Последна „Баядерка“ за годината. И нови дебюти
28.10.2016
Балетът „Баядерка“ за първи път се поставя в пълния му мащаб в България едва през 2012. Дотогава се играят само откъси от произведението – трето действие – „Сенките“, или отделни вариации[1].
Причината за късната му поява у нас е в гигантските му мащаби. По партитура четири действия, но всъщност огромно количество изпълнители в главни и епизодични роли, които, разбира се, изискват множество костюми, пищни декори и екзотични решения[2]. Според статистиката за тази постановка са ушити 187 на брой нови костюми. Факт е, че без финансовата помощ на примабалерината Маша Илиева балетът нямаше да се осъществи[3].
Появата на цялостната версия на „Баядерка“ в София – 135 години след премиарата ѝ в Петербург[4] – беше истинско събитие за балетоманите. Хореографията на Мариус Петипа беше пренесена от Павел Сталинский, а декорите и костюмите – дело на Борян Белчев и Християна Михалева.
Радостно е, че четири години по-късно балетът продължава да се играе при пълни салони; да се въвеждат нови изпълнители. Макар да е изключително труден за поддръжка. Все пак на сцената, наред с изявените ни солисти, танцуват и доста деца – ученици от Националното училище за танцово изкуство. А това изисква и допълнителна координация при отрепетирането.
С представлението на 28 октомври 2016 се отбелязаха 4 години от премиерата на „Баядерка“ в София (19 октомври 2012), а следващото представление ще е чак на 11 март 2017. Но поддръжката на този гигантски балет си заслужава усилията. Той е възможност обучение в стилистиката на романтичния „голям“ балет. И изява не само за солистите, а и за множеството подсолисти и ансамбли, изключително прецизно отрепетирани от Мария (Маша) Илиева, Ясен Вълчанов, Сара-Нора Кръстева, Иванка Касабова.
Балетът „Баядерка“ от Лудвиг Минкус (по сценарий на Мариус Петипа и Сергей Худяков) прави асоциации с операта „Аида“ от Джузепе Верди (либрето Антонио Гисланцони). Както в ориентацията към примамливите древни цивилизации (Индия в „Баядерка“; Египет – в „Аида“), така и на сюжетно ниво. Любовта между баядерката Никия и военачалникът Солор (както и любовта между робинята Аида и военачалникът Радамес) е възпрепятствана от дъщерята на Великият Раджа – Гамзати в балета (а в операта от Амнерис – дъщеря на Фараона на Египет). Съвсем естествено към този, бих казала, традиционен любовен триъгълник се проявяват и допълнителни препятствия: в балета това е втори любовен триъгълник – тайната любов на Великия брамин към баядерката Никия, а в операта е „триъгълник на честта“ – между бащата на Аида – Амонасро (цар на Етиопия), Аида и Радамес. Амонасро изисква от Аида да измъкне от своя любим Радамес информация за предстоящите военни действия и така Аида е изправена пред избора между любовта към Радамес и своята дъщерна обич и дълг към Амонасро и страната си (все пак тя е принцеса на Етиопия). Никия също трябва да избира, но единствено в сферата на любовта – дали да остане вярна на Солор, като умре от отровата на змията (която ѝ е изпратила Гамзати), или да приеме любовта на Великия брамин. И в двете произведения решението е в полза на любовта. Но в романтичния модел взаимната любов е възможна само и единствено в отвъдното, където житейските, социалните и верски различия не същестувват: Никия умира заради любовта си към Солор, но го среща отново и завинаги вече като „сянка“; Аида сама се обрича на смърт, оставайки зазидана при Радамес. Тази естетика на романтичната, невъзможна любов сближава двете произведения – писани почти по едно и също време и с малка разлика в премиерите („Баядерка“ се появява за първи път в Петербург през 1877, а „Аида“ – 6 години преди това – през 1871 в Кайро). Паралелите са дори и в еднаквата структура – четири действия и в балета[5], и в операта.
Балетът „Баядерка“ е с типичната за времето номерна структура. Всяко действие в „Баядерка“ започва и завършва с пантомимна сцена, а в центъра си съдържа някакъв дивертисмент – решен като сюита от характерни танци (в І и ІІ д.) или пък като класическо Grand pas d`ensemble (в ІІІ и ІV д.). Нерядко едно и също събитие се преразказва многократно от различни персонажи посредством пантомимни жестове.
Първо действие е всъщност експозиция и завръзка на действието. Набелязват се двата любовни триъгълника – между баядерката Никия, военачалника Солор и Великият брамин (първа картина); както и между баядерката Никия, военачалника Солор и дъщерята на Раджата – Гамзати (втора картина). Отношенията между Никия и Солор се решават чрез танц, а тези между главната героиня и Брамина – чрез пантомимни средства, и в това разграничение може да бъде забелязано предпочитанието на хореографа към Никия и Солор. Любопитно е, че при експонирането на втория любовен триъгълник – между Никия, Гамзати и Солор, последният не присъства, а борбата за него между двете съперници се води пред портрета му. Това е и завръзката – противопоставянето между Никия и Гамзати.
В сегашния му вид второ действие е сватбата на Солор и Гамзати. Като драатургия това е развитие на действието, кулминация и развръзка. Предлаганите танци са изцяло дивертисментни, без връзка със сюжетното действие: шествие на участниците, танц на момичетата с воали; танц на момичетата с цветя; танц на Златния бог; танц на Ману (Водоноска) с делва на главата и две момичета; танц на мъжете с ударни инструменти и двойка солисти.
Във второ действие е вмъкнато и класическо Grand pas d`ensemble на Солор и Гамзати, съпровождани от четири жени и двама мъже. Но то определено стои като пришито. Това се разбира и по костюма – Гамзати и четирите момичета са облечени с класически „пачки“, докато останалите персонажи (включително и Никия) са в индийски шалвари.
И едва след класическо Grand pas d`ensemble на Солор и Гамзати, идва вариацията на Никия, наричана още „вариация с кошничката“. Преместването на Grand pas d`ensemble на Солор и Гамзати от ІV във ІІ действие всъщност утежнява конструкцията и я прави значително по-тромава, а след толкова много танци вариацията на Никия с кошничката не получава очаквания ефект на кулминация. Вариацията е петчастна – баядерката оплаква погубената любов, очаква някакво чудо и се надява че Солор ще намери сили да признае любовта си. Затова и когато Никия получава като подарък кошничка с цветя, тя мисли, че този подарък е от Солор. Никия притиска кошничката към гърдите си, без да знае, че тя е дар от Гамзати и в нея се крие змия, която я ухапва смъртоносно. Браминът предлага на баядерката да я излекува, но само ако тя се съгласи да стане негова съпруга. Никия отказва (за нея животът без Солор е безсмислен). Солор реагира чак когато Никия умира. Тази сцена създава усещане за кулминация и развръзка, тъй като със смъртта на Никия насилствено се разкъсват двата любовни триъгълника. Но доколкото подобна развръзка се решава чрез пантомимни средства, се добавя още едно действие, което да постигне развръзката в танца.
Трето действие е всъщност танцовата кулминация на спектакъла – Grand pas d`ensemble на Сенките е предшествано от появата на Солор в храма, където под въздействието на опиум заспива и цялото Grand pas d`ensemble на Сенките е представено като иреална сцена, плод на опиумното замайване на Солор.
Grand pas d`ensemble – „Сенките“ от балета „Баядерка“ е дотолкова самостоятелно като форма, че позволява да се играе и като едноактен балет, необвързан с фабулата. То е в стандартната форма – общо Антре на ансамбъла (32 балерини), трите корифейки и солистите – Никия и Солор; Първо и Второ Адажио на солистите; Вариации – на трите корифейки и чак след тях – на главната героиня Никия (липсва вариация на главния герой Солор); Кода, която запазва последователността на Антрето – първо танцува ансамбълът, след тях – трите корифейки и най-накрая – солистите.
Четвърто действие продължава прекъснатата сватба на Гамзати и Солор. Танците (както и във ІІ действие) имат развлекателен (дивертисментен) характер. За ІV д. е било предвидено класическо Grand pas d`ensemble на Солор и Гамзати, съпровождани от четири жени и двама мъже. Grand pas d`ensemble на Солор и Гамзати е мислено като танцова развръзка на балета. И въобще – развръзка на двата любовни триъгълника. Grand pas d`ensemble на Солор и Гамзати е в стандартната форма – общо Антре, Адажио за солистите, Вариации и Кода. Едва в четвърто действие Гамзати е облечена в балетна „пачка“. По време на сватбата има земетресение и пожар. Като наказание от боговете, че е погубена тяхна жрица (баядерката Никия), се рушат стените на храма и затискат младоженците. Отново – вече в отвъдното – се срещат сенките на мъртвите Никия и Солор. Това е и смисловата развръзка на действието – едва в смъртта си главните герои могат да постигнат своята любов.
Тъй като след революцията в Русия част от декора на ІV д. изгаря и е невъзможно да се възстанови, а и постепенно се забравят част от танцовите епизоди, се налага класическото Grand pas d`ensemble на Солор и Гамзати в съпровод на четири жени и двама мъже да се пренесе във ІІ д.[6] „Баядерка“ започва да се играе без последното ІV д., а като финал остава трето действие – „Сенките“. Но в този си вид „Баядерка“ е като че незавършена. Тъй като няма усещането, че злодействата на Гамзати и Раджата са наказани. И смъртта на баядерката Никия е отмъстена.
снимка Виктор Викторов
В партитурата не се откриват музикални теми или лайттеми, които да обединяват отделните действия. В хореографията своеобразна обединяваща тема има едиствено в танцовата партия на баядерката Никия. Движения от хореографската тема на Никия се набелязват във вариацията пред храма в първо действие, а в танца с кошничката във второ действие те са вече цели комбинации; в трето действие – Grand pas d`ensemble на Сенките – хореографските теми на Никия (модификации или цитати на комбинациите ѝ от предходните действия) се развиват в танците на ансамбъла, трите солистки и дуетите между Никия и Солор. Това дава основание балетът „Баядерка“ да се мисли като силно разтеглена „тема с варации“ – независимо че в музиката тази музикална форма има съвсем различен облик.
Никия е представена с четири вариации – първата пред храма (първа картина, първо действие; втората в двореца, като развлекателна програма пред Гамзати (трета картина, първо действие); третата на сватбата на Гамзати и Солор (тази вариация прави връзката с първа картина посредством сходния хореографски тематизъм и някои буквални цитати от първо действие); последната вариация е в трето действие по време на „Сенките“.
Дуетите между Никия и Солор са два – първият пред храма (първо действие), а вторият – в трето действие в „Сенките“.
Гамзати има един финален дует със Солор – в четвърто действие, по време на прекъснатата сватба. Този дует впоследствие е пренесен във второ действие и той е явно не на мястото си, тъй като по логиката на сценичното действие Гамзати все още не е уверена в успеха си, все още не е отстранила съперницата си. Този пренос на дуета във второ действие поставя пред трудна дилема изпълнителката на Гамзати, която трябва да тържествува в дуета си, преди още Никия да е отстранена, а след смъртта на Никия пък възмутено напуска сцената, което не отговаря по логика на образа на първоначалното ѝ тържествуване. Гамзати има една вариация.
Солор – традиционно няма собствени вариации. Той е партньорът на двете съперници. Предпочитанията му към Никия се градят на повечето му дуети с него.
Великият брамин е решен изцяло с пантомимни средства. Това обуславя предпочитанията на Никия към Солор – тъй като Солор ТАНЦУВА, докато Великият брамин, независимо от демонстрираната мощ, всъщност е един ХОДЕЩ персонаж. И във втория любовен триъгълник – между Никия, Гамзати и Солор – съпоставката е между танцуващата Никия и значително по-малко танцуващата Гамзати.
В Софийската постановка Павел Сталинский много успешно редуцира част от пантомимните епизоди и открива убедителна мотивация за постъпките на героите. Единствено при Солор е трудно да се обясни поведението му и поради преместването на Grand pas d`ensemble на Солор и Гамзати от ІV във ІІ действие.
Подготвени са и два пълни състава.
В ролята на Никия са Марта Петкова и Катерина Петрова. Военачалникът Солор е поверен на Никола Хаджитанев и Цецо Иванов. За мен изпълнението на Катерина Петрова е по-емоционално, по-близо до романтичната идея за невъзможната любов. Цецо Иванов е изключително красив като Солор. И двамата чудесно се допълват в недостижимата мечта за взаимност.
Ролята на Гамзати пресъздават Дарина Бедева, Веса Тонова, а в последното представление дебютира и Венера Христова – все още не достатъчно категорична като душевност, с акцент предимно върху външния ефект и жестикулация.
За първи път в ролята на Великият брамин беше Трифон Митев – премиер-солист с многобройни класически роли, който постепенно преминава на по-облекчен, характерен репертоар. Натрупаният опит обаче му позволи да изгради един запомнящ се образ – със силно и категорично присъствие на сцената.
Златният бог е блестящо изпълняван от Александър Александров. Вариацията е изключително трудна, тъй като е наситена със силови скокове и въртения. Но Александров се справя блестящо – както на премиерата, така и на редови спектакли.
Сценографията на Борян Белчев е пищна, с характерните за постановката източни мотиви. За нашите условия костюмите (художник Християна Михалева) са истинско празненство – според рекламата са ушити 187 на брой нови костюми. Те впечатляват не само с цвят и колорит, но и са удобни за танцуване – изискване, което невинаги се спазва при балетни постановки. Особено забележими са новите пачки за „Сенките“ и източните костюми в първо и второ действие.
Като репетитори са привлечени звездите на Софийския балет – Мария (Маша) Илиева, Ясен Вълчанов, Сара-Нора Кръстева, Милена Симеонова. Резултатът е изравнен ансамбъл, чисти линии, прецизно изработени детайли.
Спектакълът впечатлява с пищното си източно великолепие, с ефектните танци (особено във второ действие), с прозрачната белота и нереалност в „Сенките“.
На премиерата през 2012 дирижира Григор Паликаров. А по-късно и Борис Спасов. Дългогодишен балетен диригент, Борис Спасов стабилно води оркестъра с удобни за танцуване темпа и многобагреност. Факт е, че вече четири години „Баядерка“ се радва на радушен прием и пълни салони. Не без значение са и новите попълнения, както и поддържаното високо ниво на изпълнение, което не слиза и досега.
Остава ни да очакваме следващото представление на „Баядерка“ – вече в новата година – на 11 март 2017.
[1] „Сенките“ – хореографията на Мариус Петипа е пренесена у нас от руските педагози Фея Балабина (1978) и Ирина Колпакова (1987). Епизодично се появяват откъси от „Баядерка“ на концерти на Държавното хореографско училище. Или подготвяни за гастроли в чужбина – от Любов Фоминих (1995) и Желка Табакова (2003).
[2] Действието се развива в древна Индия.
[3] „Изпълнението на този балет бе отлагано във времето, защото реализацията му излиза много скъпо“, каза на пресконференция днес директорът на столичния балет Сара-Нора Кръстева. Тя обясни още, че постановката е финансирана от бившия директор на операта Маша Илиева. Вж. Софийският балет представя за първи път мегаспектакъла „Баядерка“ – МЕНИДЖЪР. NEW. 08.10.2012. http://www.manager.bg/%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F/%D1%81%D0%BE%D1%84%D0%B8%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%8F%D1%82-%D0%B1%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D1%82-%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B4%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%B2%D1%8F-%D0%B7%D0%B0-%D0%BF%D1%8A%D1%80%D0%B2%D0%B8-%D0%BF%D1%8A%D1%82-%D0%BC%D0%B5%D0%B3%D0%B0%D1%81%D0%BF%D0%B5%D0%BA%D1%82%D0%B0%D0%BA%D1%8A%D0%BB%D0%B0-%D0%B1%D0%B0%D1%8F%D0%B4%D0%B5%D1%80%D0%BA%D0%B0
[4] Първото представяне на балета „Баядерка“ е в Петербург – в хореографията на Мариус Петипа (музиката е на Лудвиг Минкус), с премиера 23 януари 1877 в Петербург. В главните роли са: Екатерина Вазем (Никия), Лев Иванов (Солор), М. Горшенкова (Гамзати).
[5] „Баядерка“ продължава 3 часа и 15 минути, което я приближава до пълномащабната версия и на балета „Спящата красавица“ – с пролог и три действия и близо 4 часа продължителност.
[6] Запазен е обаче същият костюм – „пачка“ за солистката и четирите жени, но това облекло трудно комуникира с останалите костюми – индийски шалвари за другите изпълнители, включително и за Никия. И дори и само по облеклото се вижда, че класическото Grand pas d`ensemble на Солор и Гамзати не е от това действие.
