Платформа за изкуства към Института за изследване на изкуствата при БАН потърси водещи и активни творци и изкуствоведи да отговорят на няколко блиц-въпроса, свързани с творческия процес по време на пандемията: как тя се отразява в културния живот на страната и какви ще бъдат нейните последици в бъдеще.
Станислав Тодоров – Роги е завършил режисура в НАТФИЗ „Кр. Сарафов“ в класа на проф. Христо Христов. Той е режисьор на поредица успешни български сериали, сред които „Тя и той“, „Столичани в повече“, „Откраднат живот“ и други. Дебютът му в пълнометражното кино бе с филма „Дъвка за балончета“, който получи наградата за най-добър сценарий на фестивала „Златна роза“, Варна 2017 г.
Какво правите сега по време на социална изолация вкъщи? Как оползотворявате времето си?
Боядисах кухнята и коридора, оправих една стена в банята, слагах первази на пода – такива битови неща се случиха преди Великден.
На какъв творчески етап ви застигна кризата?
Довършихме с един приятел сценарий за филм и сега ще кандидатстваме за субсидия в НФЦ. Работя по сценарий за сериал, няколко комерсиални проекта и си направих сайт stanislavtodorov–rogi.eu . Сега, като изброявам нещата върху, които работя – не са малко, а ми се струваше, че нищо не правя.
Как пандемията промени вашите житейски и творчески планове и решения?
Със сигурност светът не е същият, но аз не искам да се смирявам, приземявам или да ставам по-скромен в желанията си. Трудно се примирявам и подчинявам, но сега гледам да спазвам правилата. Мисля, че мерките са прекалени, но може и да не съм прав. Иначе очаквах да снимам пролетта и началото на лятото, но не виждам това да стане. До есента не знам дали нещо ще се случи в тази посока. Но аз съм песимист, така че не ми вярвайте!
Какви тлеещи проблемни теми изплуваха на повърхността вследствие на социалната изолация и стопирането на културния живот в България и по света?
Колко сме зависими един от друг.
Какви според вас ще бъдат последиците за творческия процес?
Ще обеднеем. Но по-важното е, че ще ни научи да съзерцаваме малките неща, да се вглеждаме в себе си, в околните. Сякаш виждаме отвъд.
От къде очаквате помощ и подкрепа в настоящата обстановка на извънредно положение, свързана с COVID-19?
Засега – от спестявания, ако продължи дълго – не знам. Министерството на културата се старае нещо да направи за хората с най-ниски доходи. Аз съм в графата “маргинали” – безлихвен кредит. Ще продължа: кредит, ама безлихвен; безлихвен, ама кредит.
Как изкуството може да помогне терапевтично при последващата социализация след края на пандемията?
Те само да отворят театрите, киносалоните, концертните зали, баровете и кафенетата – много бързо ще се социализираме. Хората сме жадни същества и социални животни.
Какви идеи имате за възстановяването на културния живот в страната след края на пандемията?
Предлагам да не се спират процесите на финансиране на художествени проекти, дори и само на ниво документи. Когато махнат забраните да може да се започне реализация веднага, а не тепърва да се кандидаства.
