказа за своя път от студент по философия и ръководител на киноклуб до поста на директор на най-авторитетната алтернативна фестивална програма в света на киното.
Включените снимки са на фотографите Зафер Галибов и Кеворк Ванлян.
