„2007: Макбет” по Шекспир, режисьор Гжегож Яжина, TR Варшава, 2005 (2007)
През последните два месеца в ситуацията на пандемия, когато посещението в театралните зали и провеждането на театралните фестивали бе отложено за неопределено време, театърът все пак (с помощта на дигиталните технологии) предложи на своята вярна публика една безспорно много силна компенсация. Това е излъчването на живо и на запис на редица от емблематичните спектакли на европейската сцена (заедно с множеството добри, много добри и не толкова добри представления на различни трупи и от различно време). Сред широкото ветрило от възможности зрителите от целия свят можаха да видят както ключови примери от учебниците като „Майка Кураж и нейните деца” (1957) на Бертолт Брехт, „Махабхарата” (1985) на Питър Брук или „Хамлетмашина”(1986) на Боб Уилсън и легендарни заглавия на големите театрални режисьори от последните десетилетия, така и най-нови премиерни постановки на водещи днес театрални формации и артисти. Сред този неочаквано появил се и невъзможен в условията на нормален театрален живот взрив от висококачествен театър отново своя силна ниша очертаха полските режисьори, оформили профила на полския театър от 1989 г. до днес – Гжегож Яжина (р. 1968), Кшищоф Варликовски (р. 1962), Ян Клата (р. 1973), Мая Клечевска (р. 1973), и Михал Задара (р. 1976). Тук ще коментирам няколко спектакъла, които белязаха европейската театрална сцена при появата си преди десетина години (и които тогава имах шанса да гледам) и сега отново потвърдиха своята изключителна творческа креативност и въздействена сила при излъчването си онлайн.
Полският онлайн театрален маратон започна с превърналия се вече в постмодерна класика спектакъл на Кшищоф Варликовски „(А)полония“, който излъчи в програмата си Онлайн Международния театрален фестивал на популярното издание за театрална критика “The Theatre Thimes” (OITF The Theatre Thimes). Спектакълът, създаден през 2009 г. като копродукция на Нови театър – Вроцлав, Драматичен център – Женева, Фестивала в Авиньон, Стари театър в Краков, Виенските театрални седмици и още няколко престижни театрални организации, в продължение на почти десет години не слизаше от най-престижните европейски сцени и театрални фестивали.
В съвременния полски театър след политическата промяна през 1989 г. се развиха и утвърдиха няколко основни посоки, като една от особено отчетливите сред тях е линията на мултимедийните мегапродукции, които комбинират прожекции, художествен светлинен дизайн, изпълнение на музика на живо и живо актьорско присъствие в духа на перформативната естетика. „(А)полония“на Варликовски е не само сред най-дръзките и убедителни прояви на тази линия, но и се наложи като нейна безспорна емблема. Създаден като авторски спектакъл на режисьора по текстове на Есхил, Еврипид, Ханна Крал, Джон Максуел и Гьоте, той е разположен в огромно пространство, в центъра на което има оркестър и великолепна джаз изпълнителка, периодично включващи се в представлението. Спектакълът трае почти четири часа и с невероятна прецизност и въздействена сила изследва пред зрителите въпроса за човешката жертвоготовност в контекста на отговорността пред себе си и пред другите. Тръгвайки от една конкретна саможертва по време на Втората световна война на млада полякиня, спасила живота на еврейско момиче (оказало се впоследствие неблагодарно и желаещо да забрави миналото) и станала причина за собствената си смърт и смъртта на децата и близките си, спектакълът преминава през различни ситуации и казуси на саможертвата от Троянската война до наши дни.
Излъченият запис на представлението прозвуча особено актуално и близко днес, в сложната ситуация на социална изолация и страх от другия, и ни върна отново към непреходни, заложени в човека архетипни нагласи и важни морални казуси. Безспорно важна причина за съхраненото качество и въздействена енергия на спектакъла беше не само неговото много добро професионално заснемане, но и самата му естетика, основавана на креативното смесване на театър и кино, на живо актьорско присъствие и прожектирани епизоди, правени както като непосредствени записи на случващото се на сцената, така и като вмъкнати „реплики”.
Сред многото други полски спектакли, излъчени в близките седмици от различни онлайн форуми и платформи непременно бих отделила „Делото Дантон“ на Ян Клата – едно от най-силните представления на този ярък и едновременно с това неравен режисьор, емблематичен представител на политическия театър в Полша днес. Създаден през 2008 г. по едноименната пиеса на Станислава Пшибишевска в Театър Полски във Вроцлав, при прожекцията спектакълът може би загуби нещо от цялостното си внушение за един непоносимо шумен и объркан свят на бунт и хаос, в който се разбиват големите идеали на революциите, но също така остро, както и при гледането му на живо, прозвуча страстното предупреждение на режисьора, че опитите за социални реформи много често се провалят, защото се подменят от стремеж за власт и нови надмощия. Поне за мен онлайн излъчването на „Делото Дантон” на Ян Клата още веднъж потвърди, че заедно с дръзкия му, оригинален дебют през 2003 г. с неочаквано осъвременения сценичен прочит на Гоголевия “Ревизор”, разполагащ текста на руския класик в конкретната действителност на социалистическа Полша от 70-те, си остава най-добрият спектакъл на този режисьор.
Едно от категоричните попадения в много силния полски онлайн театрален афиш безспорно беше излъчването на „2007: Макбет” на Гжегож Яжина. Създаден от режисьора с ръководената от него трупа на TR Варшава, спектакълът е показан за първи път на 19 май 2005 г. в изоставена фабрика в полската столица. През 2006 г. Яжина прави телевизионна версия на представлението, тъй като нетрадиционното театрално пространство, в което то се играе, предстои да бъде разрушено. Именно този адаптиран специално за заснемане вариант на „2007: Макбет” беше излъчен онлайн. Той не само беше успял да съхрани изключителния енергиен заряд на спектакъла, постигнат от режисьора чрез неочаквано откриване зад външната стегнатост и изрядност на войника Макбет, дълбоко ирационалните мотиви за неговите действия, но и беше усилил неговото въздействие. Майсторската комбинация между едрите планове (на лицето на Макбет във възлови моменти от спектакъла и на кинематографично достоверни сцени на насилие) и панорамното показване на необичайните пространства на изоставената фабрика, в която те се случват, като един полуразрушен, загубил нормалните си очертания и функции свят, неочаквано остро показваше личната деформация на войника Макбет на фона на безкрайната война.
„2007: Макбет” по Шекспир, режисьор Гжегож Яжина, TR Варшава, 2005 (2007)
И днес при онлайн излъчването си, както и при появата си през 2005 г. спектакълът на Яжина рязко се откроява сред широкото ветрило от интерпретации на вечния Шекспиров текст. Като цяло в образа на Макбет се подчертава рационалната пресметливост на предприеманите от него убийства за реализиране на крайната му амбициозност, която рационалност накрая е взривена под натиска на извършените жестокости. Яжина вижда Макбет по изцяло различен начин. За него той е архетипен образ на престъпника, на поначало деформираната личност на убиеца, чиято подсъзнателна, потискана в нормалния всекидневен живот жажда за убийства на себеподобни, получава опасна легитимност във войната. Постъпките на неговия Макбет са дълбоко ирационални, те са действия на анормална личност, които добиват някакви възможни рационални обяснения само в съзнанието на зрителите.
Излъчването на коментираните тук няколко емблематични спектакъла от афиша на съвременния полски театър още веднъж припомни основната причина за важното място, което той заема на театралната карта на Европа – неизтощимата му страст да се опитва да проникне в същността на човека и света, без да се съобразява с конвенциите и установеното.
Текстът е публикуван в Литературен вестник, бр. 21, 27.05.-2.06.2020, стр. 8
