„Предимства и предизвикателства на късите форми. Модели и практики на българското късометражно игрално кино“ на Петя Александрова

Сподели:

Share on facebook
Share on twitter
Share on pinterest
Share on linkedin
Share on email
Share on print

Книгата „Предимства и предизвикателства на късите форми. Модели и практики на българското късометражно игрално кино“ има трудната и важна задача да събере, подреди и систематизира, както и да  анализира българското късометражното игрално кино в посттоталитарния период, (за което до момента липсва цялостно изследване). Предложеният от Петя Александрова труд  показва задълбочено познаване на процесите и съдържа както изчерпателна информация, киноведски анализи на отделни произведения, информация на значимите режисьори, така и важни изводи, направени на базата на дългогодишни наблюдения. Eмпиричният материал по темата, който е събран в книгата, е изключително обширен и ценен.

Книгата се състои от 4 части и заключение и съдържа всички задължителни справочни материали, като библиография, филмография, резюме, индекс на имената.

Още в началото са заявени целите, които авторката си поставя и е изяснен принципът, който ще е валиден за целия текст и върху който е изградена книгата – яснотата, както в мотивите и обосновката, така и в изказа, а също и в изводите. Това улеснява четенето и разбирането на написаното. С други думи текстът на Петя Александрова е научен труд, но за по-широка аудитория, което е несъмнено достойнство на книгата.

Темата за късометражните филми е интерпретирана от възможно най-много гледни точни – както през количеството реализирани филми, така и през оценката за тяхната естетическа стойност, през синтезираното представяне на културологичния контекст и със съответните изкуствоведски изводи. Късометражните филми са анализирани хронологически, естетически, дефинитивно.

Уводът в историята на киното е кратък, но съдържателен и увлекателен. След него е изяснено понятието „късометражно кино“ – разгледани са източниците от интернет, като уикипедия, но в различните национални варианти, разгледани са и големите световни енциклопедии, извадени са важните дефиниции, параметрите, според които се определят късометражните филми, в разнообразните им вариации. Специално внимание е обърнато на времетраенето на късометражния филм, според различните институции (като Наградите на Академията и други фестивали). Разгледана е значима част от литературата за късометражното кино, направени са изводи. Посочени са различните гледни точки на изтъкнати автори от областта на киното.

Самата авторка прави категоризация за късометражните филми, според тяхната дължина, с цел подчиняването и организирането на огромния и разнообразен материал от разновидности на късометражните филми. В книгата е направен опит да се защити самостоятелната територия, която късометражното кино, макар и често неглижирано, се опитва да завоюва и отстои.

Силна и обоснована е теоретичната част. Дефинициите на използваните понятия са „избистрени“ и разгледани от различни гледни точки, в широк културен контекст и спрямо същите понятия в някои от другите изкуства.

Деликатно, но в същото време категорично се посочват проблемите в късометражното кино у нас, както производствените и разпространителските, така и естетическите.

Разгледани и класифицирани са и каналите, които са трибуна на късометражното кино – от фестивалите до платформите. Изчерпателността и тук е на много високо ниво.

Обърнато е специално внимание на екранизациите на разкази и новели, особено подходящи за прехвърляне върху екрана – с техните слабости и трудности, но и със силните им страни.

В заключение убедено мога да кажа, че задачата, заявена в книгата е категорично изпълнена, с впечатляваща изчерпателност по зададената тема. Късометражното кино е „изследвано в обобщаващ и систематизиращ труд“. Това е несъмнен и съществен принос на авторката, не само, защото до момента в българското кинознание и история и теория на изкуствата липсваше цялостно изследване върху късометражното българко кино, но и защото книгата „Предимства и предизвикателства на късите форми. Модели и практики на българското късометражно игрално кино“, е написана на високо ниво и в увлекателен стил.

Убедена съм, че книгата ще бъде не само интересна, но и много полезна, както за студентите и учените от областта на киното, така и за всички любители на кино изкуството.

Корица-Петя Александрова

„Предимства и предизвикателства на късите форми. Модели и практики на българското късометражно игрално кино“ на Петя Александрова

Close Menu