На 20 март в галерията на втория етаж на VIVACOM Art Hall фондация „Мусиз“ с подкрепата на VIVACOM, Столична община и Държавна агенция „Архиви“ откри експозицията „Съвременна българска фотография“. Пробивайки си път през тълпата от посетители, почти се сблъсках с познат фотограф от по-старата генерация, който ме посрещна с думите: „Много разочароващо“. Малко по-късно осъзнах колко правилно обобщение са тези думи за въпросната експозиция. Изложбата има амбицията да представя на широката публика най-доброто от работата на 40 съвременни български фотографи в периода от 90-те години до днес. Прекрачвайки прага на галерията, посетителят се озовава в своеобразен хаотичен пъзел от изображения, който е в почти всички възможни посоки – времеви, жанров, технически, експозиционен, дори поколенчески. Разбира се, една подобна обща изложба не е възможно да бъде тясно насочена и изчистена, но тук, струва ми се, влизат в конфликт някои фундаменти на фотографията. Организаторите не споделят процеса на селекция на автори и произведения, нито имената на кураторите, но първото, което прави впечатление, е смесването на комерсиална фотография с авторски проекти и репортажи. Смесването и на различните техники (35 мм, среден формат, дигитален) от фотографите е също неизбежно в съвременната епоха. Но класическите черно-бели студийни портрети например, при това представени в различни размери и тип печат, някак си противоречат като усещане, поставени до цветните репортажи, много от които, разбира се, дигитални. На практика всички фотографии са били дигитализирани, една част и видимо обработени. Различните авторски стилове, както и различният брой представени произведения от всеки автор също допринсят за хаотичната рецепция. Самият избор на автори остава неясен. Представени са повечето от известните имена на комерсиалната фотография (Енчо Найденов, Темелко Темелков, Васил Къркеланов) заедно с фотографи, получили международни признания през годините (Стоян Ненов, Мартин Чичов, Надежда Павлова), кинооператори (Емил Христов), тандема Мисирков/Богданов, известен повече с авторските си търсения и в документалното кино, и във фотогарафията, както и млади автори. При това разнообразие на автори и поколения, работещи в напълно различни фотографски жанрове и техники, подобно хаотично смесване се оказва неизбежно. Комерсиалните фотографи представят проекти, създадени за различни издания, най-често модни или известните и скандални хора на деня, фоторепортерите – снимки, отразяващи социални конфликти, а авторските проекти вървят в по-лична посока. Обектите на снимките също не спомагат за евентуално обединяване – преобладават известни лица, актьори и политици (Наум Шопов, Камен Донев, Елен Колева, Симеон Сакскобургготски, Сергей Станишев), редом до изрисувания Паметник на Съветската армия, уличните протести или покоряването на върховете от алпиниста Боян Петров. Тази колажираност от фотографии от различни епохи сама по себе си би била интересна, ако самите снимки бяха интригуващи. Разбира се, определени фотографии са с безспорни качества, но като цяло съм убеден, че всички, които следят развитието на съвременната фотография и по-специално българската, са виждали много по-силни кадри в самостоятелни изложби или публикации, при това на много от присъстващите и тук автори. А за други, които по някаква причина са останали извън селекцията, остава въпросителната за една много по-силна възможна експозиция. Положителното на изложбата е качеството и мащабът – някои копия достигаха размери от около три метра, което много добре кореспондира с пространството на галерията и за съжаление, рядко се представя у нас по чисто финансови и пространствени причини. Адмирации към организаторите и за инициативата за дигитален архив, който е анонсиран в рамките на изложбата и е от изключителна важност за съхраняването на съвременната фотография. Изложбата ще бъде отворена до 3 април. Информация за събитето може да прочетете на http://vivacomarthall.bg/2017/03/14/съвременна-българска-фотография/ и https://www.facebook.com/events/1888748394734214/.