Платформа за изкуства към Института за изследване на изкуствата при БАН потърси водещи и активни творци и изкуствоведи, за да отговорят на няколко блиц-въпроса, свързани с творческия процес по време на пандемията: как тя се отразява на културния живот в страната и какви ще бъдат нейните последици в бъдеще.
Станислав Памукчиев е професор в Националната художествена академия, преподавател в катедра „Рисуване“, секретар на секция „Живопис“ към СБХ. Автор и куратор на големи изложбени проекти тематизиращи съвременното българско изкуство, като „Неразказаната абстракция“ (2014), „Спорът за реалността“ (2017) и други.
Какво правите сега по време на изолация вкъщи? Как оползотворявате времето си?
Спасявам каквото имам в мен! Рисувам малки рисунки по причина, че не съм в ателието си. Слушам класическа музика – за емоционално и духовно събуждане. Опитвам се да се съсредоточа с четене на книги, за които все не е достигало достатъчно време. Преподавам онлайн рисуване по програма, адаптирана към условията на изолация.
На какъв творчески етап Ви застигна кризата?
Ситуацията ме завари в етап на проектиране и подготовка на самостоятелна изложба през октомври и ноември в галерия „Кредо Бонум“. В процес на работа и осмисляне на отговорен и мащабен кураторски проект съвместно с Петер Цанев, който ще се осъществи през октомври 2020 г. в галерия „Райко Алексиев“. Като творчески секретар на секция „Живопис“ към СБХ, организирам подготовката на предстоящата изложба на секцията – „Портрет“ в залите на „Шипка“ 6 през 2020 г. и още редица малки проекти и участия в групови изложби. Всичко това отива неизвестно кога и как във времето…
Как пандемията промени Вашите житейски и творчески планове и решения?
Повлия ми като отмести предварителните нагласи и очаквания. Хубавото е, че това екстремно дерайлиране ме активира отново да се кача на пътя – надявам се обновен.
Какви тлеещи проблемни теми изплуваха на повърхността вследствие на социалната изолация и стопирането на културния живот в България и по света?
Ние живеем в инерцията на илюзорно подменено, фрагментирано, хоризонтално разтворено, ситуативно, обременено битуване. Принудителното изваждане от инерцията на това живеене ще ни накара по-чувствително, откровено да се погледнем, да се самообходим още веднъж отвътре, да се проверим през основните човешки ценности. Това ще повлияе на тематичните избори, ще изостри сетивата ни за екзистенциалната драма, за смисъла, ценността, истината. Защото истината може да бъде провидяна само в извънситуативната тоталност на битието. Тези нагласи могат да извадят изкуството от самодоволното заиграване със себе си, от палаво дребнотемие, сетивна превъзбуда и еснафско благополучие, както и от интелектуално високомерие и спекула.
Какви според вас ще бъдат последиците за творческия процес?
Очаквам укрепване на волята за творческо търсене. Цялата ми осъзната програма като художник се изрази в заглавието на последната моя голяма изложба „Завръщане“. „Завръщане“ в смисъла на усилие за разпознаване на базисното, на дълбоко човешкото, завръщане към вътрешен „гравитационен“ център на психична и духовна цялост. В екстремната ситуация на изолацията тези нагласи и интуиции се усилват и това за изкуството може да е творяща екзалтация.
Откъде очаквате помощ и подкрепа в настоящата обстановка на извънредно положение, свързана с COVID 19?
В буквален смисъл не очаквам подкрепа. След тежка икономическа криза институционалната среда няма лесно да се възстанови. Очаквам в етапите на нейното ново изграждане и оживяване формираните в кризата морално-етични и екзистенциални изводи да структурират ценностната ориентираност на всички, които отговорно работят в културата.
Как изкуството може да помогне терапевтично при последващата социализация след края на пандемията?
Ако изкуството успее със своите сили да ни дава смисъл и посока, ако не остане самодоволно в своята самодостатъчност и ако не удовлетворява само наслаждение, удобство и релакс, то има своя исторически шанс да възвърне поне част от изначалната висока цел и функция – да ни вдига и прави по-добри.
Какви идеи имате за възстановяването на културния живот в страната след края на пандемията?
Ще се опитам да намеря в себе си повече човешка и професионална доблест. Истинските изпитания предстоят. Пандемията е само началото на тотална онтологична промяна на това, което познаваме като човешки живот.
