Анджела: Улрике, би ли разказала накратко на нашите читатели каква е твоята дейност в областта на архивистиката?

Улрике: Като професионалист на свободна практика, се занимавам основно с дигитализация на исторически филмови материали, включително за градски архиви, киноархиви, университети и др. От около две години правя дигитални реставрации за архиви. Участвам в разработването и разпространението на технологии за филмова дигитализация и трансфер. Преди това дълго време съм работила като графичен дизайнер, а образованието ми е в областта на изящното изкуство. Въпреки че имам много техническа по своето естество работа, се докосвам и до другата, творческата страна на дигиталната реставрация на филми.

Анджела: Какво мислиш за филмовите архиви и настоящите реставраторски практики? Как биха помогнали за формирането на историческия пейзаж в кинознанието?

Улрике: Аналоговото архивиране на исторически филмови материали, разбира се, е изключително важно за кинознанието. Въпреки това архивирането и реставрацията са напълно различни области, точно както са и аналоговата и дигитална реставрация. Конвенционалната реставрация е важна за кинознанието, тъй като може да помогне за възстановяването на значими филми, заснети на лента. Дигиталната реставрация обаче отива много по-далеч, тъй като се опитва да реконструира историческата реалност. Създават се плавни движения от насечени, ретушира се филмовото зърно и се възстановяват цветовете…

Анджела: Какви са ползите от приложението на изкуствен интелект (ИИ) в работния процес?

Улрике: ИИ може да се използва при реставрацията на филми за създаване на подвижни илюстрации на миналото, които допреди няколко години бяха почти немислими. Предимството се състои в това, че дава на зрителя по-лесен достъп до отдавна отминали времена като по този начин събужда интереса на повече хора към старите филмови ленти. Особеностите на аналоговите филми, като драскотини, зърно, размазване, непластични движения и несъществуващи или нереалистични цветове, често се явяват като визуално препятствие между филмовото съдържание и зрителя. Възможностите на дигиталната реставрация обаче правят това препятствие преодолимо. Зрителят бива въвлечен в действието много по-бързо и има възможност да се пренесе назад във времето с лекота.
Най-голямото предизвикателство е историческата достоверност. Тя никога не може да бъде постигната на 100 %, затова винаги е необходимо да се балансира, особено когато се използват методи за реставрация на исторически архиви. Редица опити и грешки, проучвания и ръчна работа подобряват резултатите. Но на сегашния етап на развитие дигиталната реставрация с ИИ  все още е с приблизителни резултати. Второто предизвикателство, според мен, е опасността от прекомерна реставрация. Дори да се направи опит за цялостно премахване на пречките пред зрителя, напр. филмовото зърно, монохромността, драскотините и повредите по филма, като по този начин да се намали дистанцията между филма и зрителя, то прекаленото възстановяване, се явява като нова пречка. Ако всичко изглежда твърде гладко и съвършено, това противоречи на човешкото преживяване при досег с реалността и още повече при гледане на по-стари филми. Необходим е баланс.

Анджела: Смяташ ли, че един ден ИИ ще може да замени ръчната работа?

Улрике: Когато става въпрос за ИИ, в много области има страх, че той ще замени човешкия труд. В областта на дигиталната реставрация на филми той се използва само за извършване на работа, която трудно или изобщо не би могла да се извърши ръчно или без ИИ. Следователно той обогатява възможностите. При сканиране на филма трябва да се вземат предвид много неща, защото посредствената дигитализация пречи на добрата реставрация. Подробните проучвания и точните описания за ИИ са необходимост. Не може да бъде извършена добра реставрация без обширни познания.

Анджела: Какви са възгледите ти за естетиката във филмовата реставрация? Има ли някакви насоки за това как трябва да изглежда филмът след дигитализация и колоризация?

Улрике: Мисля, че всеки дигитален реставратор трябва да запази автентичността, доколкото е възможно, което, разбира се, значително увеличава обема на работата. Налагат се проучвания от типа на:
– Какъв цвят е бил рекламният плакат на тази компания през 1930 г.;
– съществува ли все още речта на кмета като аудиодокумент или трябва да наемем четци по устни;
– това устройство от месинг ли е направено или от стомана;
– по кое време на годината е било това събитие?

Освен автентичността, разбира се, в естетиката на реставрацията винаги има и въпроси свързани с атмосферата, като напр. вида на осветлението и др., които трябва да се вземат предвид.Тук реставраторът се превръща и в художник. Именно поради тази причина много хора са склонни да се отнасят скептично към дигиталната реставрация на филми.
Дори и все още да няма задължителни насоки, според мен, най-важното винаги е дигиталната реставрация да се идентифицира като такава. От съществено значение е да се съобщава за всеки дигитално възстановен филм, независимо колко кратък е откъсът, с помощта на пояснение от типа: „Направен е опит да се възстанови реалността с оптимална точност, но е възможно да има грешки. Не всеки детайл може да бъде представен автентично. Това е смесица от реконструкция и художествено представяне.“

Работата на Улрике Шмид може да бъде видяна тук:
https://www.film-digital.com
https://www.film-overscan.de/
https://www.youtube.com/@film-digital2129