УЪРКШОП „Гурджиевски свещени танци за осъзнаване „тук и сега“, проведен от Живан Сундер

Сподели:

Share on facebook
Share on twitter
Share on pinterest
Share on linkedin
Share on email
Share on print

Търсенията танцът (и чисто физическият му израз) да бъде обогатен, надграден и използван като терапевтичен способ неизбежно стигат до ритмо-пластичните практики на една или друга духовна школа. От най-дълбока древност духовните школи са плод на вечния стремеж на човека към неговата божествена същност, опит за хармонизация на психофизическите процеси, достигане на по-осъзнато присъствие във физическия свят. Живан Сундер, последовател на Г. И. Гурджиев (1866–1949), учител по Гурджиевски свещени танци, за тринадесети път проведе уъркшоп в София с акцент върху темата „Гурджиевски танци за осъзнаване „тук и сега“.

През годините се обособяват отделни групи и школи по целия свят, но наследеното духовно движение и свещените танци на гръко-арменския мистик Георги Иванович Гурджиев (1866–1949) като утвърдена практика се разпространява едва през последните 25 години (Ж. Сундер). Гурджиев обикаля 20 години цяла Азия, посещава Етиопия, Судан, Египет и някои страни от Западна и Източна Европа в търсене на традиционни и езотерични знания, двигателни техники от различни древни школи (като: Братство „Сармонг“; Братство „Имастун“ от остров Крит и др.). Гурджиев нарича своето учение „Четвъртият начин“ (Оспенски) и създава 250 кратки танцови фрагмента (Ж. Сундер), предназначени за ансамблови танцови композиции. Върху тях и техни вариации може да се изгради цялостно хореографско произведение (например балетната постановка в 5 действия на Г. И. Гурджиев „Борбата на Магьосниците“, представена за първи път в Санкт Петербург, 1914 г.).

В желанието си да създаде свое „обективно изкуство“ Гурджиев съчетава фрагменти от церемонии и ритуали, танцови движения и пози, в които основно се отличават дервишките танци (главно от ордена на „Мевлеви“ – въртящите се дервиши, създаден от Джалал ад-Дин Мухаммад Руми (XIII век), и от източните танци. Вероятно познанство между Гурджиев и Емил-Жак Далкроз (1865–1950) спомага за оформянето на основния метод на работа – ритмичната организация на движението.[1] Танцовите фрагменти са строго определени, с дивертисментна структура. Не се позволява импровизация и не се търси определен танцов стил. Те са своеобразен синтез от свещени ритуални движения, пози, ритмо-пластични и дихателни техники. Акцентира се върху необходимостта от фиксирани позиции на частите на тялото – според съответния наклон, амплитуда на движението, позиция, посока. На пръв поглед може да изглежда лесно изпълнимо, но Гурджиев винаги е запазвал елемента на изненадата за учениците си и ги е вадил от зоната им на комфорт, поставяйки ги в различни модели и ситуации[2]. Чрез поставяне на „алогични“ елементи този подход намира приложение и в танцовите фрагменти.

14997178_10154223517194247_2084948008_n

Живан Сундер е преподавател по Гурджиевски свещени движения по линията последователи от английската школа на Джон Бенет, който е пряк ученик на Гурджиев. Той посвещава повече от двадесет и пет години на работа, уъркшопи и тренинги по „Гурджиевски свещени танци“ по света (Тайланд, Израел, Китай и др.). „Какво са те за мен и защо са толкова могъща практика – те са просто истина, въплътена в движение. Истина… Танцуване: те са работата на един просветен човек, Гурджиев.“[3]

Всеки по-кратък уъркшоп на Живан Сундер набляга върху овладяването само на няколко танцово-ритмични фрагмента. Съответно не са подредени в определена система, която евентуално да подготви участниците за сценично представяне, а са независими една от друга танцови поредици. Уроците по Гурджиевски движения на Ж. Сундер протичат под формата на целодневно занимание и завършват с определена едночасова медитация с всички участници. Някои от движенията са плавни и „медитативни“, други – по-динамични и резки, но всичките са абсолютно лишени от външен или вътрешен емоционален израз. Вероятно по тази причина, въпреки че поредиците изглеждат стройни и хармонични и в изумителен синхрон между участниците, се създава усещането за военна строгост и хипнотична среда на изпълнение. Първоначално Живан Сундер не съобщава имената на танцовите поредици, а ги подрежда простичко с цифри: 1-во упражнение, 2-ро и т.н. Едва по-късно те получават имена, които могат да провокират асоциации за тематична линия, както например е в танцовия фрагмент „Ноемврийски дервиш“. Тук обаче, обратно на асоциациите с дервишкия танц „сема“[4], линиите на ръцете са резки и остри, краката изпълняват на моменти танцов елемент, подобен на затваряща се „ножица“, и бързи стъпки (на място или кръстосани вляво или вдясно), а завъртанията изобщо отсъстват.

Използва се основен подход от методиката на Гурджиев, при който акцентът е в постоянното следене на ритъма и осъзнатото позициониране на частите на тялото в пространството – например лакътят да образува 90 градуса, ръката да е поставена на 45 градуса пред гърдите, спазват се точно определени диагонални позиции и др. (Точно такова позициониране на тялото и крайниците може да бъде открито и проследено в древните техники от Месопотамия, Древна Индия (Натяшастра и Бхарата Натиям), в херметическите принципи и закони, упражненията на Питагорейската школа, в терапевтичната евритмия на Р. Щайнер и паневритмията на П. Дънов).

14971244_10154223516974247_1602582_n

Обратно на сугестопедичните практики, чиято основа е внушението, Живан Сундер изисква всеки изпълнител да използва своя собствен енергиен и мисловен ресурс напълно осъзнато, като овладее едновременно своите мисли, емоции и движения, със съзнателно изключване на подсъзнанието. Разбира се, музиката, мелодията влияят на емоцията и подсъзнателните процеси и лесно могат да разсеят изпълнителя. По тази причина Гурджиев въвежда в музикалния съпровод към упражненията отчетлив ритъм, който според него е най-добрият организатор на ума, на емоцията и тялото. „Затова казвам, че не ви уча на танци. Защото, когато чуем „танц“, умът и мисълта отиват в емоцията, вместо просто да следят и броят логично: 1, 2, 3…“ – казва Ж. Сундер.

Липсва обаче предварителна физическа подготовка на тялото – загрявка на мускулните групи, ставите, сухожилията. Всеки сам отделя нужното му време преди урока, но ако няма тази физическа култура и подход, може да се стигне до неправилни натоварвания и неблагоприятни последствия. Затова провеждането на уроците не може да бъде определено като форма на танцов екзерсис. Подготовката на участниците е насочена повече към собственето им съзнание и осъзнаване. Преди изпълнението на всяка танцова поредица изпълнителите сядат на земята, съсредоточени в звучащата музикалната интродукция. По този начин се ангажира съзнанието и се подготвя за правилната организация и синхронизиране на действията в изпълнението. Сундер разпределя внимателно и логично сложността на изпълнение на движенията, като последователно ги усложнява с всеки следващ урок. Постепенно танцовите фрагменти се обогатяват с по-разнообразни движения на краката, включват се завъртания, смяна на посоката на движение, дават се имена на танцовите фрагменти, повишава се вниманието на изпълнителя. В някои упражнения към определени движения се добавят и специфични за тях думи (например в танцовия фрагмент „Четири религии“: Христос, Буда, Мохамед, Лама). Целта на всяко упражнение е да научи участниците да присъстват с ума и тялото си, да следят ритмичния такт и последователността на движенията, очертани от музиката.

Живан Сундер напомня на участниците, че не са на танцов уъркшоп, нито той самият е учител по танци: „Това не е урок по танци. Това е уъркшоп за осъзнаване на момента – тук и сега – чрез танцово-ритмични поредици и структури на Г. И. Гурджиев“.

Свещените танци/движения на Гурджиев развиват способността на човек да открие, контролира и трансформира недобре функциониращите психофизиологични модели, залегнали несъзнателно в него. „Не бих ги нарекъл лечебни, нито терапевтични движения, но те дават инструменти за живота. Как ти би ползвал това – зависи от човека… Ефектът е като при терапия, защото се виждаш, преживяваш и осъзнаваш… виждаш своите навици, личност, стратегии в живота, които са се отразили в начина ти на движение през самия живот“ – споделя Ж. Сундер.

Все пак коректността изисква да се отбележи, че така наречените „Свещени танци на Гурджиев“ са всъщност негов личен подбор и синтез на танцови, музикално-ритмични и дихателни техники. Гурджиев е направил впечатляващ, логично издържан синтез от танцови движения, практики и ритуали от древността. Принципно всяко движение и музикален тон/фраза, извадени от контекста на съответния ритуал или практика, естествено не носят същата сила и свещено действие, както ако са изпълнени последователно по смисъл и значение в самия ритуал. Така фрагментирани и извлечени от свещени практики, те губят значението, което са имали в конкретния ритуал от древността, и са поставени да служат за целите на техния новосъздател.

Самият Гурджиев търси в конкретните движения приложно-практическите им аспекти – с какво те могат да допринесат за обръщането към собствения център и осъзнаването на „истинската“ реалност от индивида, когато се структурират в танцово-ритмични фрагменти. Гурджиев (а оттам и Ж. Сундер) ги превръща в ползотворна практика за себеосъзнаване тук и сега, пренасяйки силното им въздействие и в съвременните школи по Гурджиевски движения. Това е и един от най-големите приноси на Гурджиевските танцови/двигателни практики – довеждат до контролирана осъзнатост, а техниките от древните окултни общества се използват като основа на практически разработки – водещи към себепознание, но не и към терапевтичен ефект.

14997090_10154223516789247_286090601_n-1

Според мен и отнесени до моята танцово-терапевтична работа, трудът на Гурджиев е незаменим по отношение на събрания от него колосален танцово-ритмичен материал. Но в методите и подходите му липсва конкретика по отношение на самите движения, техния смисъл и произтичащите от тях енергийни потоци, а когато те не са правилно разбрани и овладени, биха могли дори да навредят на изпълнителя им. В конкретния уъркшоп Живан Сундер за пореден път доказва изключителния си психологически подход и професионализъм спрямо дългогодишната работа с Гурджиевските танцови движения. Предвид това, уместно е всеки желаещ участник да се запита предварително кой ще го води в процеса на себеосъзнаване, дали е готов да се преоткрие именно по този начин, или би предпочел да опита други подходи и техники. Разбира се, същото важи за абсолютно всички предлагани съвременни практики, независимо дали са танцово-терапевтични, за постигане на себеосъзнатост, вътрешен стабилитет и др. Не бива да се пропуска и фактът, че в историята на човечеството съществуват и други духовни школи и учители, достигнали до овладяването и използването на свещени движения и музика, дори без да пътуват като физическо действие, а чрез силата на духа, разширяване на съзнанието и концентрацията на мисълта.

[1] Повече може да се прочете в: Driver, Ethel. A Pathway to Dalcroze Eurhythmics. London: Thomas Nelson&Sons, 1951; Vanderspar, Elizabeth. A Dalcroze Handbook: Principles and Guidelines for Teaching Eurhythmics. London: Roehampton Institute, 1984.

[2] Дори рискови – като например преминаване на граници, където се води война.

[3] От фронт страницата в уебсайта на Ж. Сундер: http://www.gurdjieff-movements.co.uk/.

[4] Почти неподвижни ръце, поставени в една плоскост, и постепенно забързващи се кръгови движения на изпълнителите около оста им.

УЪРКШОП „Гурджиевски свещени танци за осъзнаване „тук и сега“, проведен от Живан Сундер

Close Menu