Полина Пенчева: Разбрахме, че сте били на интересен уъркшоп в Бразилия. С какви очаквания заминахте и оправдаха ли се те?

Радостина Нейкова: Всъщност заминах за Бразилия с ясното съзнание, че ме очаква много работа (предварително имах точната програма с организираните майсторски класове, срещи и уъркшопове). Но на място, когато всичко това стана реално, се оказа, че срещите с хора, работата по режисиране, анимиране, монтиране на готовите филми е наистина много. И не става въпрос за един уъркшоп, а за три уъркшопа и три майсторски класа в рамките на един месец. Майсторските класове бяха проведени със студенти специалност „Изящно изкуство“ и „Дизайн“ от UNICAMP, Iniversity of Campinas, Campinas, Brazil както и студенти, занимаващи се с кино и анимация в FAAP – Fundacao Armando Alvares Penteado, Sao Paulo, Brazil. Като продуцент на цялото събитие беше бразилският професор от UNICAMP, режисьор на анимационни филми и продуцент Уилсон Лазарети. Организацията от негова страна беше изцяло изчистена във всеки един детайл, прецизно организирана и подредена. Първоначалната покана дойде от фестивала LESMA – La Estraordinaria Semana demostras animadas на UNICAMP.

П.П.: Върху какво работихте по време на уъркшопа?

Р.Н.: Още с поканата знаех, че се очаква уъркшоповете да са с техниката Бродирана анимация. Независимо че предният и новият ми филм са именно в тази анимационна техника, честно казано, доста мъгляво си представях как би протекъл един тридневен уъркшоп с тази техника, уъркшоп, от който на финала трябва да има резултат – т.е. готова кратка анимационна миниатюра. За щастие, резултатът и от трите уъркшопа беше страхотен, хората, които участваха, както и организиаторите бяха много доволни. Всъщност може би ще е интересно да разкажа за различните типове хора, които присъстваха. Трите уъркшопа се проведоха в Културните центрове (SESC) на три различни града в Бразилия – Сао Пауло (Sao Paulo, SESC Pinheiros), Таубате и Джундиаи (SESC Taubate, SESC Jundiai). В Сао Пауло хората, които бяха поканени, бях предимно студенти и млади хора, занимаващи се с изкуство, кино и анимация. В Таубате бяха поканени група възрастни католички, които се занимават с бродерия, заедно с тяхната учителка по бродерия. А в третия град – Джундиаи уъркшопът беше отворен за доста различна публика и присъстваха както семейства с деца, така и възрастни хора и младежи. Различните видове участници предполагаха и различен подход за работата с тях.

П.П.: А кои бяха най-интересните хора, с които работихте по филмите, и бяхте ли удовлетворена от крайния резултат?

Р.Н.: Всички участници бяха посвоему интересни. За първи път работих заедно с хора, които наистина горят в професията си. (Към фестивала бяха поканени с майсторски класове и бразилката Патрициа Алвес Диас и португалецът Фернандо Гарлито). Видях какво е да вкарваш в работата цялата си енергия и сърце. Интересна беше работата ми например с групата католички в Таубате. В началото възрастните жени и директорът на Културния център ме посрещнаха с доза съмнение и недоверие. В процеса на тридневна работа у нас възникна сплотеност, истинска емоция и удоволствие от изкуството, създавано заедно. Удовлетвореността от такъв тип работа е именно от емоцията и енергията, която виждаш и усещаш по време на работния процес. А това се вижда и във финалната анимационна миниатюра.

П.П.: Как бразилската публика възприе Вашата техника на работа и беше ли виждала нещо подобно?

Р.Н.: Публиката възприе с огромен интерес и беше очарована от използваната от мен анимационна техника Бродирана анимация. Оказа се, че бродерията е изключително популярно и много уважавано изкуство в цяла Бразилия. Изключително много хора се занимават с бродерия и това да им покажеш как тя може да оживее и да се одухотвори в движение, ги очарова истински.

П.П.: Кои са основните разлики в темите и светоусещането на латиноамериканците за кино, които се отличават най-ясно от тези у нас в момента?

Р.Н.: Мисля, че една от най-големите разлики в киното, създавано както от студенти, така и от професионалисти у нас и в Бразилия, е, че там както младите хора, така и утвърдените творци разказват простички истории, простички идеи. Нещо, което ги засяга тях, нещо, което им се е случило наистина вчера, преди седмица, миналата година, нещо, което ги вълнува. Но ежедневни и прости истории. Използвам израза „прости“ в смисъл на обикновени и истински. Докато при нас имам чувството, че и студентите, и професионалистите се опитват да разкажат едни сложни истории, опитват се да съберат в тях цялата вековна човешка мъдрост, опит и емоция. И това става трудно. Трудно за създаване. Трудно за гледане.

П.П.: Има ли водещи теми и техники в анимацията в момента, които могат да се определят като интересни за фестивалите и благоприятни за избор на журито?

Р.Н.: Не мисля, че има водещи и интересни теми за фестивалите. Нито в момента, нито по принцип. Когато съм била в селекционна комисия или в жури на фестивали, винаги се откроява една модерна (или популярна) за годината тема. Която сякаш няма някаква по-сложна връзка нито с политическото време, нито с някакво събитие по света. Просто по някакъв начин повечето автори се сещат едновременно за нещо близко. Така например една година повечето анимационни филми бяха с герои кучета или котки. А друга година сякаш във всеки трети филм акцентиращ беше жълтият цвят. Но не мисля, че това е ключов или водещ критерий за селекция на фестивали.

П.П.: Общото мнение на масовата публика в България е анимацията да се възприема като предимно детско кино. Смятате ли, че през последните години дори обикновеният зрител отхвърли тази идея и започна целенасочено да търси и да се интересува от анимационно кино с по-сериозни теми?

Р.Н.: Винаги съм се противопоставяла на твърдението, че анимацията е ориентирана към деца. Анимацията е екранно изкуство, ориентирано към всички. Дори е едно от най-сложните екранни изкуства, защото съдържа синтез, есенция на идея и визия. Много често за кратко време трябва да се покаже, възприеме и усети една дълбока и емоционала идея. Това изисква максимално майсторство на киноезика на твореца, създаващ анимационен филм.

П.П.: Какъв филм бихте направили в момента?

Р.Н.: Всеки път правя нов и различен филм. Защото мисля, че ако реша да правя подобен като форма или идея филм, първо ще ми бъде скучно, и второ, просто ще повторя предходния с някои различия. Мисля, че един творец трябва да си чисти съзнанието от това, което е направил. Да го развива и използва само като основа за нещо ново и различно.

П.П.: А какъв филм Ви се гледа?

Р.Н.: Не знам. Отивам да гледам нов филм с детско любопитство. И винаги се опитвам да открия във филмите, които гледам, нещо ново, нещо интересно, нещо различно… Като в класическата американска сватба, където булката трябва да носи нещо ново, нещо старо, нещо синьо…

П.П.: Тео Ушев казва, че живеем в Златния век на анимацията. Кои са анимационните филми от последните години, които определяте като задължителни за гледане?

Р.Н.: Мисля, че анимацията винаги е в Златните си векове. Просто по-различен и нов, а често пъти новият е просто позабравен стар начин. Защото анимацията е много емоционално и много практическо изкуство. Анимация може да се прави от всичко. Всичко може да оживее и да се одушеви. Само трябва да имаш идея защо.

П.П.: Работите ли по нещо ново в момента?

Р.Н.: В момента работя по новия си филм. Отново в техниката Бродирана анимация. Този път историята е една лека детска импресия, която се опитва да ни покаже колко е хубаво да се лети. Заглавието на филма е „Мармалад“.