На 28 юни 2025 от 18 ч. в студио „Музика“ на Концертен комплекс „България“ в рамките на 56-тия Международен фестивал „Софийски музикални седмици“ се състоя представяне на книгата на Миглена Ценова „Рецепция на представленията на китайска традиционна опера в България“[1]. Текстът на това нейно второ[2] отпечатано монографично изследване е разработен като тригодишен индивидуален научен проект от Научния план на Института за изследване на изкуствата при Българската академия на науките, но както посочва самата авторка, е плод на нейни 27-годишни проучвания, свързани с китайската музика и конкретно с китайската традиционна опера. Изданието има специално посвещение – на 75-годишнината от установяването на двустранните отношения между България и Китай „с пожелания за все по-дълбоко взаимно опознаване и пълноценно общуване между двете култури“.
Срещата между Изтока и Запада на сцената на „Софийски музикални седмици“ е концепционно обусловена още от създаването на фестивала през 1970 година, когато са оповестени неговите основни приоритети, сред които е и обособяването му като пресечна точка на европейски и азиатски музикални култури в различни аспекти на подобно културно взаимодействие, тълкувано както в широк, така и в по-тесен смисъл. През годините са осъществявани редица интересни гастроли, сред които на Нанкински оркестър от народни инструменти (Китай), Пхенянски фолклорен ансамбъл (КНДР), танцов спектакъл от Индия (1988) и други. В последните няколко издания на „Софийски музикални седмици“ темата има конкретни изражения в гостувания на корейски изпълнители с интересни традиционни инструменти, танци и костюми, в ползотворни колаборации между български композитори и корейски изпълнители[3]. Тази година имаше и гости от Китай – за първи път в България се представи голям симфоничен оркестър от град Чанша (Зала „България“, 28 юни 2025, 19 ч). София е една от дестинациите на европейското турне на този внушителен състав от 80 инструменталисти, дирижиран от Фан Тао, а като солистка се изяви неговата сестра – пианистката Фан Кун. Оркестърът беше подготвил класическа европейска програма с творби от Феликс Менделсон, Карл Мария фон Вебер и Йоханес Брамс, предшествани от българско произведение – „Песен на слънцето“ от Георги Арнаудов. Само по себе си събитието е достатъчно любопитно за столичната фестивална публика, но като важен акцент и сполука в програмирането ще отбележа предшестващата го проява от съпътстващата програма на „Софийски музикални седмици“, фокусирана върху научната интерпретация на музика от Далечния Изток и нейната рецепция в България.
Съпътстващата програма на „Софийски музикални седмици“ е отдавна утвърдена паралелна линия, състояща се от все по-многобройни разнообразни периферийни прояви: научни форуми, майсторски класове, прожекции на филмирани оперни постановки, конкурси за млади инструменталисти, срещи с участници (с представяне на нови компактдискове), изложби и други. Фестивалното ръководство по традиция ежегодно представя и новоизлезли монографични музикални издания, поставени в контекста на подходящи концерти от основната програма. Тук непременно трябва да се подчертае много активното участие на учените от Института за изследване на изкуствата в тези събития – значителен дял от научните издания, вплетени в афиша на „Софийски музикални седмици“, са именно трудове на музиколози от нашия институт. В последните няколко години част от богатата съпътстваща програма на фестивала бяха монографии от Елисавета Вълчинова-Чендова, Кристина Япова, Венцислав Димов, Ангелина Петрова, Милена Божикова и други[4]. Сред най-новите презентирани на „Софийски музикални седмици“ издания на Института за изследване на изкуствата са книгите „Музиката в българското училище в края на XIX и началото на XX век“ (2020) от Росица Драганова, „Архивът на Димитър Ненов. Систематизации, интерпретации, анализи“ (2024) и „Панка Пелишек и нейната пианистична школа“ (2024) от Полина Антонова, както и монографията, посветена на самия фестивал: „Софийски музикални седмици“. Студии върху историята и настоящето на фестивала“ (2024) от Диана Данова-Дамянова. Научните разработки са отличени с награди „Книга на годината“ в различни категории, присъждани ежегодно от секция „Музиколози“ при Съюза на българските композитори, като „Рецепция на представленията на китайска традиционна опера в България“ (2024) от Миглена Ценова е наградена в категорията „Научна монография“ („Музикален театър“).
Представянето на монографията на доц. д-р Миглена Ценова, определено от присъстващите като „академично, но и светско събитие“, предизвика заслужен интерес и беше подкрепено от научната общност на Института за изследване на изкуствата в лицето на учени от различни сектори – „Музика“, „Театър“, „Кино“, от преподаватели в Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“ и Националната академия за театрално и филмово изкуство „Кръстьо Сарафов“, както и от филолози от Софийския университет „Св. Климент Охридски“.
Сред приносите на най-новото ѝ обемно изследване, структурирано в два основни раздела с подглави, увод, заключение, придружено от изчерпателна библиография и приложение, според авторката е осмислянето на самия термин „рецепция“, както в литературознанието и лингвистиката, така и в музикознанието и театрознанието. За тази цел в първия теоретичен раздел Миглена Ценова се обръща към стари писмени паметници, създадени между V – IV век пр.н.е. и VI век сл.н.е., в търсене на евентуални най-ранни прекурсори на създадени през XX и XXI век теории на рецепцията. Вторият – емпиричен масив, е посветен на възстановяването на хронологията на многобройните представления на китайска традиционна опера в България, осъществени в периода 1952 – 2023 година, както и на тълкуванието на „сърдечното общуване между такива представления и българската публика и критика през XX и XXI век“ – една особено трудоемка задача, която изследователката е извършила с огромно търпение и прецизност. Началото на такива събития е инициирано от посолството на Китайската народна република, подкрепено от китайски институции, като през последните години все повече български фестивални форуми също допринасят за реализацията на такива спектакли. Съществен принос е проучването на степента на проникване на елементи от китайската традиционна опера чрез някои български интерпретации в българското висше образование.
Проф. д. изк. Николай Йорданов, театровед от Института за изследване на изкуствата и един от рецензентите на книгата, открои някои от основните качества на текста. Отбелязвайки представените различни ракурси към проблематиката, надхвърляща заявената в заглавието, проф. Йорданов подчерта, че изследването осмисля сериозни теоретични и исторически трудове – трактати, концепции, но също така допринася за запознаването на българската културна общественост с една вековна традиция и непознати територии: „Има глад сред българската аудитория да се запознае с формите на азиатския театър и опера. Тази традиционна китайска опера се намира на границата между музиката и театъра“. В първия раздел, занимаващ се с рецептивната естетика, авторката в исторически план разглежда базисни концепции като започва от Изтока и завършва със западни школи и изследвания. „Особен акцент в изложението е представянето на „Натяшастра“ – индийски текст, най-ранен трактат върху театралното изкуство в света. Проследени са преводите на този трактат в европейските култури, включително и в българската. Миглена Ценова изследва практически всички гостувания на китайско традиционно изкуство в България, включително и отзивите от водещи български интелектуалци. Интересът ѝ продължава и към българи, които гостуват в Китай“. Проф. Йорданов очерта и предполагаемата аудитория на изданието: „Мисля, че книгата ще бъде много полезна за хората, които се занимават пряко с музикознание, с изкуствознание, с културознание, с изкуство, за хората, които се интересуват от диалога между Изтока и Запада“.
Доц. д-р Стефка Венкова, музиколог, научен секретар на Института за изследване на изкуствата, също рецензент на монографията, в изказването си маркира приносни моменти: „Това е една много задълбочена книга, поздравявам авторката за постоянството и посветеността. Трудът респектира със сериозните теоретични постановки, върху които се изгражда, както и с големия обем от свършена работа. Мащабното и актуално музикологично изследване хвърля мостове към българската и европейската театрална сцена, въвеждайки широк информационен масив. Искам да подчертая някои новаторски подходи: задълбоченото изследване на въпроса за рецепцията не само в рамките на теориите на постмодернизма, но и търсенето на опори и пренос на идеи от древни текстове от европейската и азиатската култура към съвременността; осмислянето на взаимодействието между индийската и китайската традиция в китайската традиционна опера; въвеждането на музикалнотеоретични тълкувания от китайски трактати от V – IV в. пр. Хр. – VI в. сл. Хр. по отношение на критерии за оценка на музикални, поетични и др. съчинения. Нещо повече – авторката вече проследява и рефлексията в българското авторско пространство: в творческите усилия на редица български режисьори, композитори, сценографи, хореографи, изпълнители, което намирам за особено приносно. Това, което тя в момента разработва в нашия институт, е свързано с творчеството на композитора Асен Аврамов“. Проф. Венкова обърна специално внимание и върху голямо предимство – компетентността на Миглена Ценова в музикалносценичните жанрове – опера, оперета, мюзикъл, която подпомага мултидисциплинарните подходи към избраната тема и подчерта, че „настоящото изследване затвърждава позицията на Миглена Ценова като един от значимите съвременни изследователи на китайската традиционна оепра“.
Проф. д-р Андроника Мартонова, киновед от Института за изследване на изкуствата сподели за пълноценния си дългогодишен диалог с Миглена Ценова на азиатска тема и също открои някои от спецификите на изданието: „Книгата е многоаспектна, изключително богата. Смятам, че като изкуствоведи сме длъжници на тази източна тематика и рецепцията на Изтока в България, обговарянето на този диалог в българското културно поле, къде се среща с източното поле. […] Работата с архивните материали е сред сериозните достойнства на книгата, това е един друг тип работа, който изисква нов прочит. Книгата ще бъде полезна не само за нашия изкуствоведски кръг, а и за изследователи на източните езици и култури. Моето пожелание е книгата да бъде преведена на китайски език“. Проф. Мартонова припомни и важен исторически момент в двустранния културен диалог – първата филмова копродукция от далечната 1955 година „С песен по Китай“ – „документален филм за едно наистина епично турне на нашия военен ансамбъл в Китай“.
Някои изложени факти в книгата на Миглена Ценова[5] лично мен ме подтикнаха (провокирана и от споменаването на Андроника Мартонова на забравената кинолента[6], както и от публикацията ѝ в тази връзка[7]) да потърся и открия много интересен паралел. В зората на установяването на дипломатическите отношения между България и Китай, през есента на 1954 година се осъществява тримесечна концертна обиколка на Ансамбъла за песни и танци при Българската народна армия в необятната китайска страна, увековечена във филма „С песен по Китай“, с първоначално заглавие „Песен на дружбата“. Участник в това паметно пътуване и впоследствие един от авторите на музиката към филма е и бъдещият дългогодишен директор на „Софийски музикални седмици“ Петър Ступел – тогава композитор на ансамбъла[8]. След завръщането от дългото турне, той публикува в списание „Българска музика“ пространна статия „Сърцата на народите бият в едно…“[9], почти изцяло посветена на впечатленията от докосването до непознатия до тогава жанр на китайската опера, която всъщност представлява задълбочен анализ на нейната специфика, характерни особености, използван инструментариум и сюжети. По време на едномесечното пребиваване на Ансамбъла в Пекин българските музиканти имат възможност да чуят истинска старинна китайска опера („Момичето и прасковения цвят“), която „няма нищо общо с нашето разбиране за опера“, а е „особен вид музикална драма“[10]. Дори посещават училище за старинна китайска опера в Пекин и остават изумени от ранната начална възраст на обучение на артистите в „трудните прийоми на игра на китайската опера“[11], както и от повсеместността на практиките на нейното разпространение: „Няма градче в Китай, където да няма оперна трупа, а в град като Шангхай[12] има деветдесет и седем старинни китайски опери“[13]. Миглена Ценова също предоставя информация за мащабното турне на военния ни ансамбъл и допуска, че то е в отговор на гастрол в различни български градове през 1952 година на многочислена Китайска младежка арт трупа, включваща и изпълнители на Пекинска опера „Дзиндзю“. Сведенията, които ползва авторката обаче са предимно от китайски източници – авторитетните вестници „Шъцю дзюмин“, „Жъмин жъбао“ и други, което допълва картината на това внушително събитие от другата страна[14].
Проф. д-р Росица Драганова, музиколог, ръководител на сектор „Музика“ и проф. д.н. Камелия Николова, театровед от Института за изследване на изкуствата, проф. д-р Емилия Коларова от Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“ (научен ръководител на много китайски докторанти, включително и на изучаващи китайска опера), проф. д. н. Милена Братоева, индолог от Софийски университет „Св. Климент Охридски“ (консултирала термините на санскрит), проф. д-р Калина Стефанова, театрален критик и театровед, от НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“, доц. д-р Антония Цанкова, китаист от Софийски университет „Св. Климент Охридски“ (проверила всички китайски термини и имена и превода им на български език) и гл. ас. д-р Евелина Хайн, китаист от Софийски университет „Св. Климент Охридски“, също откроиха някои от качествата на труда на Миглена Ценова от гледните точки на своите дисциплини. Подчертавайки „двойната перспектива“ на изследването, както и „интелектуалната, но и емоционална отдаденост“, която прозира от страниците, всички сърдечно поздравиха авторката за добре свършената работа и нейното реализиране като стойностен отпечатан продукт като отправиха многобройни благопожелания (сред които и превеждането на китайски език), които могат да бъдат проследени в приложения видеофайл.
Респектирана от многоаспектността и прецизността на текста, както и от специфичния подход на Миглена Ценова към работата ѝ, свързана с проучването на източните музикални култури, включваща и особено трудоемкото изследване на архивни документи, аз също се присъединявам към присъстващите на премиерата на 28 юни, като пожелавам „На добър час!“ на изданието и много читатели от различни сфери на културната ни общественост!
Фотографиите, приложени в публикацията, са любезно
предоставени от Андроника Мартонова, Валя Нушева, Андреа Илиева и Международен
фестивал „Софийски музикални седмици“.
[1] Ценова, Миглена. Рецепция на представленията на китайска традиционна опера в България. София: Институт за изследване на изкуствата – БАН, 2024, 606 с. ISBN: 978-619-7619-51-5.
[2] Първата й книга е Ценова-Нушева, Миглена. Пекинската опера дзин дзю 京剧. София: Амадеус принт, 2010, 388 с.
[3] Вж. по-подробно Данова-Дамянова, Диана. Епос за любов и раздяла. – В: Платформа за изкуства, Институт за изследване на изкуствата, БАН, 21 юли 2023. https://artstudies.bg/platforma/
[4] Вж. по-подробно Данова-Дамянова, Диана. „Софийски музикални седмици“ 2020 за първи път през есента. – В: Платформа за изкуства, 11 ноември 2020, http://artstudies.bg/platforma/; както и Данова-Дамянова, Диана. 53. МФ „Софийски музикални седмици“, 23 май – 2 юли 2022 (За големия фестивал – накратко). – В: Платформа за изкуства, 23 юли 2022 https://artstudies.bg/platforma/
[5] Напр. Ценова, Миглена. Рецепция на представленията на китайска традиционна опера в България. София: Институт за изследване на изкуствата, БАН, 2024, с. 273 – 275, 482.
[6] „С песен по Китай“, 1955, 71 минути. Режисьори: Нюма Белогорски и Ян Джея-я. Сценарист: Христо Горов. Композитори: Петър Ступел, Жул Леви и Гун Дже Вей (изписван и като Туй Дже Уей).
[7] Мартонова, Андроника. Забравената лента: из архивите и историята на българо-китайския документален филм „С песен по Китай“ (1955). – В: Дипломатически, икономически и културни отношения между Китай и страните между Централна и Източна Европа, 2015.
[8] Композиторът Петър Ступел (1923 – 1997) е директор на Международния фестивал „Софийски музикални седмици“ в периода 1980 – 1997. Професионалната му кариера в продължение на около 15 години е свързана с Ансамбъла за песни и танци при Българската народна армия (1953 – 1965).
[9] Ступел, Петър. „Сърцата на народите бият в едно…“ (Впечатления от едно пътуване в Китай). – В: Българска музика, 1954, № 11 – 12, с. 84 – 87. Заглавието на статията е началният текст на популярна китайска песен за мира, с която гостоприемните домакини посрещат и изпращат българските си гости. Авторът посочва, че Ансамбълът на Българската народна армия, наброяващ 200 музиканти и танцьори, изнася в Поднебесната империя около 50 концерта.
[10] Пак там, с. 84.
[11] Пак там, с. 85.
[12] Запазен е оригиналният, остарял правопис, вероятно повлиян от английското изписване на града Shanghai.
[13] Пак там, с. 85.
[14] Вж. Ценова, Миглена. Рецепция на представленията на китайска традиционна опера в България. София: Институт за изследване на изкуствата – БАН, 2024, с. 273 – 275. Авторката цитира и горепосочената статия на Андроника Мартонова, както и документи от Централния държавен архив, свързани с основателя на Военния ансамбъл и тогавашен негов диригент Драган Прокопиев.
