Гостувалото съвсем наскоро представление на театър БИТЕФ „Способността на птиците да се забавляват“ в рамките на кукления фестивал Пиеро 2023 в Стара Загора ни насочва към една принципно маргинална територия за театралното – анти-антропоцентричността. Свикнали сме да мислим театъра като изцяло хуманистично изкуство, демократично и вгледано в различните аспекти на човешкото; а в този случай антропологичното е изместено, а и дори отсъстващо. Представлението не само е първо по рода си като продукция в Сърбия – както твърди директорът на БИТЕФ театър Милош Латинович, но може би и на Балканите.

Текстът на младата драматуржка Тиана Грумич, завършила драматургия във Факултета за театрално изкуство на Белградския университет, измества обичайната оптика за това какво въобще може да проблематизира театралната сцена. С несвойствения избор от теми и проблеми Грумич ни отвежда там, където човекът или отдавна си е отишъл, или е само ням наблюдател на екологичната катастрофа, която сам създава (и погубва и него самия). Пиесата настоява, че ние просто сме един от видовете, които съществуват в природата и заедно с това ни предупреждава, че отдаваме прекалено голямо значение на собственото си съществуване.

„Какво ще остане от нас?“ се пита режисьорът Никола Исакович (студент по режисура в Прага) в контекста на все по-обедняващите природни ресурси и наскоро разразилите се войни; а публиката заляга уплашено, когато към края на спектакъла от сцената заплашително излитат три дрона. Дали не биха могли и машините да ни наранят, както ние се нараняваме помежду си? Какво би станало, ако неизменната позиция, в която човекът заема централно място в днешния свят бъде заменена от някаква по-малка, незначителна роля, какво би станало дори ако човекът изчезне? Текстът на Тиана Грумич поставя перспективата от гледна точка на животните и растенията, на водните маси; на планетата изобщо, а човекът, доколкото го има в този текст, е само досадна подробност – песъчинка в пейзажа. Съчетавайки личните истории на различни персонажи, които са свидетели на природния живот или са самият природен живот, текстът, който е разделен на различни епизоди и прочетен и записан като дикторски текст, влизащ в различни взаимоотношения както с видеопрожекциите, така и с предметната среда.

Без нито един жив човек на сцената, в ролята на актьор или действащо лице (единствените живи хора са кукловоди, които оперират с предметите и рoботите, но ние ги виждаме едва на поклона); представлението на Исакович ни показва, че човешкият свят има своите граници, за които съвсем забравяме. Отвъд тях се простират необятни и непознати пространства, които не можем да познаем само през хуманистичната оптика – това твърди представлението. Формата, в която е реализиран спектакълът – театър на обекта, материализира едновременно тази неизбродимост на непознатото, но и целенасочено ни напомня за нашата собствена тленност.

Материалността на спектакъла е изградена от вещи и предмети, създадени от човека в неговото индустриализирано битие. Те му служат като помощни средства за оцеляване, да създадат удобство и забавление. Прахосмукачки и вентилатори, дронове и телевизори танцуват, намигат, флиртуват и съществуват в собствен контекст и правила, които макар и далечни от нас са свързани иманентно с човешкото съществуване – като отломки от едно изчезващо битие. Езикът на спектакъла се гради през създаването на собствен електромеханичен живот на обектите, които получават нови и неочаквани функции –  започват да пеят, да се шегуват помежду си, да флиртуват, да танцуват. Така те допълват текста на Грумич, който върви на запис, придружен с неочаквани образи, прожектирани на мултимедиен екран.

Сценичната среда, дело на Йована Матич и Ема Павлович е изградена от изцяло рециклирани материали и предмети, които са вече употребявани и изхвърлени и вече нямат никаква функция. Нито един от предметите според думите на режисьора не е купуван специално за представлението. Електромеханичният живот на тези предмети и обекти е подсигурен от Стеван Голубович и се управлява от Младен Молойкович, Данило Бранкочевич и Ана Милосавлевич. Така предметите се превръщат в неми свидетели на нашето съществуване, докато най-накрая проговорят в това представление и оживеят в контекста на героите  жената-дърво и мъжът-птица като обобщение на това, че може би съществува хармония, която ние не сме способни да провидим, обсебени от разрушителната си природа.

Способността на птиците да се забавляват

БИТЕФ Театър

Текст: Тияна Грумич

Режисьор: Никола Исакович

Сценография, дизайн на кукли-обекти: Йована Матич, Ема Павлович

Електромеханика: Стеван Голубович

Видеоанимация: Маша Тадич

Видеомонтаж: Момчило Вуйович

Изпълнители/кукловоди: Младен Милойкович, Данило Бракочевич, Ана Милосавлевич

27.09.2023 Държавна опера – Стара Загора, в рамките на фестивала „Пиеро“