Семинар „Музикалнокултурни практики“ при сектор „Музика“ на Институт за изследване на изкуствата, Българска академия на науките: история и перспективи

Сподели:

Share on facebook
Share on twitter
Share on pinterest
Share on linkedin
Share on email
Share on print

Семинар „Музикалнокултурни практики“ е създаден през 2015 г. при една от изследователските групи в сектор „Музика“ – ИГ „Музикална култура и информация“. Сред основните цели и задачи на семинара през годините се утвърждава стремежът към „активизиране на научния диалог“ и „осигуряване на диалогична научна среда“, доколкото форумът е „отворен за колеги от сектора, института, от други институции и професионални общности“. Ценна идея е „обменът на разнообразна научна информация по актуални проблемно-тематични  полета и във връзка с приоритетни научни задачи“ („обмен на знания и информация“). Семинарът е мислен и като „основно поле за апробирането на конкретни идеи, свързани с разработваните проекти“, както и като форум, който да допринесе за процеса на обучение на докторанти: „Обогатяване на формите на научнообразователна работа, насочена към докторантите на групата (сектора)“ [вж. Драганова, Р. Предложение за семинар „Музикалнокултурни практики” на изследователска група „Музикална култура и информация”, 2015, с. 1; Генов, Я. Отчет на семинара „Музикалнокултурни практики”, 2019, с. 1].

Ръководител на семинара от 2015 г. до края на 2018 г. е проф. д-р Росица Драганова, а от 2019 г. до края на 2025 г. ръководител на семинара е доц. д-р Явор Генов. През 2026 г. ръководител на същия семинар е проф. д-р Миглена Ценова.

Сред постигнатите резултати от приблизително десетгодишното провеждане на форума е „разширяване на научната комуникация“ [вж. и Драганова, 2015, с. 1]. Стойностни са и формираните очаквания за периодичност в провеждането му – между 3 и 5 издания на година, и постепенното му утвърждаване като форум, на който учени от ИГ „Музикална култура и информация“ и от целия сектор „Музика“, а и някои колеги от други институции, споделят свои изследователски търсения, проблеми, етапи от разработването на проекти и пр.

Структурата на отделните издания обхваща лекция и дискусия след нея, водена от същия лектор. През годините (2015 – 2025) лекции представят: проф. д-р Росица Драганова, доц. д-р Михаил Луканов и доц. д-р Диана Данова-Дамянова (съвместна лекция[2]); доц. д-р Явор Генов[3]; доц. д-р Михаил Луканов[4]; проф. д-р Росица Драганова[5]; доц. д-р Диана Данова-Дамянова[6]; гл. ас. д-р Полина Антонова[7]; гл. ас. д-р Зорница Димитрова[8], всички от ИГ „Музикална култура и информация“, както и доц. д-р Любомир Кавалджиев[9] и проф. д.н. Марияна Булева[10], асоциирани членове, и Дзана Иванова[11] и Калина Томова[12],  докторанти[13] към същата ИГ. Своя лекция представя и проф. д.н. Кристина Япова[14] от ИГ „Музикална съвременност“. Проф. д.н. Венцислав Димов[15] от ИГ „Етномузикология“, съвместно с проф. д.н. Лозанка Пейчева, участва активно в семинара, като изнесената лекция и водената дискусия представлява съвместно събитие с друг семинар при сектор „Музика“ – „Нови идеи в етномузикологията“, дългогодишен форум на ИГ „Етномузикология“ (създаден през 2007 г.[16]). Свои лекции представят и гл. ас. д-р Емилия Жунич[17] и гл. ас. д-р Захари Нанков[18] от ИГ „Музикалносценични изкуства“. Семинарът „Музикалнокултурни практики“ предоставя поле и за лекции на учени, които са външни спрямо Института за изследване на изкуствата, БАН, например проф. д.н. Явор Конов[19] и други[20]. [Вж. Отчети за дейността на семинара през 2015 – 2016 г., 2018, 2019, 2020, 2021, 2022, 2023, 2024 и 2025 г.].

За всички събития, свързани със семинара, се изпращат покани до учените и докторантите при сектор „Музика“ и Института, а в някои от изданията се предоставят възможности и за дистанционно присъствие и участие в дискусиите, например чрез платформата Зум (Zoom).

Аудиторията от слушатели и участници в дискусиите след лекциите също традиционно обхваща учени от целия сектор, а понякога и гости.

Следва да се подчертае, че по време на пандемичния период семинар „Музикалнокултурни практики“ е сред малкото форуми, които съхраняват възможностите за научна комуникация и предоставят мотивация за разгръщане на изследователския потенциал на учените от сектора.

Както става осезаемо от приведените цитати, обстоятелства и наблюдения, с времето и по напълно естествен път семинарът се утвърждава като значим форум за целия сектор „Музика“. През 2025 г., по решение на сектор „Музика“, семинарът се трансформира от такъв при изследователска група в представителен семинар към сектора, като в семинара „Музикалнокултурни практики“ се приобщава и дългогодишният семинар „Нови идеи в етномузикологията“.

През 2026 г. семинарът се стреми да съсредоточава вниманието върху изследователската работа на учени и докторанти от сектор „Музика“. Научните тематики на семинара (както и до момента) предоставят поле и равни възможности всички учени и докторанти от сектора, които имат такова желание, да представят свои изследвания, да се интегрират като лектори или участници в дискусиите. Перспективите за развитието на семинара обхващат: повишаване на видимостта и разпознаваемостта на семинара, задълбочаване на взаимодействията с други семинари в Института за изследване на изкуствата, съхраняване на постигната периодичност от най-малко 3 издания за календарна година, а при интерес и желание от страна на учените и докторантите в сектора, броят на лекциите за година да се увеличи[21].

Първото издание на семинара за годината бе осъществено на 20 март 2026 г. в Зала 1 на Института. С лекцията си „Профетическо съзнание в слово и мелос: идентичностни хоризонти на Българската Божия църква“[22] доц. д-р Михаил Луканов представи свои многоаспектни изследвания, свързани с индивидуалния му научен проект на тема „Химнотворческата традиция в Българската Божия църква (30-те – 90-те години на XX в.)“. Както подчерта авторът на лекцията, той се съсредоточава върху „наративното самоописание“ или „начина, по който самата общност осмисля своята специфична, „българско-народностна“ химнография като ключов маркер на общностната си идентичност“. Доц. Луканов запозна музикологичната общност с исторически перспективи, етапи и „възлови фигури в развитието на Българската Божия църква“, с „устната и песенната практика“. Комуникативни бяха нови „свидетелства“, до които лекторът е имал достъп, и предложените анализи върху тях. Лекцията прерасна в стойностна дискусия върху методологически аспекти, произтичащи от същностни специфики на изследователския обект.

Планирано е и второ издание на семинара за първото шестмесечие на 2026 г.: на 5 юни 2026 г. проф. д-р Миглена Ценова ще представи академичната лекция „Идеите за съвършения слушател и за идеалния зрител в трактати от китайската и индийската култура (от V – IV век пр.н.е. – VI век сл.н.е.)“.

Обмислят се и се обсъждат теми за лекции и дискусии за второто шестмесечие на 2026 г., които ще бъдат своевременно оповестявани в рубрики „Новини“ и „Събития“ на уебсайта на Института за изследване на изкуствата при Българска академия на науките. По-обширни рецензии, лекции и други материали, свързани със семинар „Музикалнокултурни практики“ при сектор „Музика“, ще бъдат представяни в електронното издание за оперативна критика „Платформа за изкуства“ и публикувани в подходящи научни и научнопопулярни списания и сборници.


[1] М. Ценова е проф. д-р в Институт за изследване на изкуствата при Българската академия на науките, сектор „Музика“, изследователска група „Музикална съвременност“.

[2] „Кратката форма в музиката – естетика, история, съвременност“ (14 септ. 2015 г.), впоследствие публикувана в сп. Българско музикознание в три (3) отделни публикации: Драганова, Р. „Музикалнокултурни практики“. – Българско музикознание, 2016, № 1, с. 96 – 99; Луканов, М. Кратката форма в музиката и българският шлагер през 30-те години на ХХ век. – Българско музикознание, 2016, № 1, с. 99 – 102; Данова-Дамянова, Д. Кратки музикални форми в програмите на Международния фестивал за съвременна клавирна музика ppIANISSIMO. – Българско музикознание, 2016, № 1, с. 102 – 107. (Линк към съдържание на броя на сп. Българско музикознание: https://artstudies.bg/wp-content/uploads/2024/03/Bulgarian-Musicology-CONTENT-1977-2023-bg.pdf.)

[3] „Свободните форми (в репертоара за лютня)“ (13.10.2015 г.); „Ръкописът на Емануел Вурстисен като късен извор на немска лютнева табулатура“ (13 дек. 2016 г.); „За произхода на протестантските хорали в ръкописа на Емануел Вурстисен“ (18 дек. 2018); „Музика фикта и табулатурите за лютня през XVI век“ (13 дек. 2019 г.); „Tанцът и неговата музика през XVI век като феномени на културата на Ренесанса“ (27 окт. 2020 г.); „Томас Морли (1557-58 – 1602) в музикалната картина на Англия през XVI век“ (17 февр. 2023 г.).

[4] „Песенните форми в музиката“ (24 ноември 2015 г.); „Статията на Jason Toynbee “Music, Culture, and Creativity” и идеята за музикалната креативност като културно-обусловен процес“ (5 апр. 2016 г.); „Темата за музиката като автономен музикален език” (15 май 2018 г.); Трио Мундхармоники Олимпия – виртуози под купола на българския цирк“ (4 окт. 2019 г.); „За авторството в популярната музика през погледа на Уил Стро“ (28 май 2021 г.); „Коледните песни в протестантската традиция – между сакрално и секуларно“ (22 юни 2022 г.); „Англоезичната попмузика в постмодерната ситуация и софтуерната „манипулация“: отвъд и зад разказите“ (4 юни 2024 г.).

[5] „За произхода и спецификата на песента“ (13 окт. 2016 г., съвместно събитие със семинар „Нови идеи в етномузикологията“ при ИГ „Етномузикология“); „Обучението по музика в България в края на XIX век през свидетелствата на един училищен директор“ (8 февр. 2019 г.); „Музиканти просветители в следосвобожденската епоха – общ преглед“ (17 ноември 2020 г.); „Карел Махан – познатият и непознатият“ (18 февр. 2022 г.).

[6] „Конкурсът за композиция на българско музикално произведение в размер 7/8 – замисъл, концепция, реализация“ (22 ноември 2016 г.); „Софийски музикални седмици“. Архивът, документите, следите…“ (9 окт. 2018 г.); „Дамски силуети на българския композиторски хоризонт“ (18 септ. 2020 г.).

[7] „Изкуството да се пее на пианото“: педагогическата практика на проф. Панка Пелишек (1899 – 1990)“ (20 ноември 2019 г.); „Непознати документи от личния архив на Панка Пелишек и спецификата на клавирната ѝ методика“ (18 дек. 2020 г.).

[8] „Теорията на Гвидо Адлер в контекста на знанието за стила до края на XIX век“ (19 март 2021 г.); „Релацията стил – подбор на музикален материал по Гвидо Адлер“ (7 апр. 2022 г.); „В търсене на българското… Соловите песни на Любомир Пипков“ (20 февр. 2024 г.).

[9] „Духовната култура – структура и ценности“ (4 февр. 2016).

[10] „Проблеми на методологията в съвременната музикална наука“ (4 дек. 2024 г.).

[11] „Влиянието на Musica Leggera върху формирането  на българската естрада през 50-те – 60-те години на XX век“ (14 юни 2021 г.).

[12] „Английският отпечатък върху западноевропейската музика през XV век“ (2 юни 2023 г.)

[13] Докторанти към времето на представяне на лекциите, понастоящем придобили образователна и научна степен „доктор“.

[14] „Въпросът кой е музикус и неговите исторически отговори“ (29 март 2023 г.).

[15] „Нови интерпретации на променените музикални и танцови традиции от България (ехо от българския панел на девети симпозиум на ICTMD Study Group за музика и танци от Югоизточна Европа, октомври 2024, Клуж Напока, Румъния)“ (9 юни 2025 г.).

[16] В рамките на семинара „Нови идеи в етномузикологията“ са осъществени повече от двайсет (20) издания, водени от утвърдени учени от България и други европейски държави и САЩ. (Сред лекторите: Тимоти Райс, Дона Бюканън, Елка Чернокожева, Керъл Силверман,  Мария Думнич и др.) Наред с учени от сектор „Музика“ при Института за изследване на изкуствата, БАН, лекции представят и участват в дискусиите учени от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН, Софийски университет „Св. Климент Охридски“, Югозападен университет „Неофит Рилски“ – Благоевград и др. Дейността на този семинар също е насочена към обучението на докторанти, като често докторанти представят етапи от своята работа в рамките на семинара [по Кореспонденция с В. Димов, 11.02.2026 г.]. 

[17]„Математически методи, статистически и графични модели, удачни  в изследванията на музикалносценичните изкуства“ (27 окт. 2025 г.).

[18] „Модерните танцови техники в образователната система на България“ (25 ноември 2025 г.).

[19] „Себастиан дьо Бросар (1655 – 1730) и Неофит Рилски (1793 – 1881): духовници, ерудити, книжовници, учители, просветители, музиканти, лексикографи…“ (13 май 2022 г.)

[20] Например проф. д-р Дона Бюканън: „Разговор с Дона Бюканън върху новите етномузикологически изследвания; за музиката, паметта, политиката…“ (12 октомври 2017 г.).

[21] Ценова, М. Концепция за развитието на семинар „Музикалнокултурни практики“ при сектор „Музика“

на Институт за изследване на изкуствата, Българска академия на науките (30 януари – 15 февруари 2026 г.).

[22] Луканов, М. „Профетическо съзнание в слово и мелос: идентичностни хоризонти на Българската Божия църква“ (20 март 2026 г.). (Вж. още рубрики: „Новини“ и „Събития“ на уебсайта на Института за изследване на изкуствата, БАН.)

Семинар „Музикалнокултурни практики“ при сектор „Музика“ на Институт за изследване на изкуствата, Българска академия на науките: история и перспективи

Close Menu