Включени в Календара на културните събития на Столична община за 2020 година, носители на лейбъла за качество „Европа за фестивалите, фестивалите за Европа“ на Европейската фестивална асоциация, „Софийски музикални седмици“ предложиха силно септемврийско издание. Макар и в необичаен есенен сезон, 51-вият Международен фестивал се състоя в пълен формат. Организаторите[1] поеха рисковете на сложната пандемична ситуация и въпреки многобройните трансформации на предварително подготвените събития, не прекъснаха полувековната ежегодна традиция. Разполагайки основната си програма между две празнични дати – 6 септември и 1 октомври, фестивалът успя да намери максимално благоприятен времеви коридор, сравнително свободен от противоепидемични ограничения. След „Кралското“ начало, „Короната“ от Бетовенови звезди и редица други изкушения, преди броени дни „Софийски музикални седмици“ завършиха с изискан Шуманов концерт.
Партньорствата с различни институции[2] не са новост в модерирането на „Софийски музикални седмици“ и те отново доведоха до стойностни резултати. Действително в това фестивално издание имаше всичко, съответстващо на мисията и целите му – симфонични и камерни концерти, хоров концерт, музикалносценични спектакли, премиери, жанрово и темброво разнообразие (арфа, орган, специфични инструментални съчетания – маримба и китара, мандолинен квартет и контрабас, глас и духов квинтет и други), гости от чужбина, почитане на юбилейни годишнини, авторски концерти, „Студио на младия музикант“, богата съпътстваща програма с майсторски класове, благотворителни инициативи, изложба, представяне на книги и компактдискове, научна конференция. Традициите бяха запазени и надградени с нови форми съобразно с променените условия и възможности на различната житейска и информационна среда[3].
От няколко години, във всяко поредно издание, фестивалът насочва обектива към конкретен жанр, инструмент, композитор. Този път „във фокус“ бяха камерната опера, пианото и Албена Петрович-Врачанска, чиито творби от различни жанрове, сред които три световни премиери и четири премиери за България, звучаха в шест от фестивалните вечери. Осъществена беше и среща с композиторката.
Както винаги „Софийски музикални седмици“ представиха съзвездие от елитни певци, инструменталисти, диригенти, като запазиха и традиционния си сегмент „Сцена на младия музикант“, на който се изявиха талантливи бъдещи звезди – ученици, студенти, докторанти. Към имената на Диана Дамрау, Андреа Витело, Джанлуиджи Джелмети, Саша Гьотцел, Андрей Гаврилов, Борис Белкин се добавиха любими български солисти, диригенти и композитори, много от които отдавна са граждани на света, но и с дългогодишни заслуги към фестивала – Пламена Мангова, Светлин Русев, Марио Хосен, Павел Балев, Албена Петрович-Врачанска, Добринка Табакова…
Фестивалът разширява своите концертни пространства, които традиционно включват двете зали и Студио „Музика“ на Концертен комплекс „България“. Тази година събитията се провеждаха и на открита сцена „Сълза и смях“, зала БИАД, Голямата зала на Национална музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“. Прехвърляйки мостове към други изкуства, „Софийски музикални седмици“ разположиха уютно своята публика и в изложбени зали (Софийска градска художествена галерия, Галерия и зала „Оборище 5“), сред картините на Константин Щъркелов и Греди Асса[4].
Трудно е да бъдат проследени и отразени подобаващо над 50 разнообразни прояви. Личната ми селекция обхвана както посетени на място, така и дистанционно проследени в реално време събития, допълнени със записи на фрагменти от творби или цели концерти. Категорично прослушването в домашни условия отстъпва на качеството на звука в концертната зала, преживяването от преглеждането на видеоматериалите по двата начина също е коренно различно, но тази сравнително нова възможност за запознаване със събитията дори и post factum, обогатява значително представата за фестивала, подпомага възприемането му в цялост.
Откриването се състоя в Деня на Съединението с втория от софийските концерти на световното сопрано Диана Дамрау съвместно с баса Никола Тесте и Софийската филхармония под диригентството на Павел Балев. Новият проект на Дамрау „Кралски афери – крале и кралици на операта“, включващ арии и дуети от Росини, Белини, Доницети, Делиб, Гуно и Чайковски, беше подходящо бляскаво начало на най-дълголетния столичен фестивал, на чиято сцена многократно са гостували прочути оперни величия. Особено очарователен беше жестът на певицата към българската музикална култура – за един от бисовете си тя беше избрала „Молитвата“ на Мария Десислава от едноименната опера на Парашкев Хаджиев, която изпълни проникновено и красиво.
Бетовеновата година
Фестивалът премина под знака на 250-годишнината от рождението на Лудвиг ван Бетовен, представяйки в редица интересни проекти нови ракурси към негови симфонични, камерни, солови творби и транскрипции. Освен отделни произведения в различни концерти – ежегоден важен дял от афиша на „Софийски музикални седмици“, в настоящото издание фестивалът предложи няколко цели Бетовенови програми.
Клавирният рецитал на Анжела Тошева „Корона от звезди“ – лична кауза на изпълнителката за изграждане на своеобразен „монумент“[5] на виенския класик, е сред събитията на фестивала както с избора на рядко изпълняваните у нас песенен цикъл „На далечната любима“ оп. 98 по стихове на Алоис Яйтелес в транскрипцията за соло пиано на Ференц Лист и изумителната Соната „Хамерклавир“ № 29 в си бемол мажор, оп. 106, така и с изключителната им интерпретация, изискваща максимална отдаденост, вярно тълкуване и пределна концентрация (15 септември).
Сред Бетовеновите акценти откроявам и концерта „Бетовен х 3“ на Клавирно трио „Арденца“, този път в състав: Галина Койчева, Даниела Дикова и Атанас Кръстев (12 септември). Транскрипцията на Карл Райнеке на Тройния концерт в до мажор оп. 56 прозвуча за първи път на българска сцена, предшествана от Клавирно трио в ре мажор оп. 70, № 1 „Призракът“ – в майсторско изпълнение, разкриващо дълбочината на творбите.
Принос към достойното отбелязване на Бетовеновата годишнина е и представянето на Квартет във фа минор оп. 95, № 11 „Сериозо“. Творбата, създадена „за малък кръг от познавачи“, върху която дълги години тегне авторовата забрана за публично изпълнение, беше изсвирена от Камерен ансамбъл „Софийски солисти“ с диригент Пламен Джуров в пълния им състав (тройно увеличен квартет), което позволи още по-релефното открояване на енергията и динамиката в развитието на произведението (30 септември).
Оркестровите концерти
Софийската филхармония от няколко години е основен съорганизатор на „Софийски музикални седмици“. В този смисъл нейното участие напълно закономерно оформя основната конструкция на фестивалните прояви (6, 10, 18 септември, 1 октомври). В 51-вото издание организаторите реализираха и прекрасна своя идея, инспирирана от останалите в миналото прегледи на симфоничните оркестри – да представят и извънстолични състави (Симфониета Шумен, Симфониета Враца, Габровски камерен оркестър), които напоследък рядко гостуват на софийска сцена. Концертът на Симфониета Шумен с диригент Станислав Ушев и солист пианистът Веско Стамболов (21 септември) ще остане сред запомнящите се събития. Интересната и нестандартна програма, съставена от творби от Панчо Владигеров, Марин Големинов (едва за втори път след премиерата, в София прозвуча Концерт за пиано и оркестър, създаден през 1975), Пьотр Илич Чайковски, Хенрик Гурецки, беше изпълнена вдъхновено и прецизно.
На 30 септември Камерен ансамбъл „Софийски солисти“ с диригент Пламен Джуров осъществи първото в България представяне на творбата на Добринка Табакова Organum Light във вариант за струнен ансамбъл (замислена е като струнен квартет). Както винаги блестяща беше изявата и на Пламена Мангова, която в пълноценното сътрудничество със „Солистите“ и маестро Джуров виртуозно изпълни Концерт за пиано и оркестър в ре минор № 2, оп. 40 от Феликс Менделсон в непознатата у нас транскрипция за струнен оркестър на Паул Граф Валдерзее.
Музикалносценичните спектакли
Поставена „във фокус“, камерната опера имаше две много силни представления с гостувания на извънстолични оперни театри на Открита сцена „Сълза и смях“.
Държавна опера Пловдив се представи с „Телефонна зависимост“ (23 септември). Творческият екип (Лучано ди Мартино, Паоло Джани Чеи, Марияна Панова, Станислава Момекова, Йосиф Славов, Росица Димова, Драгомир Йосифов) е изградил модерен спектакъл в две действия, съчетаващ „Телефонът“ от Джан Карло Меноти с едноактната лирична трагедия „Човешкият глас“ от Франсис Пуленк.
Създадената преди две години по поръчка на Държавна опера Стара Загора камерна опера „Любов и ревност“ на Албена Петрович-Врачанска, също включва две едноактни творби – „Любовниците“ и „Ревност“. След представленията в Стара Загора и Theatre National du Luxembourg, спектакълът пожъна успех и на софийска сцена (29 септември).
За първи път в своята история „Софийски музикални седмици“ осъществиха представяне на книга чрез балетен спектакъл. След аналитичния текст, подготвен от проф. д.изк. Анелия Янева, богато илюстрираното изследване „Исторически танци“ на Маша Илиева буквално „оживя“ в Голямата зала на НМА „Проф. Панчо Владигеров“ (24 септември). Постановчик на „От менуета до валса“ е самата авторка, либретото е дело на Момчил Георгиев. Елегантни и красиви, студентите на доц. д-р Маша Илиева танцуваха под съпровода на органовия клас на проф. д-р Нева Кръстевa.
Авторските концерти
Тази година в програмата на „Софийски музикални седмици“ бяха включени два авторски концерта, свързани с кръгли годишнини – на Йордан Гошев (60) и Кирил Илиевски (65).
Концертът по повод 65-годишнината на Кирил Илиевски (1955–2019) беше осъществен от Габровски камерен оркестър с диригент Иван Стоянов и великолепните Николай Темнисков и Росен Идеалов – изпълнители, близки до творческия свят на композитора, с когото ги свързва не само професионално сътрудничество. Сред представените пет негови творби – за струнен оркестър, за туба и струнен оркестър, за кларинет и струнен оркестър, създадени през новото хилядолетие, бяха последното му произведение – Кларинетен квинтет (във версията Концертино за кларинет и струнен оркестър), както и инспирираните и посветени на Николай Темнисков „Реминисценции“ и Mobilis in mobile за туба и струнен оркестър. Замислен преди две години, но за съжаление реализиран In memoriam, концертът на 1 ноември в зала БИАД се превърна в много специално събитие, събрало приятели и съмишленици на Кирил Илиевски.
Институтът за изследване на изкуствата в „Софийски музикални седмици“
Представянето на музиколожко творчество в рамките на фестивала отдавна е традиция, а партньорството със сектор „Музика“ на Института за изследване на изкуствата има дълбоки корени назад във времето. Тази година палитрата на включените в съпътстващата програма издания е особено богата и заслужава специално внимание в отделен текст. Тук монографиите на музиколозите от сектор „Музика“ (както и на осъществени по проекти с тяхно участие) само ще бъдат споменати. „Софийски музикални седмици“ обърнаха поглед към дузина нови книги от областта на музикалното изкуство. Сред тях най-голям дял заемат научните разработки на изследователите от Института за изследване на изкуствата.
Посветеното на търсенето на нова естетика и на нов музикален език в полето на Art Music задълбочено изследване на Елисавета Вълчинова-Чендова „Концептът „Нова звукова сетивност“ – творчески проекции: Димитър Христов, Владимир Панчев, Георги Арнаудов“ провокира голям интерес. Представянето му се проведе в присъствието на единия от разглежданите композитори – Георги Арнаудов (22 септември).
Специална вечер (27 септември) беше посветена на издадените в рамките на проекта „Съвременна музикална композиция, теория и философия“ към Фонд „Научни изследвания“ – МОН и ИИИзк – БАН монографии:
- двутомната „Знанието за музиката. Исторически рефлексии, философски перспективи“ на Кристина Япова;
- „Идеологическият диктат и Новата музика в България. Щрихи върху документалното слово (1944–1969)“ на Ангелина Петрова;
- „Волфганг Рим и духовната ипостас в музиката“ на Милена Божикова и
- сборника Music between Ontology and Ideology, съставен от текстове на трите изследователки и Иван Янакиев (публикуван от Cambridge Scholars Publishing под редакцията на Милена Божикова, ръководител на проекта).
Резултат от работата по същия проект е и книгата „Инструменталните концерти на Георги Арнаудов: сюрреалистични препрочити на музикалната история“ на Илия Граматиков, представена отделно (25 септември).
Поставянето на научните издания в контекста на подходящи тематични концерти със съвременни музикални произведения подчертава значимостта на задълбочените историко-аналитични и теоретични трудове. Като пример посочвам „С поглед в ХХI век“ с творби на Васил Казанджиев, Йордан Дафов и Хая Черновин (почти всички премиерни), в отличната интерпретация на отдадени на популяризирането на новата музика изпълнители – Георгита Бояджиева, Росен Идеалов, Александър Василенко и други (27 септември).
Закриването
За мен фестивалът приключи с концерта на Камерния ансамбъл „Софийски солисти“ с диригент Пламен Джуров и солистка Пламена Мангова на 30 септември (нямах възможност да се насладя на същинския заключителен концерт на Софийската филхармония с диригент Найден Тодоров и винаги вълнуващия Светлин Русев, заместил в последния момент дългоочаквания Гидон Кремер). Фактическото закриване на фестивала се състоя обаче месец по-късно с бутиков концерт от съпътстващия сегмент на фестивалната програма, също претърпял няколко метаморфози по отношение на изпълнителите и творбите. Два дни след премиерата във Виена, Марио Хосен, Лиляна Кехайова, Донка Ангъчева, Тересе Плеткуте и Марта Потулска ни направиха съпричастни на свой проект от втория сезон от цикъла Concert Spirituel, организиран от Виенския камерен оркестър. В красивата атмосфера на Галерия „Оборище 5“, сред творбите на Греди Асса звучаха две произведения на Роберт Шуман от най-щастливия житейски период на композитора, вдъхновени от неговата съпруга Клара Вик-Шуман – Клавирен квартет oп. 47 и Клавирен квинтет oп. 44. Вдъхновено беше и тяхното изпълнение – изящно, с безупречен вкус (2 октомври).
Публиката. Медийното отразяване
Въпреки сложната пандемична ситуация, публиката на повечето събития беше многобройна, често изпълваща целия разрешен капацитет на концертните пространства. Реалното ѝ количество обаче значително надхвърля присъстващите в залите, защото много от събитията бяха излъчвани онлайн. Streaming формата, използвана и в предишни издания на фестивала, тази година обхвана повечето прояви. Резултатът от усилията на екипа в тази посока има не само количествени, но и географски измерения. Броят на зрителите (хипотетично от всяка точка на планетата) – своебразната „принадена стойност“ на аудиторията, е лесно проследим, видими са и благодарните коментари, изразяващи радост от възможността за съпреживяване, макар и от дистанция.
Значителният зрителски интерес е резултат от много фактори. В случая от една страна фестивалът отдавна е създал основно ядро от дългогодишни свои почитатели, а от друга – очаквано, след карантинните ограничения, слушателите бяха зажаднели за срещи с музикалното изкуство и с любимите си изпълнители. Не на последно място обаче трябва да се подчертае особено активната роля на организаторите – тази година медийната разгласа беше изключително мащабна, във всевъзможни канали за комуникация – чрез анонси за цялата фестивална програма и за всяко събитие поотделно, ежедневни интервюта с ръководството на фестивала[6] и много от изпълнителите в телевизионни и радиопредавания, контакти с журналисти от печатни и електронни издания[7]. Повече от месец ефирът беше наситен със „Софийски музикални седмици“.
Фестивалът в голяма степен изпълни и своята популяризаторска и образователна функция. Провеждането му имаше особено благотворно въздействие и за самите изпълнители, много от които излизаха на сцена за първи път след продължителната карантина (тук не мога да пропусна убедителното представяне на Камерна формация Te Deum Adoramus с диригент Теодора Димитрова, със стилна програма, посветена на съвременната музика (20 септември), в чудесна певческа и ансамблова форма, въпреки голямото прекъсване).
Вместо заключение
Извън горните редове останаха много събития, заслужаващи специален коментар. Великолепният концерт-завръщане на Нева Кръстева (13 септември), прекрасното Трио в състав: Борислав Йоцов, Матиас Гредлер и Евгения Радославова (22 септември), интересните проекти на Константин Костов, Димитър Карамфилов и Христо Йоцов – „Картини от една изложба“ от Модест Мусоргски в Crossover вариант (25 септември) и на Евгения Ралчева с квинтет „Пилекадоне“ – „Една нощ в операта“ (28 септември), звучали сред акварелите на Константин Щъркелов в СГХГ, изложбата „170 години оркестрово дело в България. Оркестровото дело в Шумен от първия български оркестър до днес“, са сред реалните постижения на 51-вото издание на „Софийски музикални седмици“, осъществени в сътрудничество с различни институции, за които трябва да се пише и говори с респект.
[1] Основен организатор е фондация Международен фестивал „Софийски музикални седмици“, съорганизатори са Министерство на културата, Столична община и Софийска филхармония.
[2] Национална музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“, Нов български университет, Институт за изследване на изкуствата – БАН, Съюз на българските композитори и други.
[3] Някои от изпълнителите не успяха да присъстват и бяха представени на запис.
[4] Изложбите „Константин Щъркелов. Скитникът самотник“, СГХГ (18 март – 1 ноември 2020); Греди Асса – Ma France, Галерия „Оборище 5“ (24 октомври – 8 ноември 2020).
[5] Интервю на Анжела Тошева в „Култура БГ“, БНТ 1, 15 септември 2020.
[6] От тази година официално директор на „Софийски музикални седмици“ е доц. д-р Момчил Георгиев. За селекцията на богатата и стойностна програма безспорна е ролята и на проф. Пламен Джуров – дългогодишен председател на едноименната фондация.
[7] Официални медийни партньори са БНТ, БНР, TV 1, Classic FM.
