Ако съвременната фестивална концепция трябва да бъде анализирана и формулирана, то ярък прототип за това може да бъде фестивалният живот в Люцерн на фона на немалкото швейцарски фестивали за класическа музика – във Вербие, „Йехуди Менухин“ в Гщат, проекта на Марта Аргерих в Лугано, фестивала в Монтрьо. Клишето е вярно – Люцерн е образец за фестивален град, образец за стратегия, мениджмънт, инициативи и публика. Изумително е, че един град с големината на Перник или Хасково не се поддава на предразсъдъци за провинциалност, а разгръща амбициозна концепция на собствената си уникалност. За това съдейства не само ландшафтната атрактивност на мястото: алпийските пейзажи, най-стръмната железница в света, езерото Люцерн, съхранената природа, средновековният дървен мост, най-големият музей на транспорта, вила Трибшен, където Вагнер живее в продължение на шест години. Всъщност фестивалът като тематично обединена, подбрана и съгласувана цикличност избира от най-елитните възможности в света. В Люцерн не се допуска ерзац.
Музикалният фестивал е тема за обширен коментар на цялостната културно-цивилизационна концепция, осмислена като инвестиция в активното новаторско мислене, високо ниво на изкуство, възпитание и образование, създаване на широк обществен диалог, осъществяване на високи социални ползи. В целите му са постигане на целокупно изживяване, личностно развитие, по-високо качество на живот, висок урбанистичен ефект и правилно осмислена градска среда, както би ги оценил Ян Геел например. През впечатленията за част от фестивала и под бремето на други фестивални традиции ще откроим няколко важни качества на събитието.
Фестивалният дух в Люцерн е житейска концепция. Летният фестивал е само част от многоетапните прояви: Великденски, Летен, Клавирен, Рождественски, карнавали, фестивали на различна популярна музика. Малко преди началото на Летния фестивал, преди второто десетдневие на август, се провежда друг фестивал с огромна публика Blue Balls с фотогарфии, улично изкуство, хепънинг, токшоу (Blue – заради връзката с жанрове от соул, джаз, блус, рок, а Balls – препращащо към музиката на празненствата и ритуалите). Този кипеж произвежда „жив, устойчив и здрав град“ – както би казал урбанистът Ян Геел относно качеството на жизнената среда, на непрекъснато обновяване на концепцията за града и градската политика (Геел, Я. Градове за хората. С., 2016, с. 36): „В градското пространство има живот и се проявява активност, там неизбежно възникват и социални взаимодействия“ (пак там, с. 33).
Летният музикален фестивал, по традиция заемащ периода от средата на август до средата на септември, консолидира градския живот, влиза дори в църковното богослужение чрез новата музика, въвежда мото и тематични платформи като „душа“, „вяра“, „ерос“, „грях“, поставя на обсъждане светски и духовни въпроси, изпълнява дългосрочни цели, търси в посока на ново и още по-авангардно мислене. Тазгодишното мото на фестивала “PrimaDonna” и дискусиите около него се тълкуваха не само в сценичен аспект, но и далеч по-широко: от първата жена Ева, през Мария – майката на Христос, през всички възможни клишета като Ladies first или first Ladies във всички сфери до артистичните въплъщения на примадоните и дивите, както и до жените в традиционно мъжкия професионален свят. Затова на диригентския подиум преобладаваха жените и беше включена музика на жени композитори.
Важно е, че съвременната музика на фестивала в Люцерн не е отделена в аквариума за любители и ценители, тиражирайки мита за трудността и неяснотата ѝ. В концепцията на фестивала е заложена ролята му на изключителен пропагандатор на съвременна музика – за тази цел се провежда майсторски композиторски клас, канят се гостуващи композитори, ангажират се с поръчки за една или няколко композиции с изричното условие за ярка иновативност, в програмите на всички състави присъства музика на ХХ–ХХІ век, авторската съвременна духовна музика присъства дори в църковното богослужение. „Ева и Мария – примадоните от Библията“ стана тема в католическата Matthäuskirche в богослужебно време, озвучена с музика на ХХ–ХХІ век – от Ave Maria (2014), Еva Ave (2016) на немската авторка от гръцки произход Констанция Гурзи (р. 1962) през „Литания за черната Мадона“ на Франсис Пуленк, Maria mater gratiae на Габриел Форе и пр. свързани с темата опуси.
Лансират се нови художествени проекти за възпитаване на поколението на най-малките чрез пърформанси в специални зали с адаптирани условия. Включването на нова и премиерна музика е кауза на фестивала. През формата на поканени гост-композитори на самия фестивал са преминали Унсук Чин, Матиас Пинчер, Хелмут Лахенман, Дьорд Куртаг, Тору Такемицу, Франгиз Ализаде, Хая Черновин, Йоханес Мария Щауд, Тошио Хосокава, Джордж Бенджамин, Ханспетер Кибурц, Чен И, сър Харисън Бъртуисъл. На тазгодишния фестивал гостуващ композитор беше австрийката Олга Нойвирт, за 2016–2017 е поканен Петер Йотвьош.
Фестивалът като инвестиция
По предоставени от организаторите данни музикалният фестивал в Люцерн е изключително частно финансиран – едва 5 % са държавни средства при общ бюджет от над 24 млн. швейцарски франка. За неговото качествено протичане през 2000 г. е завършена ККL Luzern, или Културният и конгресен център, струващ почти 200 млн. швейцарски франка. „Културният и конгресен център е много важна зала в Люцерн, тук непрекъснато се случват събития“ – сподели Веселина Кацарова, специално поканен гост в една от панелните дискусии по темата „Примадона или Дива“.
Създадена от френския архитект Жан Нувел (реализирал още Галерия „Лафайет“ в Берлин, фонд „Картие“ в Париж, Кулата Torre Agbar в Барселона, оперния театър в Лион, Концертната зала в Копенхаген) в съдружие с американския архитект и експерт по акустика Фредерик Ръсел Джонсън, голямата зала е с прекрасна акустика, за която съдейства специален подвижен таван над сцената. Сградата е със забележително пространствено решение – създаващо впечатление за взаимопроникване на водата и сушата: залата изглежда вдадена във водното пространство на езерото, а течащата под фоайето вода – като прилив отвън.
Но очевидно авангардните идеи на организаторите са още по-будни и смели. По време на фестивала в залата беше организирано непрекъснато мултимедийно представяне на новия градски проект – Salle Modulable, Модулната зала, чието място вече е определено в близост до Концертния и конгресен център на Люцерн, а за реализирането ѝ е създадена фондация и се очаква строежът да започне след 2021 г. Залата е замислена по изключително модерен технически начин, при който две групи редове се скриват в подземна ниша с цел да се разшири сценичното пространство, предвидено и за традиционни, и за оригинално замислени спектакли. Организаторите абсолютно доказват обявените си цели: да създават възможност за „емоционален резонансен обмен между изкуството, художниците и публиката“, да предизвикват „чувства по социални въпроси“, „да стимулират дискусии, да провокират или дори просто да забавляват и вдъхновяват“. Считайки, че „изкуството е огледалото на едно отворено съзнание на обществото, неуморно поставящо своите ценности и идеали“, швейцарците концентрират финансовия си ресурс и усилия. И доказват качествата си на новаторски мислеща нация, инвестираща в духовността на поколенията, планираща разумно и при ясни цели бъдещето си, преценяваща риска и ползите, особено ценящи таланта. Ето как организаторите определят мисията си, която съответства на реализацията: „Ние сме международен музикален фестивал, който се основава на художествени идеали. Изкуството е нашата любов и нашата страст и музиката е във фокуса на това, което правим. Нашата цел е да предложим на артистите оптимална платформа за техния творчески труд и дейности. Ние правим очарователни връзки между традиция и иновация, младите музиканти и музиката на нашето време, като в същото време запазваме артистична и финансова независимост.
Известни оркестри, легендарни диригенти и виртуозни солисти се обединяват три пъти годишно на идилично място край езерото Люцерн, за да отпразнуват радостта от музиката. В концертната зала, проектирана от Жан Нувел, известна със своята феноменална акустика и изискана архитектура, те се срещат с публика, също толкова интернационална и необикновена“.
Художественото пространство
Люцерн за музиката е историческо място. Том Сървайс припомня, че в последната година от живота си Феликс Менделсон-Бартолди е принуден да търси усамотение в Швейцария след смъртта на сестра си. От това време, т.е. от 1847 г., е съхранен негов акварел с пейзаж от Люцерн. Почти 20 години по-късно градът е временен дом за Рихард Вагнер. Между 1866 и 1872 г. той живее във вилата Трибшен на брега на езерото и в подножието на Алпите. Тук Вагнер завършва „Нюрнбергските майстерзингери“, работи по „Зигфрид идилия“, тук се съхранява оригиналната партитура от „Пръстенът на нибелунгите“, подарена от Вагнер за 33-я рожден ден на Козима, тук за първи път под собственото му име, а не под псевдоним излиза есето му „Юдаизмът в музиката“, тук се ражда втората му дъщеря и тук през 1870 г. той се жени за Козима. В същата вила, превърната в дом музей на композитора, е съхранен и личният му парижки роял „Ерар“.
Сн. личен архив
Говорейки за история, вила Трибшен се оказва свързана и с датата 25 август 1938 г. – на нея се провежда приетият за основополагащ на фестивала в Люцерн първи концерт на сборен оркестър, дирижиран от Артуро Тосканини. Късният му приемник – Фестивалният оркестър на Люцерн, създаден през 2003 г. от Клаудио Абадо, днес е изпълнител на основните инициативи. От 2016 г. той се дирижира от Рикардо Шайи, преди асистент на Абадо в миланската „Ла Скала“, гост-диригент на Лондонския филхармоничен оркестър, диригент на Концертгебау до 2004 г., след което диригент на Гевантхаус в Лайпциг и от 2015 г. главен диригент на „Ла Скала“.
Същата 2003 г. е особено важна и за ролята на съвременната музика – тогава Пиер Булез основава фествалната академия. „Това е нещото, което винаги съм искал да направя“ – казва Булез пред интенданта на фестивала Михаел Хифлигер, когато през 2000 г. последният му предлага да създаде музикална академия в рамките на фестивала. От създаването на академията през 2003 до 2015 г. през нея минават над 1000 млади композитори с изключителния шанс да бъдат професионално съветвани и повлияни от Булез. „Пиер Булез беше последният универсален музикант – казва Хифлигер, – фестивалът в Люцерн е благодарен на Пиер Булез за безбройните часове на музикално щастие. Ако можехме да се обърнем към думите на неговия приятел Рене Шар, бихме казали, че Пиер Булез оставя след себе си много мечти, затова ние можем да продължим да мечтаем и да създаваме реалността: „Един поет трябва да остави следи от своя път, а не доказателства. Само следите правят мечтите“. Тазгодишният фестивал е първи след кончината на Булез в началото на 2016 г. и е посветен на паметта му. А от 2016 г. академията се ръководи от Волфганг Рим.
В една от дискусиите по мотото на фестивала след много оживено обсъждане на дивите и примадоните на сцената, творчеството, политиката и в живота, Веселина Кацарова обобщи: „Какво е за мен примадона? Като човек, който дълги години е на сцена, като артист, който притежава индивидуалност, харизма, щастието да притежава и индивидуален глас, интелигентност, естетика, начин на общуване с хората, вероятно има основание да бъде причислена към това определение. Аз не съм била и не желая да бъда, защото, формално погледнато, примадони са повече сопраните. Аз съм мецосопран. Има, за съжаление, и артисти, които притежават всички тези качества, но са т.нар. диви, които не са лесни за общуване певци и хора. Но ние живем във време на примадони. При тези разграничения значение има и характерът на човека.
В момента обаче в света много важен е режисьорът като част от оперния театър. И аз мисля, че в днешно време певците не са толкова важни, колкото е режисьорът. Той е човекът или екипът, който решава как един спектакъл трябва да бъде направен, какви да са костюмите, сценичната естетика и пр. Той определя днешния имидж на оперния театър. И т.нар. примадона в днешно време няма това значение, което е имала преди 30–40 години. Тогава певецът е пътувал със своите костюми и независимо от сцената – дали в Мюнхен, Лондон, Париж, той е питал кое е най-акустичното място, заставал е там и е пеел. Тогава е било времето на големите примадони и на хората, които са изградили този мит. Ако има такова определение като примадона, то вероятно най-близо до него би била Мария Калас, която действително за мен не само като певец, но и като актьор прави революция в оперния театър. Тя е една драматична актриса, която пее, която умее да се изрази, умее да въздейства. Най-високото ниво на пеене за мен е умението да разчувстваш другия. Аз съм работила с най-големите режисьори на 90-те години. Без тези хора аз не бих успяла. Дали някой може да бъде определен като примадона или дива, зависи и от обстоятелствата. Артистът е резултат от своето развитие – независимо от това какви качества носи, важното е да попадне в нужната среда. Ако той не попадне в нея, той никога няма да постигне това, за което е роден“.
И по отношение на панелните дискусии в рамките на фестивала организаторите в Люцерн отново са извън конвенцията – всъщност по функция дискусиите, призоваващи „Да поговорим за музика“, заместват традиционните теоретични конференции в други формати. В партньорство с Католическата църква се обсъждат теми като „примадоните в теологията“, „Мария като примадона в църковната музика“ или Малеровите женски образи в Осмата симфония. Други форми на дискусия се фокусират върху жената в композиторската професия (конкретно чрез музиката на О. Нойвирт) или в диригентската професия в контекста на традиционно мъжка доминация.
Следва продължение…