През времето. Валентин Старчев на 90 години
(скулптура и рисунки)
Национална галерия, 16 октомври 2025 – 18 януари 2026

гл. ас. д-р Наташа Ноева,
Институт за изследване на изкуствата при БАН

За артиста годините са мерило за упорита работа, за постижения, понякога за съмнения и сътресения, но на малцина е дадено да се посветят на изкуството десетилетия наред с цялата си същност, мисловно и пластически. Проф. Валентин Старчев е един от тях. „Скулптурата е вкаменената мисъл на вечното движение на живота“, ми каза проф. Старчев преди пет години, докато разглеждах множеството скулптури, скици, рисунки и архивни снимки в ателието му в София, събрало в едно пространство пулсациите на неговия свят, концентрирана енергия, безкомпромисност и категоричност.

Основният проблем, който вълнува Валентин Старчев от началото на творческия му път преди повече от шест десетилетия досега, е проблемът за формата. За скулптора и в кавалетните работи – фигури, торсове, голи тела, абстрактни композиции (тук трябва да направим уговорката, че тъй като за всички негови творби е характерно усещането за монументалност, при тях терминът кавалетен не е равносилен на пластическото въздействие, което носят) и в монументалните му произведения формата е определяща в композицията и осмисля водещата идея и същността на творбата. Изразителността на обема, в съчетание с острите преходи на пространствените планове, прецизността и динамиката на формата е характерна за цялото му творчество. Валентин Старчев търси пластическа символика, някакъв знак, изведен от конкретен елемент или механична структура. В „Паметник на съпротивата“ в Бургас той взима за изходна база буйовете на пристанището. Следват процеси на трансформация, разсичайки на две основния елемент, отваря формата, а от нея излиза друга пластика, друга тема, която се вплита в идейния замисъл на цялостната композиция. Паметникът „1300 години България“ пред НДК, който за съжаление поради липсата на културна и историческа памет в столичните управници вече не съществува, е изграден на принципа на възходящото развитие на спиралата в пространството, олицетворявайки миналото, настоящето и бъдещето на българския народ.

Настоящата изложба на Валентин Старчев в залите на Националната галерия по случай неговата 90-годишнината (с куратор Боряна Вълчанова) дава възможност да надникнем в света на скулптора и да проследим дългия му път в изкуството. Експозицията въвежда зрителя с широкоформатен колаж, включващ архивни снимки на негови творби, участвали в национални и общи художествени изложби от 1961 г., някои от паметниците в страната (освен горепосочените и тези в Стара Загора, Плевен, Варна, Созопол, Бузлуджа, София, в чужбина – Италия, Сърбия, Белгия, Украйна), в частни колекции (Юго Вутен, Гел Вестерло – Белгия, Уникредит Булбанк – София, колекция Тодор Стайков, колекция Ангел Симеонов, Арт комплекс Анел, Созопол, колекция Петер Лудвиг).

Скулптурите от бронз, гипс, понякога в съчетание на метал със стъкло, населяват и едновременно поглъщат експозиционното пространство на НГ и разкриват богатство от теми, сюжети, изразни средства и неограниченост в използването на материал. За изложба ретроспекция е присъщо да се показват творби от различни периоди, селектирани от ателието на автора, частни лица или институции. Виждаме „Скок“ от 1964 г., участвала в обща изложба в галерията на „Раковски“ 125, по-късно отлята и в бронз, в която е предадено съвършено движението на бегача, уловен в характерен за хърдела момент. Освен неизвестни толкова за аудиторията произведения, в експозицията виждаме и емблематичната за автора „Пиета“, участвала в изложбата му в Пловдивските есенни изложби, където се представя заедно с Крум Дамянов, Дечко Узунов, Георги Баев и др. Поразяващите гипсови монументални композиции „Разпятие“ (2025), „Тридесетте сребърника“ (2025), „Мадона“ (2016 – 2023) – част от серия, която разработва и включва в самостоятелната му изложба още през 2018 в галерия „Райко Алексиев“, в която показа едно ново, съвременно тълкуване на теми от Стария и Новия завет, и същевременно с това впечатли със запомнящо се пространствено решение на галерийното пространство.

В изложбата може да се проследи промяната в естетиката и пластическите му търсения през годините. Ученик на проф. Марко Марков, Валентин Старчев упорито, настойчиво и последователно усвоява принципите на строежа на формата и развитието й в пространството. Това е видимо още от първите работи, изградени в едра, обобщена, синтетична форма, сурова и едновременно с това одухотворена, пластиките, където съчетава месинг със стъкло, до последните композиции в гипс. Пространството е не просто овладяно, развито и материализирано от силата на една експресивно, ритмично организирана форма. Той е скулптор, който не само разбира от вътрешния строеж на формата, нейната мощ и енергия, но и връзката й със средата, в която се развива. Придържа се към личния си опит, който успешно провокира нови идеи, неочаквани решения и пластични предизвикателства.

С особен афинитет към рисунката още от преподавателските си години в Архитектурния институт (от 1964 като доцент, след това професор и ръководител на катедра „Рисуване“), за представените в експозицията рисунки на голи тела проф. Старчев сподели, че те не са рисунки-скици на някоя негова скулптура, нито са рисувани от натура, а по фантазия, „свободни пластически рисунки, рисунки за пространство, обем, за различни естетически търсения, свързани с движението на тялото, с красотата на свободната рисунка“.

Изминал един плътно наситен и интензивен творчески път, белязан с дълбочината и сериозността на пластическата проблематика, в дните на своята 90-годишна равносметка Валентин Старчев може да бъде горд, че е постигнал нещо много съществено и трудно постижимо – обществено признание, което не се определя от титлата професор, а преди всичко от сътвореното от него. Творчеството на Старчев е резултат не само на забележителната работоспособност, настойчивост и целеустременост, но и всяко негово постижение израства от основата и критичната преоценка на създаденото по-рано. Валентин Старчев е завоювал солидна позиция в развитието на съвременното изкуство в България и чужбина. Доказателство за това са освен участията му в престижни изложби, конкурси, симпозиуми през годините, включването на творби в държавни и частни колекции, паметниците и монументални произведения, станали част от културната среда.

Проф. Валентин Старчев и на 90 години продължава да работи. Под работи, разбирайте – да вае скулптура, толкова могъща като форма и като изказ, че се превръща в пластически еквивалент на живота му, отдаден на изкуството. Неговият път на творец е една непрекъсната възходяща спирала, но той не спира да търси онова, което ще внесе нови качествени изменения във вече постигнатото. Проф. Старчев каза при откриването на изложбата, че я възприема като „минало и бъдеще“. Минало – това, което се е случило и осъществило, и бъдеще – това, което му предстои. А ние само можем да очакваме с трепет новото, което ще създаде!

* фотографии: Наташа Ноева