Платформа за изкуства към Института за изследване на изкуствата при БАН потърси водещи и активни творци и изкуствоведи, за да отговорят на няколко блиц-въпроса, свързани с творческия процес по време на пандемията: как тя се отразява на културния живот в страната и какви ще бъдат нейните последици в бъдеще.

Станислав Дончев е режисьор и продуцент. Завършва Кино и телевизионна режисура в НБУ, където в периода 2003-2014 г. е и преподавател. Печели награди още с първите си студентски филми „Търси се“ и „Експерти“. Снима за сериалите „Забранена любов“, „Къде е Маги?“, „Откраднат живот“. В киното режисира „Корпус за бързо реагиране“ 1 и 2, продуцира „Дъвка за балончета“. Последният му филм като режисьор и продуцент е „Писма от Антарктида“.

Какво правите сега по време на социална изолация вкъщи? Как оползотворявате времето си?

За мен и моя обикновен начин на живот тази изолация не е голям шок. Аз не ходя на работа от 9 до 17 ч. и не разчитам на месечна заплата. Обикновено прекарвам дълго време в обмисляне на следващия си филмов проект, голяма част от което време – вкъщи. Така че може да се каже, че съм се подготвял за карантината цял живот.

На какъв творчески етап ви застигна кризата?

Обявиха извънредното положение по средата на снимачния период на новия ми документален филм „Малката Маркиза”. Снимахме в сградата на Института за изследване на изкуствата. За съжаление трябваше да прекъснем и въпреки че по-сериозните снимки успяхме да ги осъществим, това спиране не е особено продуктивно, защото и аз, и целият екип се бяхме настроили за работа, бяхме се потопили в атмосферата, машината беше тръгнала и малко преди края трябваше да спрем. Но това не зависи от нас и сме длъжни да се справяме с положението такова, каквото е. От друга страна с удължаването на срока за кандидатстване във филмовия център имахме време да изпипаме и новите си проекти.

Как пандемията промени вашите житейски и творчески планове и решения?

Имам повече време да мисля за всичко. Иначе големи промени засега няма.

Имате ли лично пространство, в което да творите или ви е трудно да се изолирате, грижите се за малки деца или ученици?

Ние живеем в малко пространство и е трудно. Синът ми прави Youtube влогове, играе на телевизионни игри, но има и време за мен. Като цяло нямам коренно различен начин на живот. Ние в нашето семейство обичаме да прекарваме много време заедно и почти винаги в една стая, така че такъв начин на живот ни е естествен.

Какви тлеещи проблемни теми изплуваха на повърхността вследствие на социалната изолация и стопирането на културния живот в България и по света?

Оказа се, че футболистите са надценени и надплатени. Това си беше тлеещ проблем с нужда от регулация. Сериозно: предполагам, че на театралните творци им е доста трудно. Виждам, че има много уволнени – там обезателно трябва да има намеса и подкрепа. Изкуствата пред публика са направо съсипани, за дълго. След карантината пак ще има страх от събиране на толкова кашлящи и кихащи хора на едно място, а такова дълго откъсване от театрите и киносалоните може да се окаже пагубно. Не знаем със сигурност какво ще се случи, но прогнозите са тревожни за всички хора от сферата на изкуството.

Как според вас кризата ще се отрази на творческите, изследователските процеси и какви ще бъдат последиците от нея?

Всички се опитват, а и някои успяват, да прехвърлят дейностите си онлайн. Това е чудесно и улесняващо засега. Много е удобно и аз го одобрявам. До момента, в който някой спре електричеството и интернет. Тогава всички пак ще се обърнем към физическия свят.

Откъде очаквате подкрепа в настоящата обстановка на извънредно положение, свързана с COVID-19?

Очаквам подкрепа от близките си и приятелите си. Ако въпросът визира специални финансови бонуси – не. В изолация съм от месец и това не ми е повлияло финансово толкова много. И без карантина ние кинаджиите сме свикнали с големи периоди на така нареченото „подготвяне на проект”, т.е. не получаваме пари дълго време. Но е минал само месец от началото на карантината. А ако това нещо продължи 6 месеца, година? От къде ще има помощи? Със сигурност трябва да има някакви подкрепящи действия от страна на държавата, но след по-дълъг период и държавните пари ще свършат.

Как изкуството може да помогне терапевтично при последващата социализация след края на пандемията?

Изкуството помага постоянно – и преди, и по време и след криза. Точно в такъв психологически натоварващ момент ползваме изкуствата, за да запазим разума си и надеждата. В тази връзка решихме заедно с телевизията, която ни е медиен партньор, да пуснем за телевизионно излъчване най-новия ми игрален филм „Писма от Антарктида“ няколко месеца по-рано от предвиденото, за да могат повече хора да го видят. Знаем, че възможността да се ходи на кино е ограничена за неизвестен период.

Какви идеи имате за възстановяването на културния живот в страната след края на пандемията?

Този въпрос е към администрацията и Министерството на културата. Първо да видим кога и как ще свърши и тогава ще мислим! Аз имам още проекти, наредени за снимане и завършване и чакам с нетърпение всичко да се нормализира и хората да продължат да умират и от други неща. Но преди това и да живеят по-пълноценно.