Има филми, които са като шамар – действат ти по този начин! Има филми, които те разсмиват, други, които те карат да плачеш. Има и филми, които опитват да променят света, такива, които разкриват нови хоризонти. Филмът „Подарък“ не претендира да влезе в никоя от тези категории, но в него има нещо специално, нещо което намира сладката струна на носталгията и изтръгва звук оттам, нещо което несъмнено те кара да се сетиш за твоите баба и дядо и да се усмихнеш, за раните по детските колене, за аромата на питка, за напуканите ръце, които са я омесили. Тези спомени са колкото приятни, толкова и тъжни, защото те несъмнено те довеждат до въпроси, които са изключително важни, като тези за остаряването, за усещането в залеза на живота, че си ненужен, за връзката между поколенията, за грижата към нашите родители, за дълга на децата, за загубата.
Късометражният филм на Боя Харизанова „Подарък“ (2019) провокира подобни мисли и още по-важно – възможно е да изтръгва и такива емоции.
„Подарък“ разказва семплата история (и това е наистина похвално) за мъж в залеза на живота – дядо Васко (в ролята Любомир Бъчваров), който живее на село, самотен е, въпреки че неговата дъщеря (в ролята Радена Вълканова) го посещава редовно, за да го обгрижва по някакъв начин – да му премери кръвното, да му занесе храна или просто да си поговорят. Усещайки, че е в края на пътя си, дядото иска да направи подарък на своя 12 годишен правнук, който носи неговото име. Подаръкът е много скъп за самия дядо и абсолютно неподходящ за момчето, защото е стар москвич, очевидно навъртял много километри и също стигнал края на своя път. Васко е дете и разбира се е твърде малък, за да кара кола, а самата кола е твърде стара, за да бъде карана от когото и да било, т.е. нито може да се движи, нито може да се поправи. Нейната съдба е ясна и тя като чели е в унисон със съдбата на възрастния човек. Старостта често пъти е безмилостна, уви. Дядото е толкова непотребен, колкото е и подаръкът, който той така силно желае да даде на своя любим правнук.
Сюжетната линия с настойчивия и неприятен чужденец (в ролята Нейтън Купър), който по някое време престава да е настойчив и става даже нахален в желанието си непременно да закупи къщата на възрастния човек, е умело вплетена, работи добре и допълнително засилва усещането за натиск, за това че дядото е само пречка, вече дори и за съседите.
Филмът, както впрочем и всички други игрални филми на Боя Харизанова „също е по истинска история“[1]. Тя успява умело да съчетае елементите на игралния филм с реалната база на разказа, така че да се получи въздействащ резултат и това се очертава като почерк на нейната режисура. Филмът носи стила на режисьорката и е характерен за нейната творческа биография.
Като постижение бих искала да отбележа два елемента, които откривам в „Подарък“. Първото е чистотата на разказа. Много често режисьорите на късометражни филми са изкушени да инкорпорират във филмите си твърде много проблеми, герои, въпроси. „Това се получава, когато, вдъхновен от на пръв поглед достатъчното му предоставено екранно време, авторът въплътява (или се опитва да го направи) повече идеи от тези, които десетте или двайсетте минути позволяват на един зрител да възприеме.“[2] Тук за щастие няма такова нещо, режисьорката не се е изкушила да включи странични елементи и излишни сюжетни линии, които биха „разводнили“ постигнатото усещане.
Второ – неговата непретенциозност. Често пъти неминуема част от българското късометражно кино е тъкмо маниерността, присъстваща самоцелно. В „Подарък“ Боя Харизанова разказва естествено, забелязва се уклон към детайла, но това е далеч от всяка ненужна маниерност. Детайлът тук работи в посока на това да забави темпото на разказа – та тук именно това е подходящо, защото допълнително дава на зрителя възможност да се замисли, детайлите да отключат още спомени у него. Филмът на Боя Харизанова, подкрепен от добрата операторска работа и акцент върху подходящите детайли, които разбира се имат принос към силата на самия разказ, успява да заговори деликатно точно за това универсално желание – ако не може да остане завинаги или поне задълго тук, да остави след себе си нещо.
Хората са различни, живеят по различен начин, обичат различни неща, но някои усещания, нагласи и желания са универсални и важат за всички – като желанието нещо да остане след теб, да е тука и когато тебе те няма. Филмът „Подарък“е за всички зрители, за които това е важно!
ПОДАРЪК
България, 2019, 28 мин.
Сценарий: Симеон Венциславов, Боя Харизанова
Режисьор: Боя Харизанова
Оператор: Георги Челебиев
Музика: Александър Костов
С участието на: Любомир Бъчваров, Радена Вълканова, Нейтън Купър, Николай Иванов, Десислава Спасова, Михаела Тхап
Продукция: Контраст филмс – Катя Тричкова, Ангел Иванов
Копродукция: Идалго продакшънс, Хандплейд, Райт солюшънс, Пик аудио
С подкрепата на Националния филмов център
За
да запази по-дълго спомена за себе си, 81-годишният Васил решава да подари
любимия си москвич на 12-годишния си правнук.
[1] Харизанова, Боя. Разговор на Христо Христозов. Компромисите в киното са опасни. https://kweekly.bg/publication/4242, посетен на 22.08.2025
[2] Александрова, Петя. Предимства и предизвикателства на късите форми. Модели и практики на българското късометражно игрално кино. ИИИзк, БАН, София 2019, стр. 36
