Повод за настоящото интервю с радиоводещия и старши музикален редактор в БНР Здравко Петров – опитен коментатор на фестивала в Санремо, е проведеното в театър „Аристон“ от 2 до 6 март 2021 г., макар и без публика поради коронавирусната пандемия, 71-во издание на форума. Победители са рок група “Måneskin” с песента “Zitti e buoni” („Тихи и добри“), които печелят в надпреварата сред 26 участници. На второ място се класира песента “Chiamami per nome” („Назови ме по име“) на дуета Франческа Микиелин и Федец, а третото място остана за един от фаворитите на публиката Ермал Мета с “Un milione di cose da dirti” („Милион неща, които да ти кажа“). Почетни гости отново бяха редица звезди на италианската популярна музика, а на сцената до традиционния водещ и организатор Амадеус, и шоумена Фиорело застана като съводещ футболната звезда Златан Ибраимович. Постепенно разговорът ни се насочва към някои по-общи процеси в полето на италианската Musica leggera, нейното медийно популяризиране, въпроса за мястото ù в програмата на БНР и ролята на италианските кавъри на българския концертен подиум.
Г-н Петров, като дългогодишен специален пратеник на БНР на фестивала в Санремо и задълбочен изследовател на неговата история, как ще коментирате факта, че в последните години мелодиката като че ли се отдръпва от емблематичния италиански фестивал и конкурсът се печели от рапъри и рокаджии като победителите тази година – рок групата Måneskin? Това ли са новите тенденции, новите течения в италианската поп музика?
За съжаление, да. Това са новите тенденции. Те са силно повлияни от западната музика, американската музика. Освен това Италия, както много европейски страни, има много проблеми, свързани с политиката, социални проблеми и настоящи, свързани със ситуацията около COVID-19. Именно тези проблеми намират израз в текстовете на съвременните италиански песни. Да, отдръпва се мелодиката, няма я, присъства доста ограничено. Забелязвам една тенденция да се правят песни от няколко тона или пък да бъдат построени около тоническото тризвучие. Първият дял на повечето песни се явява един речитатив, вторият – леко по-разпевен. Но това не е всъщност истинската италианска музика, която ние добре познаваме от близкото минало с характерната кантиленност, с широко разгърната мелодична линия, с тези интересни ходове, свързващи части между двата дяла и т.н., бравурни дори оркестрации.
Споделяте ли мнението, че стилът на пеене, който звучи днес от сцената на фестивала се измества от характерното италианско благозвучие към по-електронно звучене поради влиянието на новите дигитални звукозаписни технологии?
Да, разбира се. Това няма как да бъде спряно в световен мащаб. Съществува и в българската музика. Новите технологии довеждат и до съвсем ново търсене, съвсем друго звукоизвличане. Но, въпреки това, пак този специфичен начин на пеене, който е характерен за италианската музика, е запазен. Доказателство са много изпълнители: Анна Татанджело, Миетта, сега на последното издание на „Санремо“ силно впечатление ми направи Ариза, която запазва точно тази постановка, това вокално извличане, което е характерно за Апенините – разпято, с фраза, с драматизъм, драматургията присъства в нейното изпълнение.
Продължава ли да е толкова силно влиянието на звездната сцена на „Санремо“ върху популяризирането на италианската музика в световен мащаб както преди? Какво е мястото на съвременните звезди като Ариза, която вече споменахте, на световната сцена?
Всичко е въпрос на продуциране и маркетинг. За съжаление италианската музика и тази, която звучи от сцената на „Аристон“ в Санремо, няма тази голяма популярност, огромна, каквато е имала през 50-те и 60-те години. Причините според мен, може би, се крият и в това, че регламентът много отдавна вече е променен и на фестивала новите италиански песни не се дублират от чужди звезди, чужди изпълнители така, както е било през 50-те, 60-те, 70-те години. Така е замислено в регламента. След кратка пауза от едно десетилетие, 80-те, само изданията през 90-а и 91-ва година върнаха участието на чужди световни звезди, които паралелно с италианските изпълнители трябваше да изпълнят на собствения си език италианските песни. Това, пак подчертавам, може би има голямо значение, но пък да – не се правят толкова много кавъри на италиански песни както през тези десетилетия, за които споменах. Пазарът е огромен в целия свят. Говори се усилено за американска и англоезична инвазия в световната поп музика, говоря в момента. Ето, факт е, че и много български изпълнители записват песни на английски език с цел, за да могат те да бъдат популярни „уж“ в Америка или в Западна Европа. За съжаление, не се случва толкова често това нещо, с малки изключения. “Last night” – една песен на Поли Генова, която проби през последните месеци в MTV или Рут Колева. Пак казвам, малки изключения.
Как се отразява върху интереса на радиослушателите на Musica Leggera през 70-те – 80-те години фактът, че телевизията започва да излъчва ежегодно фестивала в Санремо?
Е, разбира се, голяма заслуга има точно това, че фестивалът се излъчва, въпреки че до 90-а година, до промените, „Санремо“ е бил цензуриран. Той не е излъчван директно по нашата телевизия, а на запис. И обикновено са го излъчвали около Великден, два или три месеца след провеждането, тъй като самият фестивал „Санремо“ се провежда някъде в началото или средата на февруари. Всяка година се променя точната дата. Цензуриран в смисъл такъв, че са изрязвани текстовете и обявяванията с цел случайно да не би някой да каже нещо против властта, против Съветския съюз тогава и Източния лагер, но пък песните – всичките до една са били излъчвани. Дори „Балкантон“ си е позволявала на няколко пъти да издава компилации, лонг пи-та, дългосвирещи плочи с песните от „Санремо“. Това става през 84-та година, 88-а година и може би, и други издания, по лиценз имам предвид. Всяка година песните от „Санремо“ са звучали по „Хоризонт“, аз много добре си спомням. Дори моите познания и увлечение по италианската музика са именно от това, че тя много се излъчваше по националното радио, по-точно по програма „Хоризонт“. Спомням си предавания като „Песни на седмицата“ – това е едно предаване на Даниела Кузманова, което се излъчваше всеки понеделник. Задължително звучаха песни от новото издание на фестивала, като тя обявяваше кои са наградените песни. По-късно повтаряха това в едно друго предаване – „Хоризонт на вълните на младостта“. Данчо Стълбицата в „Музикална стълбица“ също е акцентирал върху фестивала, Тома Спространов по-късно в „Пулсиращи ноти“. Така че доста сериозно е отразяван „Санремо“ по Българското национално радио, не е бил в сянка.
Кои изпълнители са звучали най-често в тези предавания?
Най-често – хитовите. Аз си спомням Фиордализо с “Non voglio mica la luna”, когато излезе през 84-та – това беше една от най-въртените песни в този период, Ал Бано и Ромина, Тото Кутуньо, когато се яви с “Insieme” и “Figli” през 87-а година. Ал Бано и Ромина Пауър са въртени много по националното радио. През 87-а година излезе една песен, която не беше сред наградените. Тя е на Стефано Д‘Орацио от група „Пух“. Лена Биолкати я представи на „Санремо“ – “Vita mia”. Спомням си, че тази песен звучеше сутрин, обед и вечер, както и “Grande grande amore” на Лена Биолкати и Миетта, когато се появи през 89-а година с “Canzoni”, една песен на Амадео Минги. Много, много, много италианска музика звучеше. И нещо друго си спомням – фестивалът приключваше винаги, както и сега, в съботната вечер – късно събота или неделя рано сутрин. На следващия ден в предаването „Неделя 150“ по „Хоризонт“ водещият обявяваше наградите и прозвучаваха съответно трета, втора и първа награда. Това беше една традиция по националното радио след всяко приключване на фестивала и една от идеите – от „Хоризонт“ винаги да бъдат първи по отношение на информацията и музикалната в това число.
В интервю за БНТ през 2014 г. казвате, че почти няма български изпълнител, който да не е записвал италианска песен на български език през 60-те, 70-те години. Кои италиански кавъри с български текст са звучали най-често през този период по радиото, в чие изпълнение и в същото време – кои са композиторите в българската естрада, в чието творчество откриваме италианско влияние и чиято музика често е звучала по радиото през периода 1950–1990 г.?
Толкова много са песните, които са записвани от български изпълнители, говоря за италиански. Естествено, че най-популярната е “Amico di Ieri” на групата Le orme. Тя не е от фестивала „Санремо“, но това няма никакво значение. Всички знаем, че това е една песен, припозната по-скоро като българска, отколкото като италианска – „След десет години“ на „Формация Студио Балкантон“. Румен Бояджиев и всички музиканти от ФСБ знам, че са големи маниаци по отношение на италианската музика и всяка година следят всичко, което се случва в Санремо и търсят сходство по отношение на ходове, решения, музикални инвенции, аранжименти дори. Другата, която е много популярна в България, това е „Тъмночервена роза“. Пак е от фестивала в Санремо през 1972 г. Представя я Милва. Оригиналното заглавие е “Mediterraneo” („Средиземно море“). Българският текст е на Жива Кюлджиева. Иначе през 60-те години много песни от репертоара на Милва са влизали в репертоара на Маргрет Николова. Тя в много от своите интервюта споделя, че започва също с италиански репертоар и песни на Милва, и на френската певица Далида. Борис Годжунов записва не малко италиански песни. Димитър Йосифов, който всъщност е „главният виновник“ за разпространението на италианска музика в България, защото той завършва италианска филология и по това време започва неговата кариера като певец. Също като мен, дълги години той е присъствал като акредитиран журналист, но от друга медия на самия фестивал „Санремо“. Той записва първи в България “Volare” само че не на български, а на италиански език, когато излиза тази песен 58-а година и печели фестивала „Санремо“ от Доменико Модуньо. По-късно тя има грандиозен успех и в Америка, знаете, че печели първото „Грами“, от 58-а година започват да се учредяват наградите „Грами“ и Доменико Модуньо е първият европейски и световен изпълнител, който печели с “Volare“. Димитър Йосифов веднага прави кавър, но на италиански в радио „София“, като тогава все още не е бил сформиран Естрадният оркестър на Българското национално радио и телевизия, или Биг бенда, както днес го наричаме. Пробив е да се запише италианска песен и то на италиански език, която е пускана в негово изпълнение по националното радио, тъй като в онези години знаем, че не е хубаво да звучи чужда музика на какъвто и да е език от български изпълнител. Ако е чужда музика, тя трябва да бъде направена непременно на български език. Йорданка Христова също по численост има много италиански песни в своя репертоар. Песни на Пати Право – “Tutt’al più” е една песен, която Право записва 70-а година и Йорданка Христова я включва в първото си лонг пи. В първата дългосвиреща плоча или лонг пи-то, тогава така се е наричало, Йорданка Христова вклюва две италиански песни – едната е точно тази “Tutt’al più” („Всичко ми дойде в повече“), която е на Пати Право и другата е “Ti voglio” на Донатело – тя е от „Санремо“ от 1972 г. с Биг бенда на националното радио. А, и още една пропуснах – тя е “Ninna nanna” от 1971 г. и Катерина Казели я представя на фестивала през 71-а година. Паша Христова също, лека ù пръст, една голяма българска певица – „Една година любов“ на Мина (“Un anno d’amore”), толкова популярен кавър в нейно изпълнение в България, по-популярен дори от оригинала. И още няколко италиански песни има – сред тях “Canzone per te” („Песен за теб“) на Серджо Ендриго, 1968 г.
Българските текстописци са запазвали оригиналното заглавие, но са променяли вътре текстовото съдържание. Доколкото са могли, са се съобразявали с оригинала, но все пак няма как буквално да бъде записана песен. Маргарита Радинска е от тези изпълнителки, които записват не малко италиански песни и то благодарение на нейния съпруг Ангел Заберски, който е оперен певец, знае перфектно италиански и има отношение. Песните от репертоара на Мина също влизат в репертоара на български изпълнители – “Amor mio” – това е песен на Лучо Батисти, много известна песен на Мина, която записват „Студио В“ и Маргарита Горанова.
Мислите ли, че в даден момент отново ще преобладава характерното мелодично италианско пеене, печелившите песни отново ще бъдат лесно запеваеми от широката публика?
Искрено се надявам, не мога да гадая какво ще се случи с музиката, с популярната музика и тази на Италия. Музиката не е статично изкуство, тя се променя. Влиянията са огромни. Има понякога, забелязал съм, ренесанс на някои стилове. Надявам се искрено за мен, защото аз също харесвам мелодичната италианска музика, изобщо мелодиката в популярната музика, че ще се завърне. Но по този италиански модел, между другото, не се влияят само българските композитори и музиканти. Той оказва влияние и върху формирането на британската поп музика от 60-те, дори американската музика. Ако чуем песните на Бърт Бакарак, те изобилстват от мелодика. Сега знаем, че поп и джаз музиката се формират благодарение на кантилената от европейската музика, която идва от Италия, Франция, от европейските страни, от класиката, от ритмиката, която идва от Африка – от робите, които носят своята ритмика и я пренасят в Америка.
Прави ми впечатление, че текстът има вече доста по-голямо значение в италианската музика, отколкото мелодиката. И аз Ви обясних поради какви причини: всички тези проблеми, които и италианците имат – социални, политически, здравословни, ако щете и сега тази пандемия, в някои от песните забелязах в текстовете да се споменава именно това, че хората са затворени, с неясно бъдеще, че всички се страхуват от нещо, имам предвид вируса и т.н. И затова се набляга повече на текста и това монотонно звучене в мелодичната структура. Няколко тона, мелодията е семпла, няма разгърнати ходове в интервалови съотношения, преходи, свързващи елементи, каквито се забелязват в песните от близкото и далечно минало.
