Въпреки че името на Михаил Михайлов, по една или друга причина, не е добило популярността, която заслужава, той е сред най-важните автори между Първата и Втората световна война и творчеството му представлява етап от развитието на българската скулптура. Създаденото от него вълнува поколения творци и специалистите, и интересуващите се от българска скулптура добре познават емблематичната фигура на лъв, намираща се пред сградата на Министерството на вътрешните работи на ул. „6-ти септември“ в столицата. Той работи в областта на портрета, фигуралната композиция, монументалната скулптура и голото тяло. Изложбата в галерия „Васка Емануилова“ е първи опит за по-пълно негово представяне.
Михаил Михайлов Христов се ражда на 12 май 1900 г. в Пазарджик в семейството на Михал и Франка като най-голямото от три деца. Семейните архиви пазят разказ за създадената от ученика Михаил внушителна снежна фигура на майка с дете, която през една от зимните ваканции се превръща в атракцията на града. Пътят на младия човек сякаш е предначертан и той се насочва към столицата, за да продължи обучението си в областта на изкуството. Въпреки че семейството не може да го подпомага, младият творец решава да постъпи в Академията и едновременно с това да се издържа. В Художествената академия Михаил Михайлов учи при професорите Марин Василев и Жеко Спиридонов, двамата основни представители на натурализма. Още по време на следването си започва да изпълнява поръчки на Военната академия, става неин стипендиант и получава помещение за ателие. През 1926 г. завършва следването си в един випуск с Йордан Кръчмаров и Кипро Николов. Изложбата по повод завършването им е отбелязана и на страниците на вестниците. Работите на Михайлов са разположени в третата зала на Академията и сред тях са барелефите „Труд“ и „Орач“, които правят голямо впечатление на публиката. La Bulgarie помества снимка на изработения от дърво портал „Кирил и Методий“, „Робиня“, „Глава на момиче“ и други. Порталът с образите на Кирил и Методий е своеобразен опит за пренос на традицията на резбованите врати и иконостаси, но не е известно дали авторът продължава работата в тази посока[1].
През 1927 г. Михайлов печели годишния конкурс на Министерство на просветата, а работата, с която е отличен – „Портрет на жена“, изпълнена в мрамор, е откупена от Пловдивския музей и днес се намира в местната Художествена галерия. В следващите години Михайлов се представя на Общите художествени изложби и неговите произведения получават ласкави отзиви („Майка“).
След 1928 г. скулпторът работи като художник в Народния театър в София, но напуска, след като печели стипендия за специализация в чужбина. Заминава за Париж в началото на 1930 г., като най-напред се стреми да запълни своите познания по история на изкуството, обикаляйки музеите. Още същата година се записва като студент в училището за приложни изкуства при проф. Анри Арнолд. Основаната през 1864 г. „Школата за приложни изкуства“ по това време се състои от две отделни училища, в които се обучават наравно мъже и жени. Педагогическата програма, чиято основателка е важна фигура сред активистите за правата на жените, се стреми да предложи съвременно във всяко отношение обучение и поощрява всестранното развитие, общата култура, развиването на креативните и артистични, както и чисто техническите умения, и грамотност на своите възпитаници. Самият проф. Арнолд е забележителна фигура. Освен че по-късно е председател на синдиката на скулпторите, Арнолд става известен с публикуваната през 1935 г. книга Initiation à la sculpture и барелефа „Океаниди“ (1937) върху фасадата на Palais Chaillot. След приключването на своето обучение, Михайлов работи в „предприятие за скулптура“, където изработва по натура портрети и бюстове[2].
След завръщането си от Париж през 1931 г., Михаил Михайлов продължава да работи за военните, като паралелно създава галерия от портрети като този на артиста Г. Стойчев – днес в Националната галерия. Мемориалът на загиналите в Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война от Първи пехотен софийски (т.нар. Шопски или Железен полк) и Шести пехотен търновски полк е издигнат през 1934–1936 г. и негов композиционен център е лъвска фигура, създадена от Михаил Михайлов. Намирал се е в двора на казармите на ул. „Патриарх Евтимий“. Архитектурният проект е дело на Александър Обретенов и това е единственото, известно негово реализирано произведение. Мемориалът изброява имената на повече от 3000 души, загинали по време на войните. Повреден е по време на бомбардировките, а през 1979 г. е окончателно премахнат, когато казармите са преместени поради предстоящия строеж на НДК.
Наред със значителна галерия от скулптирани образи през тези години Михайлов създава и лъвската фигура, известна като една от най-хубавите в българската монументална скулптура, която днес се намира пред Министерството на вътрешните работи. Изработена е през 1938 г. като интегрална част от цялостната програма за декорация на сградата. Автор на иновативната за времето концепция е арх. Георги Овчаров. Сградата е завършена през 1940 г. и въпреки значително променената градска среда днес, все още може да се долови нейният основен замисъл – профилът на зданието е замислен като изсечена от камък монументална пластика, разгърната в единство със заобикалящата среда като продължение на ходовата линия и в съответствие с пейзажния фон – релефа на Витоша. Сградата е пример за прилагане на концепцията за „органическа архитектура“ на Франк Лойд Райт, в която оформлението на фасадата играе съществена роля. Освен уникални по замисъла си обемни решения, част от които е и разполагането на лъва пред западната фасада, модерното оформление включва и стенописи, и е един от емблематичните примери за решение, в което е постигнато единно внушение на героичното. Освен Михайлов в скулптурната декорация участва още Любен Димитров, който изработва елементи по фасадата и вътрешното стълбище. Гранитният лъв на Михаил Михайлов е поставен върху ниска каменна стена, която служи както за отделяне на двете нива на терена, така и за постамент и по този начин въвежда почти авангардната за този момент в България функция на скулптурата като посредник в диалога с градската култура. Предназначението на фигурата е било да обединява уличното пространство с вътрешния двор, когато, според първоначалните проекти, западната фасада е била отворена в партера. Скулптурната украса в интериора и по фасадите е органически свързана с цялото и участва в композицията със стенописите. Особено смело решение е отделни декоративни елементи да се заместят с необработени каменни блокове, които имат функцията и звученето на произведения. За фон на гранитната лъвска фигура са служели декоративните композиции „Труд“ и „Среща“ – стенописи на западната фасада, изпълнени от Дечко Узунов с казеинова техника върху белия облицовъчен камък.
Днес Националният военноисторически музей съхранява близо 20 произведения на Михаил Михайлов: скулптурни бюстове на бележити български армейци – ген.-майор Константин Жостов, ген.-майор Христо Бурмов, ген.-лейт. Димитър Гешов, композиции на исторически теми като „Битката при Орлово гнездо“, пластики и релефни образи на български воини и други. Той е автор на скулптурната декорация на Колоната на випускниците във Военната академия. Негово дело са релефният портрет на Г. С. Раковски, който днес може да се види на западната фасада на Военния клуб в София, паметникът на миньора в центъра на Перник, паметникът на загиналите в Негован, паметник в Кубрат, портретите на дарителите Елена и Никола К. Иванови пред Военно-инвалидния дом в Банкя и много други. През 1940 г. Михаил Михайлов участва в Общата художествена изложба с портрет на Георги Личев и дамски портрет, които днес са част от колекцията на Софийска градска художествена галерия. Наред с това, обаче, списъкът на изгубените произведения на Михаил Михайлов остава дълъг: не е възстановен релефният портрет на Маестро Георги Атанасов в Борисовата градина, бюстовете на Борис III и Царица Йоана, които той създава през 1935 г. – също са в неизвестност.
Благодарение на натрупания опит и широката си европейска култура, верността към реализма, многобройните академично издържани композиции – добър пример за съчетаване на традицията и модерното в духа на съвременните опити за нова модернистична стилизация на класическите принципи на красотата, постигането на разпознаваем със своята умереност и сдържан „класицистичен архаизъм“ стил, освен като военен скулптор Михаил Михайлов успява да се реализира и като преподавател. През 1940 г. в Художествената академия, при невиждан обществен интерес, е проведен конкурс за професор по скулптура, на който той се явява заедно с Любомир Далчев, Иван Фунев, Марко Марков, Мина Иванов, Стефан Пейчев и Йордан Кръчмаров. Засиленото обществено внимание към това събитие се обяснява с чувствителността към гражданската отговорност на академичното обучение и активната роля на твореца. Заедно с това се повдигат отново въпросите за формата и нейното правилно схващане не като средство, което може да бъде постигнато само с прилагане на заучени технически похвати, а по пътя на художественото внушение и пластическата убедителност. Конкурсът е спечелен от Михаил Михайлов, защото представените от него работи са оценени като най-убедителни и „академично солидни“. Конкурсната работа – „Къпеща се“, с която Михайлов доказва своята академична квалификация, по-късно е инсталирана в плевенския парк „Кайлъка“ и в Нареченски бани.
Внезапно влошаване на здравословното състояние на Михаил Михайлов в трудните години след войната довеждат до неговия край във възраст, която би трябвало да бележи началото на зрелостта за всеки един творец. Той е автор на забележителни произведения в българското изкуство, които го нареждат сред иновативните и оригинални творци от първата половина на ХХ в., за които липсват монографии и чието творчество е разпръснато – Йордан Кръчмаров, Георги Коцев и други. Неговите произведения илюстрират опитите за създаване на нов национален стил, които са актуални в навечерието на Втората световна война. Модерната национална концепция за формата би трябвало да отговаря на съвременната чувствителност, без да губи връзката с натурата. Повлиян от френските майстори на модерната скулптура като Антоан Бурдел, Аристид Майол и други, в историята на българското изкуство Михаил Михайлов ще остане с осъществения стилистичен синтез на формите във вътрешен пластичен ритъм и с осъвременяването на академичната пластична концепция, без да достига до патетичност и маниеризъм. Освен това вниманието към неговото творчество от перспективата на днешния ден извиква множество актуални въпроси, чийто отговор продължава да се търси.
Изложбата се реализира със съдействието на Националната галерия, Националния военноисторически музей, Художествена галерия – Пазарджик и семейството на автора.
Изложба: 24.06 – 08.08.2021
Галерия Васка Емануилова, филиал на СГХГ
Vaska Emanouilova Gallery, branch of the Sofia City Art Gallery
бул. „Янко Сакъзов“15, София
15, Yanko Sakazov, Blvd., Sofia
+359
2 944 11 75, +359 885 836 600, http://veg.sghg.bg
[1] La Bulgarie, № 902, 17 юли 1926 г. и № 897 от 10 юли 1926 г.
[2] Автобиография, непубликуван ръкопис, архив на семейството.
