Платформа за изкуства към Института за изследване на изкуствата при БАН потърси водещи и активни творци и изкуствоведи да отговорят на няколко блиц-въпроса, свързани с творческия процес по време на пандемията: как тя се отразява в културния живот на страната и какви ще бъдат нейните последици в бъдеще.

Росица Гецова завършва Национална художествена академия, София, специалност Плакат и се изявява едновременно като художник, куратор и галерист. Реализирала е множество самостоятелни изложби и проекти, сред които „Не функционално”, “Give Peace а Chance” (1999); „Абстрактно” Виена (2007); „Чаена церемония” (2009); “Save“ (2013) и много други. Росица е арт директор на една от най-активните галерии за съвременно изкуство в столицата – Аросита.

Какво правите сега, по време на социална изолация вкъщи? Как оползотворявате времето си?

По време на изолацията работих по една моя работа, която е много сложна, много голяма и комплексна – с около 2000 елемента, които трябва да се съединят. Още не съм я довършила, но през тези два месеца в изолацията работата ми напредна значително.

На какъв творчески етап ви застигна кризата?

Бях разработила и планирала конкретното си произведение и наистина ми беше нужно физическо време, за да реализирам идеята си в материал, но когато останах вкъщи и разполагах с всичкото време на света, се оказа, че не се чувствам добре. Можех да работя, но свободата ми беше ограничена. Усещах как този страх сковава. Други може да са били много по-продуктивни. Този етап може би ми бе зададен вътрешно, на много по-дълбоко ниво, и затова тази промяна не ми повлия толкова директно, въпреки че вероятно е оставила отпечатък, който ще се прояви по-късно.

Как пандемията промени вашите житейски и творчески планове и решения?

Със сигурност това беше огромна промяна в света. Не зная как точно ще се отрази на мен и на другите хора на изкуството, но съм убедена, че това което е представлявало ценност за мен преди, ще продължи и занапред да бъде ценно. Все пак човек се изгражда като личност през много по-продължителен период, а изолацията обхващаше едва два месеца. Сега повече ще оценяваме всяко отделно нещо! В началото мислех, че хората ще се променят в положителна посока, ще станат по-толерантни, по-духовни, но после видях, че това не се случва. Колко съм била наивна – не може цял живот да си бил един и за два месеца да се промениш!

Какви тлеещи проблемни теми изплуваха на повърхността вследствие на социалната изолация и стопирането на културния живот в България и по света?

Хареса ми, че арт средите се обединиха! Преди бяха разделени на кръгове на влияния, между които цареше злоба, а по време на кризата всеки подаде ръка на другия. Поне според мен.

Какви според вас ще бъдат последиците за творческия процес?

Може би дигиталните технологии ще се развият доста, но няма как да заместят веществените и материалните неща.

От къде очаквате помощ и подкрепа в настоящата обстановка на извънредно положение, свързана с COVID-19?

Държавните институции, министерствата, общините.

По време на пандемията се създаде групата Визуални изкуства. Извънредно положение/Visual Arts. State of Emergency във Фейсбук. Това много помогна, аз лично не съм кандидатствала за подкрепа, но това беше една много добра идея.

Как изкуството може да помогне терапевтично при последващата социализация след края на пандемията?

Сега ми прави впечатление, че всички хора са жадни за социални контакти, за култура, за природата, за живота. Имат нужда от всички тези неща! Просто трябва да всичко да намери своето продължение и отново да се правят изложби, да се провеждат театрални представления, концерти, танцови фестивали – да се върнем към всичко, което е положително и красиво и което зарежда с положителна енергия, за да може да се измие страхът от смъртта, от ужаса, от стреса, от самотата.

Какви идеи имате за възстановяването на културния живот в страната след края на пандемията?

Идеите ми са концентрирани около галерията, която стопанисвам. Мисля да продължа да правя изложби в нея.

Дори имаме планове да се обединим със съседна галерия на същата улица и да правим откриванията на изложбите си в един и същи ден, за да може да стане по-силно присъствието на галериите в културния живот и да се привлече по-голяма публика. И други идеи имам, но те зависят от възможни финансирания.

„Стремеж към перфекция“,  „Try to be perfekt“

„Стремеж към перфекция“,  „Try to be perfekt“

„Нищо за губене“, „Nothing  to lose“