Чехословашките автори проявяват чувствителност към сюрреалистичната кинематография, но авангардът при тях разцъфтява десетилетия по-късно. Сред най-впечатляващите игрални филми със сюрреалистичен модус са „Нещо различно“ (1963), „Маргаритки“ (1966) и „Плод от рая“ (1970) на Вера Хитилова. Хитилова е значим и вероятна най-радикалният режисьор в Чехословашката нова вълна. Естетиката в нейните филми включва разнообразни визуално-артистични практики, предизвикващи целенасочена визуална дезорганизираност. „Маргаритки“ проследява две градски момичета (Мари и Мари), които решават, че света изначално е порочен и това им дава право да се държат унищожително, приемайки всяка ситуация като покана за игра – жестока, но и предвещаваща начало:

„…културата възниква под формата на игра, културата първоначално се разиграва. Също така дейностите, които непосредствено са насочени към задоволяване на жизнените потребности, примерно ловът, в архаичното общество често вземат формата на игра. Общественият живот се обогатява с надбиологични форми, които му придават повисша стойност във формите на игра. В тях обществото изразява интерпретацията си на живота и света. И така не трябва да се разбира, че играта се превръща или се пренася изцяло в културата, а по-скоро, че културата в първоначалния си стадий има характер на игра и се проявява под формата и в духа на играта.“[1]

Сценарият е написан от Хитилова и Естер Крумбачова, а оператор е Ярослав Кучера. Филмът е поставен в рамка от военни документални кадри. Визуално разнообразните епизоди във филма напомнят не само естетиката на авангардите, но и тази на нямото кино напр. епизодът в нощния клуб. Повтарят се едни и същи кадри и техни вариации: „Филмът се превръща в секвенция от аудио-визуални комбинации – творческо-експериментални взаимоотношения между локации, костюми, операторска работа и звук.“[2]

Голяма част от сцените са заснети с цветен филтър, а монтажът е остър, често без връзка. Подобен монтажен подход създава колажна естетика. Използваните техники във филма не илюстрират наратива, а го фрагментират. Така множеството епизоди заснети с различни цветни филтри разказват за еуфоричния и хаотичен свят, в който момичетата нанасят щети, играейки чистосърдечно. Образни елементи напомнят, че въпреки всичко битието е физически тясно и ограничаващо. В сцената, когато момичетата използват ножици, за да режат телесни части една от друга в полиекран се подреждат летящи глави и крайници. Плаващите из кадъра глави все още говорят макар и напълно извадени от контекст досущ като залепените по стените изрезки от списания и вестници. Мари и Мари играят жестока игра, защото нямат нищо друго – нито минало, нито бъдеще. Абсурдистки в своето съдържание „Маргаритки“ не поставя морални въпроси, нито търси отговори. Като техника често се използва близкият план – персонажите гледат директно в камерата и смислово отправят предизвикателство. Жертви на деструктивната игра са мъже на средна възраст, които навярно с надежди за любов ги водят в изискани ресторанти, където Мари и Мари се хранят дивашки, докато жлъчният смях и шегите им осуетяват всеки романтичен порив.

Във филма „Плод от рая” Хитилова отново работи с Крумбачова и Кучера. Първият епизод се състои многослойни изображения с ефект на двойна експозиция, съставени от макрофотографии на цветя, камъни, растения и подвижни изображения на голи мъж и жена, пресъздаващи Адам и Ева. Използвана е традиционна за авангардното и експериментално кино техника – издраскване и рисуване върху филмовата емулсия. Хетерогенните изображения във филма приличат на живописни платна из които мъжът и жената се движат. Ябълковото дърво е заснето от ръка – камерата се движи хаотично по него, техника, напомняща работата на Мари Менкен в „Поглед из градината” (1957). Пейзажните кадри са митопоетичен декор – голяма част сцените са заснети в билото на красиви скали, сред поляни и на плажа – впоследствие и персонаж. При използването на многослойни изображения ролите на персонажите и декора се разменят: „Телата се превръщат в екран за растителни вени и текстури, които буквално са „изгубени” сред природата.”[3]

„Плод от рая” е „…една от последните кинематографични манифестации на Пражката пролет.”[4] Филмът се оказва и последният на Хитилова преди десетгодишен период в който тя не снима. През 1976 г. се завръща на екраните с „Игра за ябълката”. Стилът й е значително променен, тъй като визуални експерименти като тези в „Маргаритки” и „Плод от рая” не са дружелюбно приети от правителството, което ги определя като „дегенеративни и подривни”.[5] В годините след Пражката пролет иновациите в пълнометражното кино са невъзможни, но за сметка на това късометражното и анимационно кино до известна степен съумяват да съхранят независимостта си.

Библиография:
Хьойзинха, Йохан. Homo ludens. Изд. „Захарий Стоянов“, 2000.
Hames,
Peter. Czech and Slovak cinema: Theme and Tradition
(Traditions in World Cinema).
Edinburgh University Press, 2010.
[1]Хьойзинха, Йохан. Homo ludens. Изд. „Захарий Стоянов“, 2000, с. 73.
[2] Hames, Peter. Czech and Slovak cinema: Theme and Tradition (Traditions in World Cinema). Edinburgh University Press, 2010, р.152.
[3]Пак там, с. 155.
[4]Пак там.
[5]Пак там.


