На 4 декември 2025 г. в зала 1 на Института за изследване на изкуствата при Българската академия на науките се поведе семинар „Литургични предмети и златарско изкуство в Централна Южна България (XV–XIX в.): факти, интерпретации, перспективи“. По време на събитието, проведено пред широка публика от утвърдени изследователи и студенти, се представиха постиженията от двугодишен научноизследователски проект на екип от млади учени и постдокторанти от България и чужбина. Стартирал в края на 2023 г., проектът „Литургични предмети в контекста на златарското изкуство в периода на османска власт (по материали от Пловдивска епархия)“ с базова организация Институт за изследване на изкуствата при Българската академия на науките, финансиран от Фонд „Научни изследвания“ по договор № КП-06-М80/2 от 7.12.2023 г., обедини усилията на докторанти и постдокторанти от Института, от Белградския университет в Сърбия, Министерството на културата и медиите на Република Хърватия и Университета в Риека (Хърватия) при проучването на една сравнително слабо разработена проблематика не само в българската изкуствоведска литература, но изобщо в контекста на изкуствоведските изследвания на Балканите и Югоизточна Европа.
Изследователският фокус на проекта най-общо е насочен към произведения на златарското изкуство, използвани в богослужебните практики на източноправославната църква – тематика, която набира популярност сред научната общност. Все още обаче предстои да се решат множество научни задачи: от систематичното документиране и въвеждане в научно обращение на артефакти до изясняването на редица дискусионни твърдения и хипотези, свързани с терминологията и идентификацията им, с техния художествен, исторически, икономически и социо-културен контекст. Към всички тези задачи и въпроси няма как да се подходи мащабно, без да се наложат граници в териториалния и хронологическия обхват, особено когато става дума за изпълнението на двугодишно изследване. Предвид степента на проученост на златарското изкуство от миналото по българските земи, най-плодотворно би било вниманието да се насочи към тези области, за които науката разполага с достатъчно количество сведения както за съхранени артефакти, така и с писмени извори за тях, техните майстори и поръчители, които да уплътнят представата за контекста, в които са се появили и функционирали.
Един такъв пример е територията на Пловдивска епархия през периода на османска власт. В специализираната литература съществуват множество публикации, които въвеждат в научно обращение немалко на брой произведения, намиращи се в църквите и манастирите на тази територия. Това са основополагащите трудове на изкуствоведите Димитър Друмев, Валентин Ангелов, Мила Сантова, Елена Генова, на етнографа Снежана Благоева, на Мина Иванов, и на редица историци, обръщали внимание на местните църкви и техните старини като Иван Батаклиев, Димитър Жлегов, Никола Славчев, Александър Арнаудов и много други. Те анализират в различна степен на задълбоченост литургични предмети и техния контекст от църквите в Пловдив, Пазарджик, Копривщица, и др. Не по този начин обаче стои въпроса с проучването на златарските центрове в региона, за които все още се знае твърде малко. През последните години се публикуваха редица писмени извори, отразяващи дейността на златарските еснафи в този регион, които обаче по някакви причини са останали в страни от изкуствоведските изследвания. Информацията, които те предоставят променя съществено представите за развитието на златарството в Централна Южна България и провокира по-нататъшни търсения.
Известното в литературата за златарските средища, в които са изработвани предмети с богослужебна употреба, преди стартирането на проекта през декември 2023 г.,се изчерпваше с посочването на три града в района на Централна Южна България. Това са Пловдив – административният център в региона и митрополитско седалище, Пазарджик и Панагюрище – две селища с развити занаяти и търговия, намиращи се в близост. Налагаше се мнението, че златарството в тази част на България, започва да се развива едва към края на XVIII в. или началото на XIX в. Публикуваните писмени извори, като османските административни документи от всякакъв характер, кондики на златарски еснафи, пътеписи, допълват общата картина и разширяват значително хронологически граници на функциониращите златарски средища на тази територия. Най-ранните данни за дейност на златари в Централна Южна България датират от края на XV в. Такива съществуват и отделни периоди през следващите столетия, информация за златарската дейност нараства осезаемо през XVIII и XIX в. Обобщавайки тези сведения се стига до заключението, че в този регион от края на XV в. до края на XIX в. работят не само известните до момента три златарски центъра – Пловдив, Пазарджик и Панагюрище, а също и в Карлово, Асеновград, Оборище, Калофер и Копривщица, т.е. в общо осем селища. Сред тях единствено за Пазарджик и Панагюрище бе известно със сигурност, че в златарските им работилници са изработвани литургични предмети.
Наличната информация породи редица въпроси: има ли запазени произведения, които със сигурност можем да отнесем към продукцията на златарските ателиета в Пловдив, Карлово и Асеновград? Дали в населените места, за които имаме откъслечни сведения за златари, като Асеновград, Карлово, Оборище, Копривщица и Калофер са се формирали като златарски средища с традиции в изработването на църковна утвар? Какви са мащабите на продукцията на златарите от Пазарджик и Панагюрище, за които разполагахме с най-много сведения за изработени литургични предмети?
Един от подходите за намиране на отговори за всички тези въпроси е провеждането на систематични теренни проучвания в църкви, библиотеки и архивохранилища на територията на епархията, което беше една от водещите изследователски задачи на проекта. Предвид сведенията за златари и златарски средища, те се съсредоточиха основно в пет духовни околии: Пловдивска, Пазарджишка, Карловска, Панагюрска и Пещерска околия, които покриват около 2/3 от територията на Пловдивска епархия, такава каквато е позната от описанието на Константинос Икономос от 1819 г. На тази територия има 357 функциониращи енорийски и манастирски църкви, от които 137 са построени преди Освобождението. Основно предизвикателство в този предварителен етап беше прецизирането на броя на църквите. Това беше възможно благодарение на налична архивна информация за църковни старини, събирана през ХХ в. и съхранена във фондовете на Пловдивска митрополия. Въз основа на богатия архивен материал и наличните сведения за старинна утвар от специализираната литература броят на църквите се ограничи. През изминалите две години селектираните храмове бяха систематично изследвани на място, в резултат на което са документирани десетки произведения с литургична употреба. За тях е изготвена пълна фотографска документация, свалени са размери, разчетени и преведени са дарителските им надписи, идентифицирана е функцията им. Тази първична обработка на артефактите, заедно с наличната информация от писмени извори и други архивни документи, позволи да се очертаят в по-конкретни линии продукцията на златарските средища в региона.
Предварителни наблюдения върху извършените теренни изследвания са представени в поредица от публикации, подготвени от участниците на научния колектив, част от които предстои да бъдат отпечатани в рамките на следващата година. По време на изпълнение на проекта са осъществени редица дейности, свързани с популяризирането на тази област на изкуствознанието сред научната общност и сред по-широка публика чрез множество изнесени научни доклади, организиране на няколко публични прояви и други активности. Едно от основните постижения на проекта е проведената международна научна конференция озаглавена „Златарско изкуство в Югоизточна Европа: златари, дарители и идеята за благочестие през ранното Ново време“. В нея взеха участие участници от България и чужбина, които представиха общо 26 доклада. За осигуряване на постоянен достъп до всички постигнати резултати е създаден уеб сайт, който е замислен и като платформа за обмен на научни знания по темата[1]. Като пряко продължение на постигнатите резултати в краткосрочен план предстои издаването на сборник със статии от проведената международна конференция. За него са събрани 15 изследвания на български и английски език, в общ обем от 230 страници и 180 илюстрации, чието отпечатване се очаква да се осъществи към есента на 2026 г. с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура“.
Оттук нататък бихме могли да задълбочим изследванията и
да направим опит да осмислим натрупаните нови факти от писмени извори, архивни
документи и теренни проучвания. Сред предстоящите задачи например са
по-прецизното контекстуализиране на документираните произведения на фона на
художествените течения на Балканите през периода, както и изследване на
връзките със златарските фабрики и ателиета в извън пределите на България.
Завършването на проекта може да се приеме като финализиране на само един първоначален
етап в проучването на златарското изкуство предназначено за Църквата в региона
на Централна Южна България, чиито мащаби и художествени качества тепърва
предстои да бъдат осмислени в дълбочина. Въпреки това инициативата на Института
за изследване на изкуствата при Българската академия на науките и екипа от
млади учени и постдокторанти ще е изпълнила своята цел дори и само ако провокира
интереса на по-широк кръг специалисти към тези интригуващи артефакти, останали
незаслужено в периферията на научните изследвания.
[1] https://liturgicalobjectsproject.artstudies.bg/
