Посвещавам този текст на своята баба Ваня (Иванка) Харбова (1900–1997), на която съм кръстена и заради която избрах театралното поприще. Изживяла почти целия ХХ век,
тя е сред първите актриси в нашия театър. Съдбата ѝ е интересна и бурна. Когато я питах: „Бабо, разкажи за нещо за ХХ век,
за времената, в които си живяла!“,
тя през смях отговаряше: „Аз не живея с миналото“.
И тя наистина живееше живота днес, с поглед в бъдещето.
Един от най-жизнените и обичащите живота хора,
които познавам!

Да бъдеш жена актриса през първите десетилетия на ХХ век е призвание. Животът на нашите първи актриси е изключително сложен и изпълнен с перипетии. Посветили се на изкуството, повечето от тях са принудени да правят големи жертви, включително и в личния си живот. Традиционно професията актриса в началото на ХХ век не е от най-уважаваните.

В този контекст бих искала накратко да разкажа за някои моменти от живота на моята баба, актрисата Иванка (Ваня) Дражева (Паспалева, Димитрова, Христова), родена 1900 г.

Разглеждайки семейните архиви, попаднах на писмо от някой си г-н Иван Фъсов от 1959 г. То е в защита на моя дядо – полковник кавалерист Димитър Христов, участвал във войните от началото на ХХ век и раняван многократно. След установяването на комунистическия режим, той е изпратен в Белене като „враг на народа“.

В това писмо се изтъква, че полковник Христов е с пpогресивни виждания, защото… се е оженил за актриса. През въпросната 1959 г. авторът на писмото се опитва да реабилитира царския офицер. С разклатено здраве от престоя в лагера, дядо ми умира на следващата година. В писмото се казва: „… след оженването си за сегашната си другарка, която беше актриса във Варна офицерите започнаха да странят от него. Той [бе] в разрез на тогавашните разбирания на офицерската каста, че офицер не може да се жени за актриса (това по техните разбирания не са жреци на изкуството, а паднали хора), поради което беше уволнен от служба още 1926 г… След 9.IX.44 год. той даде свободен път на своята съпруга да ходи вечер на репетиции на хора, да ходи по селата, за да декламира заедно с градски агитки, които ходеха в селата. С една дума не възпираше своята другарка да взема дейно участие в Отечествено-фронтовската увеселителна дейност… Не може да става дума за фашистка дейност на Дим. Христов. Той е дохождал с мене, когато аз съм говорил по кварталите, което показва, че Димитър Христов е бил с прогресивни разбирания, затова и се оженва за другарка с комунистически убеждения“.

Тук искам да вметна, че баба ми никога не е имала комунистически убеждения или каквито и да било политически пристрастия, но очевидно г-н Фъсов търси по-силни аргументи, за да спаси г-н Христов.

Историята е, че баба ми от 1921 до 1925 г. играе във Варненската оперетно-драматична дружба, пътуващите театри на Георги Донев, Камерен театър на Златина Недева, Хасковски драматичен театър, Варненски работнически театър. Като една от изгряващите звезди, за която има голямо количество отзиви в пресата през няколкото години на сцената, е поканена от актьора от Народния театър Никола Икономов да влезе в ръководената от него трупа на Български художествен театър в София, основан през 1925 г. Учудващо за мен, успях да открия около 30 отзива за нейни изпълнения във вестниците „Развигор“, „Обнова“, „Варненска поща“, „Трибуна“, „Правда“, „Родна мисъл“, „Родопска звезда“, „Хасковска поща“, „Тракиец“ между 1921–1925 г. и в списанията „Комедия“, „Актьор“, „Огньове“ от 1925 г. След женитбата си с полк. Христов в знак на солидарност към мъжа си през 1926 г. тя напуска сцената.

От 1946 г. няколко години играе в Пловдивския театър. Една от коронните ѝ роли е тази на Васа Железнова от едноименната пиеса на Максим Горки. Преживяла целия бурен ХХ век (родена 1900 г. и починала 1997 г.), тя до края, рецитирайки пред нас – децата и нашите гости, ролите си, пеейки песни под съпровода на своята китара, остава независим, свободен човек на изкуството.

Цитираното писмо е достатъчно красноречиво както за дългия и трънлив път на първите жени актриси през ХХ век, така и за значимостта на жриците на Мелпомена – тези силни, харизматични, прогресивни личности, с изключителен дух и воля, проправили път за еманципиране на обществото и за развитието на съвременната култура и театър.