На 5 юни 2026 г. се проведе второто издание на семинара „Музикалнокултурни практики“. Проф. д-р Миглена Ценова представи своята лекция на тема: “Невидимата форма на нещата“ (形隐) от композитора Асен Аврамов и космологичната свързаност Природа – Музика от китайската и японската култура”.
Проф. Ценова е утвърден учен с интереси в полето на българския музикален театър, оперното и хоровото изкуство, източноазиатските сценични традиции (в частност Пекинската опера Дзиндзю), както и към процесите на културен обмен между Европа и Азия. Още на тазгодишното издание на Изкуствоведските четения в Института за изследване на изкуствата (23-25 април 2026) тя привлече внимание със своя оригинален доклад за връзката между музиката и природата в творчеството на Асен Аврамов. По време на семинара тази тема бе развита в по-широк контекст чрез задълбочен анализ на произведението „Невидимата форма на нещата“ и философските и естетически идеи, заложени в него.
Асен Аврамов е сред най-ярките съвременни български композитори. Творчеството му обхваща различни жанрове – от музика за театър, балет, кино, радио и телевизия до камерни, вокални и симфонични произведения, както и мултимедийни проекти. Отличителна черта на неговия стил е интересът му към европейски, африкански и азиатски музикални традиции, които вплита в своите творби.
В китайската и японската естетическа мисъл музиката не се мисли като автономно изкуство, а като част от по-широка система на природни и космически процеси – включващи движение, дишане, тишина и хармония между човека и света. В този контекст проф. Ценова проследи как подобни представи се трансформират в композиционен принцип в творческите търсения на Асен Аврамов.
Проучванията на проф. Ценова се основават на богат корпус от първични източници, свързани непосредствено с процеса на създаване на произведението: партитурата, авторските бележки към нея, аудиозаписи и интервюта с композитора, проведени в периода 2024–2026 г. В своята лекция тя обърна и специално внимание на обстоятелствата около създаване на произведението и на междукултурния диалог, довел до окончателното формулиране на заглавието му на български и китайски език. Възстановен е контекстът на творческа експедиция в Китай (2018 г.), организирана с цел запознаване на европейски композитори с традиционната китайска музикална култура, инструменти и сценични практики, в рамките на която се състои вдъхновяваща среща на Асен Аврамов с Камерния оркестър на Забранения град под диригентството на Лиу Шун. Подчертано бе високото професионално равнище на изпълнителите, които освен концертни музиканти са и университетски преподаватели, владеещи до съвършенство своите инструменти.
Миглена Ценова насочи фокуса към начина, по който композиторът интерпретира китайската музикална традиция. Особено показателен е изборът на инструментални групи според традиционната китайска класификация на материалите: коприна, бамбук, кожа, дърво, метал. В лекцията бяха демонстрирани чрез аудио примери някои конкретни звукови решения и бяха откроени музикални представи за присъствието на птици и различни природни явления. Любопитен е композиторският подход, при който звукоподражателни ефекти се изпълняват чрез листове хартия с различна плътност, поверени не на ударните, а на струнните инструменти. Подобни решения разкриват стремеж към размиване на границите между музикален и природен звук.
Особено въздействаща беше интерпретацията на концепцията за „диханието“, което преминава през цялата творба. Цитирайки бележките на композитора, Ценова коментира, че това дихание се проявява ту като човешки дъх, ту като полъх на вятър, а в края на произведението се преобразява в шум на морски вълни. Постепенно музикалните тонове и хармонии се разтварят в природни звучности, като отделните изпълнители изграждат усещане за вселенското дихание на природата и света. Според представеното тълкуване този процес представлява своеобразно пречистване и завръщане към първичното състояние на материята – идея, която кореспондира с китайските и японските естетически представи за връщането на звука към тишината като негов първоизточник. В тази връзка един от най-съществените изводи на доклада беше, че космологичната свързаност между природа и музика, характерна за китайската и японската култура, присъства в произведението не като външен музикален цитат, а като вътрешно творческо преживяване. Асен Аврамов достига до тези идеи чрез собственото си художествено светоусещане и чрез задълбоченото си разбиране на източноазиатската културна традиция.
Лекцията на проф. Миглена Ценова впечатлява с прецизната работа с първоизточници на китайски и японски език, задълбочения аналитичен подход и извеждането на конкретни музикални наблюдения в по-широк културен и философски контекст. Тя провокира и важна дискусия за съвременните форми на музикална реконструкция и рецепция. Беше отбелязано, че, за съжаление, произведението никога не е изпълнявано на живо. Достъпът до него днес е възможен чрез запис на партитурата със семплирана звучност, създаден от Калин Николов и Асен Аврамов като помощен материал за бъдещите изпълнители. Това поражда интересен проблем, подсказан от проф. д. н. Венцислав Димов: как може да бъде съотнесено сакралното отношение към звука, характерно за китайските музикални практики, с технологично медиираната форма на възпроизвеждане чрез компютърно семплиране. Поставеният въпрос за границите между оригиналната звучност, нейната дигитална репрезентация и начина, по който западният слушател възприема подобни културни значения, открива перспективи за бъдещи изследвания.
Лекцията допринесе съществено за разбирането както на творчеството на Асен Аврамов, така и на процесите на междукултурен обмен в съвременната музика. Оригиналният начин на представяне на тази интересна проблематика можете да чуете и от видеозаписа на лекцията, осъществен от Камен Табаков. Снимките са предоставени от Юлия Станева.
