Между 3 и 15 август 2023 г. само за 12 дни ще бъдат изнесени 11 дневни и вечерни представления на пиесата „История за чайка и банда котараци“[2] (на японски език:「カモメに飛ぶことを教えたドラ猫の物語」[3], буквално: „История на котката Дора, която научи чайките да летят“[4]). Съвместната постановка е на СКТ и на Куклен театър „Пук“「人形劇団プーク」. Сценичната адаптация върху романа „Историята на една чайка и на котарака, който я научи да лети“ от чилийския писател Луис Сепулведа (Luis Sepúlveda) е на Катя Петрова и Ина Божидарова. Преводът на японски език е на Рин Ямамура; режисьор – Катя Петрова; помощник-режисьор – Иурико Хайакава; сценограф – Майа Петрова; музика – Стоян Роянов Я-Я; анимация – Сотир Гелев, художествено осветление – Чикако Абе, звук – Ясуши Йошикава, сценичен мениджър – Рицуко Ишида. Изпълнителският състав през 2023 г. обхваща актьорите: Мариета Петрова, Румен Угринов, Тацуо Сато (Отера), Миса Обара, Рицуко Ишида, Тецуя Кодачи, Стоян Роянов Я-Я (с изпълнения на живо на кларинет, ударни инструменти, вокали и др.) и Сусуму Шибата („глас“)[5]. Като всеки един от актьорите говори на родния си език, а субтитрите са на японски и английски. Датите и часовете на спектаклите са публикувани на официалния сайт на КТ „Пук“ (на японски език). Първите шест от тях ще бъдат представени между 3 и 5 август в КТ „Пук“, Токио. Другите пет представления са планирани за 8 и 9 август в КТ „Торамару-дза“, гр. Хигашикагава; за 11 август в Културния център на гр. Чирю; и за 14 и 15 август в Арт театър на префектура Айчи, гр. Нагоя.
Най-вероятно има поне няколко причини, които привличат японските постановчици, изпълнители и публика към „История за чайка и банда котараци“. В пиесата, подобно на принципите на японския традиционен театър и на японската философия, „свързаността“ между природата и музиката е осезаема, а музиката е „невидимото“ (ин, на японски език: 「陰」) начало, пораждащото изявата на „свързаните изкуства“. Музиката на Роянов Я-Я е силно комуникативна и със сигурност отразява японските разбирания за „сърцето“ – кокоро「心」[6], на цялата пиеса. Вълнуващ е и сюжетът, който отправя екологични идеи и интерпретира морални ценности. Привлекателни са и оригиналните кукли, изработени от специални олекотени и изключително гъвкави тръби. Тези кукли навяват асоциации с японския традиционен театър – например с персонажа на Ямата-но орочи[7] или „Голямата змия“ (тук в превод по д-р Петко Славов[8]), победена според японската митология от Сусаноо-но микото, братът на Аматерасу оомиками [9].
Както е известно, творческите сътрудничества между СКТ и КТ „Пук“ водят началото си още от шейсетте и седемдесетте години на миналия век. Първото посещение в Япония на представители на СКТ (тогава ЦКТ – Централен куклен театър) е осъществено през 1975 г., а на КТ „Пук“ у нас – през 1976 г. В този смисъл е интересно и приятно да се усети продължителното творческо сътрудничество между двете институции в майсторското изпълнение на един от японските актьори – Тацуо Сато (Отера) – един от важните изпълнители в пиесата „История за чайка и банда котараци“. Същият актьор играе и в първите представления на КТ „Пук“ у нас още през 1976 г. Той все още пази ярки спомени за първото си посещение в България. Тогава заедно с други японски актьори и постановчици присъстват на изпълнения на пиесата „Карнавал на животните“ по музика от Камий Сен-Санс, режисирана от проф. Николина Георгиева. Това е и първата среща на Тацуо Сато (Отера) с позабравената в Япония традиция на театъра на сенките Каге-е (на японски език: 「影絵」) и по-специално – на театър на сенките с ръце – Те Каге-е (на японски език: 「手 影絵」). На пръв поглед е парадоксално, че досегът му с тези традиции се осъществява в България и благодарение на български актьори и режисьор[10]. В продължение на такива размисли, съвсем не са учудващи последвалите и актуални до днес взаимодействия между творци от двата театъра, развълнували и продължаващи да вълнуват публики в Япония, България и други държави по света. Тук е мястото да се отправят благопожелания както за творческо дълголетие на Тацуо Сато (Отера), така и за успех на всичките 11 съвместни представления на СКТ и КТ „Пук“. Пожелания и към целия български екип, който от 15 юли вече е в Япония – Петрова, Угрински, Роянов Я-Я, режисьорът Катя Петрова и директорът на СКТ – Иван Райков, пиесата да развълнува японската публика и да достигне до кокоро (сърцето) на всеки зрител.
ブルガリアからのメッセージ 〜カモメに飛ぶことを教えたドラ猫の物語〜 – YouTube
Видеообръщение от СКТ към КТ „Пук“ от 2022 г., когато, за съжаление, нашият екип не успява да пътува за Токио и да участва в 50-тото издание на фестивал (PUK Pupa Teatro), организиран от КТ „Пук“. Този видеоклип с вълнуващи екологични, творчески и чисто човешки послания все още е достъпен на официалната страница на КТ „Пук“ при анонса на предстоящите съвместни представления на КТ „Пук“ и СКТ през август 2023 г. в Япония.
Снимки: СКТ и КТ „Пук“
[1] М. Ценова е доц. д-р в ИИИзк, БАН.
[2] В страната на изгряващото слънце. – Столичен куклен театър. 2023, В СТРАНАТА НА ИЗГРЯВАЩОТО СЛЪНЦЕ! | Столичен куклен театър (sofiapuppet.com)
[3] 「カモメに飛ぶことを教えたドラ猫の物語」. – Puk Pupa Teatro, 2018–2023,
カモメに飛ぶことを教えたドラ猫の物語 – プーク人形劇場公式サイト (puk.jp)
[4] Вж. и Кръстева, Й. Столичен куклен театър гостува в Япония. – Българска телеграфна агенция, 2022–2023, БТА: Столичен куклен театър гостува в Япония (bta.bg)
[5] 「カモメに飛ぶことを教えたドラ猫の物語」…
[6] Вж. още: Гвоздевская, Г. А. Метафизика Востока в японском традиционном музыкальном мышлении. – В: Ориентиры… [Вып. 4. Отв. ред. Т. Б. Любимова]. Москва: РАН, ИФ, 2007, 186-197.
[7] Транскрипциите на имената на Ямата-но орочи, Сусаноо-но микото и Аматерасу оомиками са по: Иванов, Б. Митология на Япония. София: Изток – Запад, 2017, 47-60.
[8] Преводът е във връзка с творбата „Орочи Тайджи“ („Прогонване на Голямата змия“), представена у нас в две представления на 4 и 5 ноември 2016 г. в НАТФИЗ.
[9] Вж. например: Кодзики. [Записи о деяниях древности. Свиток 1-й. Мифы. (Основной текст). Перев. Е. М. Пинус]. Studydoc, 2017, гл. 14, 17-19, http://studydoc.ru/doc/2080889/kodziki–osnovnoj-tekst–perevod-e.m.-pinus-glava-1-kogda; Нихон сёки. Анналы Японии. [Перев. и комент. А. М. Ермаковой и А. Н. Мещерякова]. Том 1 [Свитки I – XVI]. Санкт-Петрбург: Гиперион, 1997, 140-144; Ценова-Нушева, М. Възникването на музиката и театъра в Япония според японската митология. Съпоставки с музиката и символиката на театър Кабуки (歌舞伎). – В: Българско музикознание, № 2, 43-57.
[10] За творческите сътрудничества между проф. Николина Георгиева, режисьор, педагог, носител на престижни международни отличия, и Таиджи Каваджири, дългогодишен ръководител на КТ „Пук“, автор на пиеси, режисьор, пазител на традициите на театър Бунраку и Сарукура и реформатор в полето на кукления театър: Синигерска, Д. Самобитност и новаторство. Куклен театър „Пук“ в София. – В: Народна култура, XX, № 44, 30.10.1976, 4; Културна хроника. – В: Септември, XXXI, № 132, 02.11.1976, 4; Гьорова, С. Магьосница на сенките. Николина Георгиева показа на малката, скромна куклена сцена едно изпълнено с дързък експеримент изкуство. – В: Дума, 19.07.2007, https://duma.bg/vrachiha-godishnite-nagradi-zlaten-slon-n91168; Ценова, М. Николина Георгиева, Мая Бежанска, Петко Славов и техният принос за рецепцията на японски традиционен театър в България. – В: Art Readings. Vol. II. New Art. Sofia: IAS, BAS, 2022, 607-613; Ковачев, П.: Румен Угрински играе с японски котета в Токио. – В: 24 часа, 06.04.2018, https://www.24chasa.bg/ojivlenie/article/6798805; Японци и българи се кланят под ъгъл от 45 градуса. – В: 24 часа, 05.10.2018, https://www.24chasa.bg/region/article/7084685; и др.
