Сюрреалистична естетика във филмите на Вера Хитилова

Сподели:

Share on facebook
Share on twitter
Share on pinterest
Share on linkedin
Share on email
Share on print

Чехословашките автори проявяват чувствителност към сюрреалистичната кинематография, но авангардът при тях разцъфтява десетилетия по-късно. Сред най-впечатляващите игрални филми със сюрреалистичен модус са  „Нещо различно“ (1963),  „Маргаритки“  (1966) и „Плод от рая“ (1970) на Вера Хитилова. Хитилова е значим и вероятна най-радикалният режисьор в Чехословашката нова вълна. Естетиката в нейните филми включва разнообразни визуално-артистични практики, предизвикващи целенасочена визуална дезорганизираност. „Маргаритки“ проследява две градски момичета (Мари и Мари), които решават, че света изначално е порочен и това им дава право да се държат унищожително, приемайки всяка ситуация като покана за игра – жестока, но и предвещаваща начало:

Кадър от филма „Маргаритки“ (реж. Вера Хитилова, 1966)

„…културата възниква под формата на игра, културата първоначално се разиграва. Също така дейностите, които непосредствено са насочени към задоволяване на жизнените потребности, примерно ловът, в архаичното общество често вземат формата на игра. Общественият живот се обогатява с надбиологични форми, които му придават повисша стойност във формите на игра. В тях обществото изразява интерпретацията си на живота и света. И така не трябва да се разбира, че играта се превръща или се пренася изцяло в културата, а по-скоро, че културата в първоначалния си стадий има характер на игра и се проявява под формата и в духа на играта.“[1]

Кадър от филма „Маргаритки“ (реж. Вера Хитилова, 1966)

Сценарият е написан от Хитилова и Естер Крумбачова, а оператор е Ярослав Кучера. Филмът е поставен в рамка от военни документални кадри. Визуално разнообразните епизоди във филма напомнят не само естетиката на авангардите, но и тази на нямото кино напр. епизодът в нощния клуб. Повтарят се едни и същи кадри и техни вариации: „Филмът се превръща в секвенция от аудио-визуални комбинации – творческо-експериментални взаимоотношения между локации, костюми, операторска работа и звук.“[2]

Кадър от филма „Маргаритки“ (реж. Вера Хитилова, 1966)

Голяма част от сцените са заснети с цветен филтър, а монтажът е остър, често без връзка. Подобен монтажен подход създава колажна естетика. Използваните техники във филма не илюстрират наратива, а го фрагментират. Така множеството епизоди заснети с различни цветни филтри разказват за еуфоричния и хаотичен свят, в който момичетата нанасят щети, играейки чистосърдечно. Образни елементи напомнят, че въпреки всичко битието е физически тясно и ограничаващо. В сцената, когато момичетата използват ножици, за да режат телесни части една от друга в полиекран се подреждат летящи глави и крайници. Плаващите из кадъра глави все още говорят макар и напълно извадени от контекст досущ като залепените по стените изрезки от списания и вестници. Мари и Мари играят жестока игра, защото нямат нищо друго – нито минало, нито бъдеще. Абсурдистки в своето съдържание „Маргаритки“ не поставя морални въпроси, нито търси отговори. Като техника често се използва близкият план – персонажите гледат директно в камерата и смислово отправят предизвикателство. Жертви на деструктивната игра са мъже на средна възраст, които навярно с надежди за любов ги водят в изискани ресторанти, където Мари и Мари се хранят дивашки, докато жлъчният смях и шегите им осуетяват всеки романтичен порив.

Кадър от филма „Маргаритки“ (реж. Вера Хитилова, 1966)

Във филма „Плод от рая” Хитилова отново работи с  Крумбачова и Кучера. Първият епизод се състои многослойни изображения с ефект на двойна експозиция, съставени от макрофотографии на цветя, камъни, растения и подвижни изображения на голи мъж и жена, пресъздаващи Адам и Ева. Използвана е традиционна за авангардното и експериментално кино техника – издраскване и рисуване върху филмовата емулсия. Хетерогенните изображения във филма приличат на живописни платна из които мъжът и жената се движат. Ябълковото дърво е заснето от ръка –  камерата се движи хаотично по него, техника, напомняща работата на Мари Менкен в „Поглед из градината” (1957). Пейзажните кадри са митопоетичен декор – голяма част сцените са заснети в билото на красиви скали, сред поляни и на плажа – впоследствие и персонаж. При използването на многослойни изображения ролите на персонажите и декора се разменят: „Телата се превръщат в екран за растителни вени и текстури, които буквално са „изгубени” сред природата.”[3]

Кадър от филма „Маргаритки“ (реж. Вера Хитилова, 1966)

„Плод от рая” е „…една от последните кинематографични манифестации на Пражката пролет.”[4] Филмът се оказва и последният на Хитилова преди десетгодишен период в който тя не снима. През 1976 г. се завръща на екраните с „Игра за ябълката”. Стилът й е значително променен, тъй като визуални експерименти като тези в „Маргаритки” и „Плод от рая” не са дружелюбно приети от правителството, което ги определя като „дегенеративни и подривни”.[5] В годините след Пражката пролет иновациите в пълнометражното кино са невъзможни, но за сметка на това късометражното и анимационно кино до известна степен съумяват да съхранят независимостта си.

Кадър от филма „Маргаритки“ (реж. Вера Хитилова, 1966)

Библиография:

Хьойзинха, Йохан. Homo ludens. Изд. „Захарий Стоянов“,  2000.

Hames, Peter. Czech and Slovak cinema: Theme and Tradition (Traditions in World Cinema). ‎ Edinburgh University Press, 2010.


[1]Хьойзинха, Йохан. Homo ludens. Изд. „Захарий Стоянов“,  2000, с. 73.

[2] Hames, Peter. Czech and Slovak cinema: Theme and Tradition (Traditions in World Cinema). ‎ Edinburgh University Press, 2010, р.152.

[3]Пак там, с. 155.

[4]Пак там.

[5]Пак там.

Кадър от филма „Плод от рая“ (реж. Вера Хитилова, 1970)

Кадър от филма „Плод от рая“ (реж. Вера Хитилова, 1970)

Кадър от филма „Плод от рая“ (реж. Вера Хитилова, 1970)

Сюрреалистична естетика във филмите на Вера Хитилова

Close Menu