Д-р Зозан Тархан е обещаващ млад учен от България, който работи в сферата на историята, езиците и изкуството на Древния Близкия Изток през I хил. пр. Хр.

Тя е асириолог, археолог и историк по образование, носител на наградата на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ за най-добър млад учен на 2023 г. – награда на Столична община за млад учен с докторска степен с отличителни постижения. Провежда редица специализации в областта на Древните близкоизточни изследвания в Турция (2015– 2016), Полша (2017–2018), Германия (2019–2025), а заедно с това ежегодно взема участие в международни научни конференции по темата. От 2022 г. д-р Тархан е изследовател R2 към Катедра „Стара история, тракология и средновековна история“ в Историческия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, където води и лекционни курсове, част от магистърска програма „Античност и средновековие“ и Erasmus+ на български и английски език. Сред основните ѝ интереси са: работа с клинописни текстове и изследвания върху акадския и шумерския език, Новоасирийската империя и асирийската царска идеология, науки и религия в Древния Близък Изток (ДБИ), археология на ДБИ, влияния и културни контакти на ДБИ с Елада и Тракия.

Елина: Здравей, Зозан! Разкажи ми откога датира любовта ти към културата на Древния Близък Изток? Как реши да се занимаваш професионално с тази тема?

Зозан: Благодаря за този въпрос! Той е наистина важен за мен, тъй като интересите ми към Древна Месопотамия бяха провокирани от най-ранно детство, благодарение на баща ми. Един ден той ме взе от детската градина и попита как е минал денят ми. Аз му отговорих, че не е бил много добър, защото съм била чужда за децата, по-екзотична отколкото е трябвало, а той ми каза, че не съм познавала корените си. Баща ми е кюрд по произход, а кюрдите смятат, че произхождат от иранското племе миди. Той ми разказа за краха на Асирийската империя заради съюзът с Вавилония и Мидия. Тогава още не знаех, че тази наука се нарича Асириология. Аз продължих да разпитвам с интерес и вече знаех, че ще се занимавам в тази сфера. В ученическите си години продължих да чета по темата. Исках да се развивам в България и това беше причината да стана студентка тук, вярвайки, че със специализации и обмен на познания в страни с традиционни школи в Асириологията, мога да надградя познанията си и да се занимавам в тази сфера на международно ниво.

Елина: Кой аспект на Древните близкоизточни култури те впечатли най-много като дете?

Зозан: Като дете ме впечатли това до какви познания са достигнали Древните близкоизточните култури и че тези познания не са съвсем забравени. Клинописната писменост дълго време действително не е била използвана, но след нейното разчитане, ние виждаме, че много от познанията, които други личности са открили през Ренесанса, дори по-късно, са били достигнати още през III-то, II-ро или I-во хил. пр. Хр. Това е впечатляващо! Точно върху тези неща баща ми ми обърна внимание. Това допълнително предизвика интерес у мен и аз исках да научавам все повече и повече. Дори бих могла да определя, че когато ние четем текстове, на акадски или на шумерски език, това е някакъв вид комуникация с тези хора. Поради тази причина аз изпитвам тази страст към древните науки, към Асириологията; към филологията, занимаваща се с древните езици, към древната история, към археологията. Това е като ехо от миналото – ние получаваме едно познание и послание от дълбоката древност до днес!

Елина: Благодаря ти за този отговор! Ако можеше да се върнеш назад във времето към този период, който те вълнува, кое е нещото, което би искала да видиш?

Зозан: Това е сложен въпрос. Не съм разсъждавала сериозно върху това какво бих сторила, ако можех да се върна назад във времето. Със сигурност бих била доста любопитна, ако изобщо съществуваше такава възможност, но не знам дали би било редно да се възползвам от нея.

Елина: Опиши ми как минава един твой работен ден, накратко.

Зозан: Зависи от проектите или плановете, които имам. Но ако не съм в архив, денят ми стартира по следния начин: след една нормална закуска, придружена от кафе, подготвям бюрото си за работа. Обичам да започвам работа най-късно в 08:30 ч. – нагласявам си стриктно работно време, но и почивки, за да освежа ума си. Ако работя върху нещо ново, започвам с първоизточника, тоест с текстовете, които са ни завещали тези древни жители на Месопотамия – анализирайки ги. Любопитството ми бива провокирано от това какво са казали и други учени. Общо взето обичам да приключвам някаква тема или някой малък проект в края на месеца и да започвам нов в началото на следващия месец.

Елина: Ето още един въпрос. Тъй като стана дума за древните близкоизточни езици, които са те впечатлили още от най-ранна детска възраст, с кои от тези езици се налага да работиш днес?

Зозан: Благодаря за този въпрос. Аз бях наистина доста впечатлена в детството си, че клинописната писменост е толкова рано изобретена от човешкия ум. Най-напред може би трябва да кажа, че това е една писменост, която е преминала през няколко етапа на своето развитие, още от средата на IV-то хил. пр. Хр. от една пиктографска форма до една по-късна поливалентна система, в която един знак има много различни четения и функции, като логограми, наричани още шумерограми, срички или детерминативи. И наистина за мен беше много впечатляващо, че древните още тогава са имали способността да пишат, да комуникират помежду си, да записват и предават своите знания. Всичко това беше доста необятно за моя ум. Тогава знаех, че това са шумерският и акадският език, но в последствие разбрах, че и много други култури в Древния Близък Изток възприемат клинописната писменост и започват на пишат с нея. Та, от тези езици се занимавам най-вече с акадски, той е фокусът в моите изследвания, но също така се занимавам с шумерски и в някаква степен с урартски.

Елина: Лесно ли се изучават тези езици от някой, който не се е занимавал никога с това? Например някой студент.

Зозан: Аз, действително се занимавах с много желание, бях доста посветена на това да изучавам акадски и шумерски език. Разбира се това не е нещо, което приключва с една образователна квалификационна програма. Винаги има какво да се научи. Има теми, в които човек може да се специализира, които едва ли биха изненадали въпросния специалист с нещо ново на чисто на езиково ниво след няколко години работа. Има такива сфери и жанрове, които изискват допълнителна специализация, както в днешно време, ако човек не е специалист по право – едва ли може да интерпретира с голяма точност юридически текстове. Разбира се, имала съм колеги, на които им е отнело повече време да се специализират в рамките на един жанр или усвояване на основите на акадската граматика. Но има и такива, които са успели да възприемат доста от базисните  ѝ познания, дори и в интензивни курсове – било то организирани от мен или от други колеги. Може би, по-скоро е нещо, което зависи от личната подготовка, желанието и това с каква база човекът разполага, дали има поглед върху други езици, дали умее да изучава и работи с други езици.

Елина: Интересуваш ли се от изкуството на Древните близкоизточни култури през I-во хил. пр. Хр.? И ако да, то можеш ли да го определиш с три ключови думи?

Зозан: Определено изкуството на Древния Близък Изток заема важна част в моите изследвания. Дори смятам, че е невъзможно, когато човек изследва въпроси, свързани с древни култури и цивилизации, да се абстрахира от образа или словото. Считам, че трябва да се работи и със словото, и с образа, поради това когато разглеждам една тема, говоря за писмени и визуални наративи.

Елина: А кои са ключовите думи, с които би определила близкоизточното изкуство през I-во хил. пр. Хр. – богати релефни фризове, свързани с царската идеология и друго?

Зозан: Говорейки за изкуството през този период виждаме т.нар. „визуални наративи“ – част от плочи с релефни сцени, опасващи стените на монументални дворци, но също така срещаме и сходни визуални наративи върху малки находки. Например новоасирийският цар Ашурназирпал II успява да превърне в тенденция за царете, които могат да си позволят такова нещо, наличието на персонален дворец, който разполага с визуални наративи, под формата на каменни плочи с релефни сцени в дворците или монументални паметници в двореца. Всъщност тези сцени, можем да определим и като фотоалбум за управлението на въпросния цар. Защото той желае да представи различни сфери от своята власт и събития от неговото управление. Не става въпрос само за военно-политически събития, битки, изплащане на трибути; асирийския цар е изобразен и във функцията си на жрец във своята империя. Всички аспекти от неговото управление са представени, доста информативни са, но и силно идеологизирани. Връзката на царя с боговете е засвидетелствана не само в писмените наративи, но и възпроизведена върху релефите. Те са повлияни от идеологията на царската власт и в някаква степен могат да допълнят писмените извори. В монографията по темата на дисертацията ми съм дала различни примери за това. Например за отношенията на Асирия и Кархемиш по време на управлението на цар Ашурназирпал II. В царските надписи не става ясно при какви обстоятелства Асирия налага контрола над Кархемиш. Поради това в научната литература се предполага, че Кархемиш се предава, просто защото Ашурназирпал II описва, че градът е завладян, но не се описва битка. Но визуалните наративи и кратки епиграфии, които ги придружават от град Имгур-Енлил, представят баталните сцени. В тази връзка например визуалните наративи могат да допълват писмените. Тоест на нас ни е ясно, че това е битката с кархемишкия владетел, просто защото стои кратък епиграф. Това показва, че Кархемиш категорично не се е предал без битка. Затова трябва да се анализират както писмените, така и иконографските източници.

Елина: Като извод от този въпрос можем да приемем, че богатата декорация на дворците, за които стана въпрос, е част от пропагандната политика на асирийския цар и въпросните релефи могат да се използват като сведение за неговото управление.

Зозан: Абсолютно, те са част от пропагандната мисия на асирийския цар. Тези сцени показват и действителни събития, които са се случили в рамките на управлението на въпросния владетел или те имат функцията да предадат определено послание на царската власт и идеология. Тоест, това което тя има като мотиви, идеи, цели. Именно поради това, монументалните релефи от двореца на Ашурназирпал II започват да бъдат възпроизвеждани и върху малки находки, най-вече цилиндрични печати, щамповани и смесени печати, за да може тези сцени да се разпространят в цялата империя. В противен случай единствените наблюдатели биха били тези, които посещават двореца.

Елина: Всичко това, което ми разказа, ми напомня на римските триумфални арки. Те са декорирани с подобни пропагандни изображения, които отразяват победите на императора; изграждат образа му на победител и успял владетел сред римското общество и т.н. А въпросните печати, за които стана въпрос, ми напомнят на римските императорски монети и техните реверси.

Зозан: Абсолютно съм съгласна. Много добър паралел! Впрочем имаме такива монументални паметници и извън въпросната столица. Става въпрос за стели с хвалебствени надписи за техните дела, придружени от текстове и изображения, скулптури или скални релефи. Това се прави в новозавоювана територия. Друг начин да я маркират като такава е чрез военни ритуали, а именно умиването на оръжията в най-близкия воден източник – река, езеро или море.

Елина: Благодаря ти за този отговор. Нека поговорим накратко за „Тракия и Изтокът“, което е и тема на един от лекционните ти курсове. Имаме ли данни за културни контакти между тези две области и можем ли да кажем, че Изтокът остава своя отпечатък върху различни видове паметници от Древна Тракия?

Зозан: Определено могат да бъдат забелязани контактите на Тракия с Древния Близък Изток от най-дълбоки времена. Имаме разнообразие от паметници, които имат наличие на източни мотиви. Източното влияние се разпространява не само на Балканите, но и в цялото Средиземноморие и дава своето ехо и днес – не само в материалната, но и в духовната култура. Има колеги, които отдавна се занимават с тези въпроси, но разбира се има какво още да бъде допринесено по тази тема. Ако мога да дам един пример, който разкрива както влияние в сферата на материална, но и на нематериалната култура, бих дала пример с амфората ритон от Панагюрското златно съкровище. Дискусионен е въпросът за мястото на нейното произвеждане, но отдавна се налага тезата за произхода ѝ от град Лампсак. Ние виждаме досега с Изтока в този гадателски мотив при изображението на възрастния мъж, който държи черен дроб, и всъщност гадае по него. Ние знаем, че такова гадаене се извършва не само в Месопотамия, но и сред други клинописни култури. Също така то се използва в Елада, и при етруските. Но трябва да наблегнем на това, че в Елада този начин на гадаене се извършва по различен начин от Древния Близък Изток. Отразила съм тези отлики в проучване по темата. Накратко – върху гръцката вазопис черният дроб се представя с диафрагмалната си повърхност, по която се е гадаело посредством задаване на въпроси, изискващи отговор „да“ или „не“. При близкоизточните култури практиката с отговор „да“ или „не“ е много по-рано засвидетелствана, но също така е позната и друга традиция при гадаенето върху черен дроб. При нея е трябвало да се проследят различни знаци, за да се предвидят конкретни събития, а не само да се получи отговор „да“ или „не“. Затова експертите са гадаели по висцерална повърхност на черния дроб. Впрочем възрастният персонаж върху амфората гадае именно върху тази повърхност на черния дроб, върху която се гадае в Древна Месопотамия и другите клинописни култури. Това разкрива наличието на заемки не само от материалната, но и от нематериалната близкоизточна култура.

Елина: Наистина много интересно! Нямам търпение да прочета това изследване.

Елина: През м. май беше организатор на международна конференция. Би ли ми разказала повече за това събитие?

Зозан: Изключително много се радвам, че конференцията Divination Techniques in the Ancient Near East and the Mediterranean World беше организирана в рамките на Melammu Project – 25-ото издание на Melammu Workshop. Това е втората Melammu конференция в България – първата е проведена през 2008 г. в НБУ. Тази година тя се проведе в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Бих казала, че това е успех за Университета, но и за България. Все повече учени асириолози започват да обръщат погледа съм към нашата страна, защото виждат че тук има потенциал за развиване на Асириологията, тъй като последните години има различни събития, но и изследвания, публикувани от български учени. Много се радвам, че много асириолози участваха в тази конференция, а също така споделиха и обмениха познания помежду си. Друг важен аспект, основна мисия на Melammu Project, е да разпространи значението на културното наследство на Месопотамия. Имахме участници, които разгледаха предаването на тези знания и в други култури извън Древния Близък Изток.

Елина: Поздравления за този успех! Според теб как ще се развива Асириология в България занапред?

Зозан: В момента това е основната ми задача и мисия по моя професионален път. Не само редовните курсове, които водя в СУ, но и интензивните курсове и летни школи от последните години, са част от реализацията на тази задача за развитието на Асириологията в България. Дали ще бъде под формата на център, Институт, Департамент, или първоначално като специалност или модул към друга специалност – не зная, но се надявам, че в най-близко бъдеще ще имаме Асириология в България. Радвам се, че срещнах колеги и съмишленици, с които можем да се сработим.

Елина: По пътя на осъществяването на тази мечта си се заела и с друга инициатива. Става въпрос за организиране на лятна школа по Древни близкоизточни изследвания. Би ли ми разказала повече за това? От колко време се провежда, какви са основните ѝ задачи?

Зозан: Идеята за тази школа ми хрумна преди няколко години, след като през 2022 г. бях поканена от РИМ-София да изнеса публична лекция на тема, свързана с науките в Древна Месопотамия. Темата предизвика интерес сред публиката и колегите, и още тогава възникна въпросът дали не можем да организираме по-голям формат към музея, с който да запозная аудиторията с Древна Месопотамия и завещаното от нея познание. Счетохме че би било прекрасно да водя интензивен курс по акадски език, за да представя самия език, както и различни аспекти живота на древните жители на Месопотамия. На следващата година, 2023, имахме няколко участника, които се представиха блестящо и те самите споделиха, че искат да надградят тези свои знания. Поради положителните резултати отново установихме разговори с колегите от музея и тогава предложих да направим лятна школа по Древни близкоизточни изследвания, което е и другото наименование на Асириологията. Тя предлага основни познания по акадски език, шумерски език, въведение в Древните близкоизточните изследвания, религия и археология на Древния Близък Изток. Така замислени курсовете на лятната школа съответстват на основните курсове в специалност Асириология по света. Миналата година, поради големия интерес от България, последствие и от други държави, лекциите бяха проведени на английски и на български език. През 2023 г. курсът по шумерски език беше проведен от доц. д-р Себастиан Финк от Университета в Инсбрук, а курсовете по акадски език и археология на ДБИ бяха проведени от мен. Курсовете за въведението в древните близкоизточни изследвания и религията в Древна Месопотамия бяха ръководени и от двама ни. Имахме над 20 участника – студенти, докторанти и възпитаници от СУ, НБУ, ВТУ, ПУ, Оксфордски университет, Свободен университет в Берлин, Амстердамски университет, Киевски университет, които се справиха блестящо с акадския и шумерския, както и с останалите теми, които разгледахме.

Елина: Лятната школа е имала голям успех през 2024 г. Разкажи ми за тазгодишното ѝ издание (28.07 – 01.08.2025 г.).

Зозан: Поради интереса на колеги извън страната, тази година решихме отново да проведем тази школа, но този път изцяло на английски език. Тази година лятната школа се проведе под домакинството не само на РИМ-София, но и на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ с представителството на Катедра „Арабистика и семитология“. Изключително признателна съм на доц. д-р Венета Ханджийска (РИМ-София) и ръководителя на Катедра „Арабистика и семитология“ на ФКНФ на СУ „Св. Климент Охридски“ – проф. д-р Симеон Евстатиев, както и на проф. д-р М. Братоева, директор на Центъра по източни култури и езици и на деканското ръководство на Факултет по класически и нови филологии към Софийския университет „Св. Климент Охридски“.

Елина: Колко участника имахме в това събитие?

Зозан: Тази година имахме около 15 участници, които се справиха блестящо. Това бяха студенти и докторанти от СУ, ВТУ, ПУ, Мюнстерски университет, Милански университет, Università degli Studi di Perugia и University of Detroit Mercy. Смятам че това е формулата – мотивация, аудиториина и много сериозна индивидуална подготовка. Затова занапред ще продължаваме с тези летни школи, и не само в такъв формат, но и в такъв за студенти и колеги, които вече имат основни знания. Формат, чрез който да надградят своите познания, като тип специализация. Радвам се, че новината за събитието беше отразена не само от домакините от България, но и от представители на БАН, за което съм изключително признателна. Събитието беше и ще бъде отразено и от чуждестранни медии и организации.

Елина: Колко лектори имахте тази година и на каква тема бяха проведените курсове?

Зозан: Тази година бяхме петима лектори, които представихме следните курсове: Introduction to Sumerian (доц. д-р Себастиан Финк, Инсбрукски университет), Introduction to Akkadian (д-р Зозан Тархан, Софийски университет „Св. Климент Охридски“), Introduction to ANES беше воден отдоц. д-р Себастиан Финк и мен. Следващите курсове бяха на тема Religion in Ancient Mesopotamia, в койтодоц. д-р Себастиан Финк и аз разгледахме религията в Месопотамия в периода III–I  хил. пр. Хр., а д-р Aleksandra Kubiak-Schneider (Вроцлавски университет) разгледа темата Mesopotamian Religion and Its Afterlife.Курсът Archaeology of the Ancient Near East беше проведен от д-р Bernhard Schneider (Вроцлавски университет) и мен, като той представи по-частна тема: Nippur: An Ancient Mesopotamian Sacred City through the Ages. В програма се включи и д-р Страхил Панайотов (Институт за исторически изследвания – БАН), който изнесе лекция на тема Introduction to Reading Cuneiform Medical Texts.

Елина: Предвиждате ли провеждането на този форум и занапред?

Зозан: Да, планираме регулярното му провеждане. 

Елина: Имам един последен въпрос към теб. Можем ли да определим като изкуство разчитането древни текстове, написани на отдавна забравени езици?

Зозан: Да, определено можем!