В два последователни спектакъла в Перник и в София, в представление с наименование “Equilibrium”, се обединиха две от българските трупи за улични танци – хип-хоп и брейк – DA Clique и X-Energy Crew. Редом до тях е Flying Steps Academy от Берлин. В началото няколко думи за трупите според представените от тях визитни картички.
DA Clique е създадена през 2012 г. Обединява около 70 млади танцьори, трениращи в Перник, София, Радомир, Брезник и региона. Имат 8 авторски танцови спектакъла, играни в Перник, София, Дупница и Банско. Групата е номинирана за „Най-добра хип-хоп денс формация“ на 4-тите български хип-хоп награди през 2016 г., като стига до топ 5 от общо 25 формации и се класира на първо място според вота на феновете.
X-Energy Crew е основана през 1999 г. в София, България. Повече от 15 години членовете ѝ продължават да работят за популяризирането на хип-хоп културата в България. В творческата им биография присъстват участия в много чуждестранни фестивали, в рекламни и сценични изяви, филми, конкурси и благотворителни събития.
Създадена през 1993 г., Flying Steps от Берлин е смятана за една от най-успешните формации по улични танци в света. Към момента в танцовото училище Flying Steps Academy се обучават над 1000 танцьори от цял свят, а Академията се приема за най-престижното училище в Европа по улични танци.
Представлението “Equilibrium” изненадва именно с умението да се изгради спектакъл. Обикновено трупите за улични танци се сблъскват с този проблем – интересни танцови комбинации, ефектни превъртания и претъркулвания по пода, премятания във въздуха, акробатични салта, но без да могат да се обединят в обща концепция. Неслучайно най-популярни за този формат танци са „батълите“ – вариант на българското надиграване – конкурсни изпълнения на определен тип комбинации, които журито оценява на сцената и чрез постепенно елиминиране остават най-добрите.
В представлението, наречено “Equilibrium”, е направен доста сполучлив опит да се избегне фрагментарността и състезателността, характерна за уличните танци. Самият факт, че участват три групи, вече предполага някаква състезателност между тях, но тя е успешно туширана и енергията е насочена към общата цел – спектакъл.
Присъствах на представлението в ДК „Искър“ в София и мога да коментирам само него, но предполагам, че и предишния ден в Перник е преминало по същия начин.
След въвеждаща демонстрация на техниката на трупите започва самият спектакъл, като преди това диктор напомня, че понеже има много символика и за да бъде разбрано, трябва внимателно да бъде следено действието. Представено е митологичното начало на света – как Бог създаде земята, земноводните, птиците, животните, човека; как като негова сянка от човека се появи жената (много интересен дует между двамата, който по своята акробатичност напомня някои от ефектните поддръжки на Pillobulus); как се стига до социално разделение между хората – едни търкат пода, други танцуват салонни танци в двореца; и как ниският слой – чистачките – отравят краля и кралицата (може би асоциации с „Хамлет“) и провокират революция (навярно революцията във Франция, когато кралската власт е свалена от плебса). Първото кралеубийство довежда до поредица от епизоди, в които борбата за власт става водеща. Първоначалната човешка двойка (вариант на Адам и Ева) се мултиплицира в други отделни двойки през годините, но тяхната любов винаги е потъпквана от все по-засилващата се омраза и стремеж към върха. Красиво е представен големият трон, изграден от човешки тела, на който сяда новият император (след Френската революция, навярно асоциации с Наполеон), като разделя влюбените и взима девойката за своя съпруга.
Тази непрекъсната съпоставка между двойка влюбени (различни за различните исторически периоди) и скандиращи тълпи, които в борбата си за надмощие потъпкват любовта, е показана нееднократно на различни нива от историческото развитие на нашата цивилизация. Стига се до варианти на Матрицата и пак резултатът е същият – състезателност, която прераства в непримиримост към различните и към по-слабите. А това довежда до отчаяние Божеството. Всъщност идеята за Бога е представена в своеобразно триединство – Бог е като изначална мисъл и хармония; той създава своя син, който пък създава своя човешки еквивалент – вариант на Адам. В крайна сметка Божеството се оттегля от света и това увеличава агресията и убийствата „за забавление“. А борбата между отделните групи изпълнители е особено ефектна, когато е представена със средствата на брейка. На финала Божеството все пак се връща, но не за да възстанови хармонията, както би било наивно да се вярва, а за да постави обратно на мястото ѝ идеята за двуполюсност – срещу агресията да има поне една двойка – беззащитни, но все пак отстояващи любовта си. И отново, както в началото – Божеството е в центъра, а около него се движат във вечния кръговрат земноводни, птици, животни, хора….
Разказвам подробно тази история, защото в представлението на трите трупи – DA Clique, X-Energy Crew и Flying Steps – най-големият успех от моя гледна точка е именно провеждането на „история“. Работя с отделни представители на уличните танци и всеки път се убеждавам колко им е трудно да пресъздадат фабула, да изградят цялостна концепция. При тях обикновено доминира идеята за „шоу“, представена като своеобразно състезание между групите, и тя заменя идеята за „спектакъл“ като представление с единна концепция, фабула, послание. Затова и смятам, че представеното в “Equilibrium” е успешен старт и модел как уличните танци да намерят свои варианти за изграждане на спектакъл. Разбира се, то не може да е универсална рецепта.
Естествено, видни са и пропуските: осветление, което само по себе си е ефектно, но често самоцелно, като за стадион, а понякога дори и заслепяващо публиката и изпълнителите; костюми, които са твърде разностилни, дори с усещането, че е събрано всичко налично (особено в тези моменти, когато се представя кралският двор и изначалното създаване на земноводни, животни, птици).
Големият успех е изграждането на спектакъл. Което става възможно едва след като (най-накрая) е открита и действаща опозиция в танца – срещу акробатичността и силната енергийност на уличните танци са поставени по-уравновесените като енергиен баланс класически танц, салонни танци, модерн. Именно тази танцова опозиция „решава“ спектакъла, изграждайки вътрешния конфликт на произведението.
В тази посока – към цялостна визия и спектакъл – е и използваната изцяло авторскa музикa на композитора Милен Апостолов. Той създава много добра комбинация между класическа и електронна музика от 21-ви век като съпоставка между минало и настояще. И благодарение на музиката се подсилва впечатлението за цялостност вместо често случващите се в последните десетилетия колажи от различни музикални „парчета“.
И накрая – да поздравя танцьорите от трите формации DA Clique, X-Energy Crew и Flying Steps и ръководителите – Денис Илиев (основател на DA Clique в Перник, профилиран в хип-хоп танци, частично и спортни танци, танцува във Flying Steps) и Калин Калинов (ръководител на X-Energy Crew, занимаващ се с брейк данс, контемпоръри, актьорско майсторство, пантомима), както и останалите хореографи – общо 12. На сцената са около 80 души от различни танцови направления (34 изпълнители от Германия и Европа, 25 танцьори от България и около 20 деца от посочените школи), които са невероятни изпълнители – впечатляват със сложни танцови фигури, с много въртения (дори и на глава) и ефектни премятания. С много енергия, която залива от сцената. Те са винаги бурно аплодирани от публиката (салонът беше пълен), което още веднъж потвърждава, че все още в „хип-хоп културата“ повече се цени ефектното превъртане, отколкото цялостната концепция за спектакъл; че интерес към подобни представления има; че все пак идеята за обединяваща фабула е поставена и това е пътят към изграждане на спектакъл, а не просто на шоу. Това е пътят уличният танц да намери своето място на сцена, но не като ефектно изпълнение в общи концерти или състезателни формати, а като възможност за своя сценична територия.
Едно успешно начало в дългия път за сценична територия на уличните танци. За свое място на театралната сцена.
