Хоровата школа в Бургас носи името на своята основателка Милка Стоева – диригент и педагог с огромен принос към нашата музикална култура. Вдъхновена от примера на „Бодра смяна“, тя утвърждава ръководения от нея детски хоров състав като един от водещите в България. Впечатляващи са не само много спечелени награди, националните и международни успехи, а цялата всеотдайност към музиката, която превръща хора в една истинска „школа по дух“.

Продължител на делото на Милка Стоева е дъщеря ѝ Светла Стоева. За нея хорът е неоценимо „семейно богатство“. Днес обаче тази традиция изисква актуален прочит. Вече всичко е различно: подходът към певците, хоровата музика, самото време. Светла Стоева открива пътя към сърцата на днешните деца, но същевременно в работата ѝ прозира безкрайна признателност към завещаното духовно наследство.  В интервю с нея разговаряме за хор „Милка Стоева“.

Ива Георгиева: Борис Ибришимов създава детски хор в Бургас още когато в повечето други големи градове е нямало такива. Той ръководи състава успешно три години след основаването му през 1947/1948 г., но впоследствие поради служебни ангажименти се мести в София. След това за кратко време се сменят различни диригенти, което затруднява развитието на хора.

Затова можем ли да считаме, че когато Милка Стоева започва своята диригентска дейност, тя тръгва отново от нулата, въпреки че хорът вече има история?

Светла Стоева: Да. И от тази нула тя тръгва с всичко, което е научила от Бончо Бочев, основателя на „Бодра смяна“. Той ѝ беше голям кумир. На неговия курс за ръководители на детски хорове, по време на едномесечното си обучение в „Бодра смяна“, г-жа Стоева получава цялото въодушевление, с което започва да развива нашия хор. Тя до края продължаваше да дава примери с Бончо Бочев и с това, което той е правел по време на репетиции. Изказваше се с неговите поетични сравнения: обясняваше например, че филирането при декрешендото е като отдалечаващо се в небето ято птици.

И. Г.: Как бихте представили Милка Стоева?

С. С.: Милка Стоева беше невероятен ръководител, много добър педагог, психолог, музикант, чаровен и обаятелен човек. Държеше много на строгата дисциплина и точността. Не позволяваше закъснения. Дисциплина имаше и във всяко друго отношение, например в подбора на състава за пътуване в чужбина. Целия репертоар хористите минаваха индивидуално пред комисия. Г-жа Стоева посвети близо 40 години от своя живот на хоровата школа и остави едно огромно наследство, което много задължава.

И. Г.: Днес какво сте запазили от цялата традиция?

С. С.: И днес работим с три състава, всеки от които репетира два пъти седмично: подготвителни групи, концертен състав и смесен хор. Най-малките са разпределени в 4 групи от по около 12 деца. Те учат и солфеж. В концертния състав влизат вече подготвени хористи. Там се работи по гласове: аз и моите колежки – Мариета Секлемова и Лили Бедросян, се разделяме в три отделни помещения и всеки разучава своята партия, след което се събираме. А смесеният хор е основно от застъпници от детския хор.

И днес водим дневник, в който записваме с всяка от групите от детския и със смесения хор какво се репетира. Без регламентиран репертоар и програма не е възможно да се работи, затова планираме какви нови песни ще разучаваме през годината и кои стари ще поддържаме.

И днес приемаме с изпит, макар и критериите да не са строги, каквито са били преди.

Запазили сме и част от репертоара от миналото. На нас цялата стабилна традиция ни помага. Тя е нашето семейно богатство.

Разбира се, има отстъпления в много посоки – в дисциплината, в смяната на поколенията. Във финансов план нещата са по-различни. Явяваме се на фестивали и конкурси, но сме се лишили от лагерите. А те спомагаха много да се изгради колективът.

Милка Стоева не отстъпваше от своите принципи. Аз съм по-мек човек. Но времето, в което живеем, вече изисква в чисто човешки план друго отношение към хората, включително към по-различните.

И. Г.: Разкажете за вашите ретро концерти, които изнесохте през юбилейния сезон 2017/2018 г., когато хорът навърши 70 години. Как възприеха децата ретро произведенията? А как реагира публиката?

С. С.: Направихме няколко тематични концерта. Първият беше с песни от 60-те и 70-те години, вторият  – с песни от 80-те, третият – с песни от конкурса „Сладкопойна чучулига“. Освен с тези събития, 70-годишнината отбелязахме и с издаването на книгата „Школа по дух“ с автор Майа Славчева и с фотоизложба с архивни кадри на хора.

Някои от произведенията като „Ако всички деца“, „Сбогом, черноморско лято“ отначало бяха чужди на децата, но впоследствие в емоционален план те се доближиха до посланието на песните, харесаха ги и ги направиха. Други творби като „Тъй както славеят“ и „Мелодия“ нямат време. „Репетиция за концерт“ и „Приспивна“ – сред първите песни и в репертоара на „Бодра смяна“, и в нашия хор, се пеят с огромно удоволствие. Зависи как предразположиш децата. Те са незасята почва и ако подходиш правилно, можеш да ги поведеш накъдето искаш.

Колко до публиката – залите бяха пълни. Много от присъстващите пяха с децата и носталгично се върнаха назад във времето. Тези концерти ги разчувстваха, а освен това сближиха хората и станаха повод за обмяна на спомени и контакти помежду им.

И. Г.: Ретро концертите са много оригинална идея. Поздравявам Ви за успешния юбилеен сезон! А какви концерти имахте през изминалата учебна година и какво планирате за настоящата?

С. С.: Имахме съвместен концерт с Академичен хор „Света Параскева“ с диригент Галина Луканова в рамките на инициативата „България пее“. Участвахме в авторски концерт на композитора проф. Филип Павлов, с който той отбеляза 50 години творческа дейност.

Стараем се да измисляме разнообразни заетости извън тези, с които ни ангажира Община Бургас, за да поддържаме интереса у децата.

Вече четвърта година около 11 декември организираме концерт по повод Деня на хоровото изкуство в Атриума на Свободния университет. Там има стъпала и се получава естествен амфитеатър. Свързваме песните с поезия, танц, осветление и всичко протича под формата на цялостно замислен спектакъл. За целта ни помага режисьор. Каним и гости – миналата година това бяха хор „Детска китка“. За догодина планираме да поканим Хора на пловдивските и Хора на варненските момчета.

Винаги през юни правим концерти „На добър час, приятели“, на които изпращаме абитуриенти. В края на миналата учебна година изпратихме 14 дванадесетокласници – 10 момичета и 4 момчета (момчетата пееха в смесения хор). Дори и след като завършат, нашите възпитаници остават свързани с хора. Една наша бивша хористка например ни уреди няколко участия във Виена. Преди имаше тенденция повечето абитуриенти да заминават за чужбина. А в последно време по-голямата част от тях се местят в София. Затова обмисляме да направим една младежка формация там.

И. Г.: Това е чудесна идея. Младежки формации наистина като че ли липсват. Какви други нови моменти сте привнесли през годините в хора?

С. С.: Ние вече малко се отличаваме от представата за класически хор. Децата все повече проявяват интерес към поп музиката и ние не ги спираме, а ги подкрепяме в това отношение. Пеем Queen, Abba, включваме и танци. Преди десетина години тръгна тази тенденция. При нас децата получават и индивидуална подготовка и това им дава самочувствие на солисти. Започнахме от поп концерти и солови изпълнения и стигнахме до идеята да направим мюзикъл. Направихме компилация от хитови парчета, струпахме ги на Стефан Мушатов (режисьор на първите издания на Националния конкурс за детска песен „Сладкопойна чучулига“), за да ги навърже в сюжетна линия, и се получи хубав спектакъл. Дълго време го изпълнявахме и по този начин събрахме средства за турнетата ни в чужбина.

При поп музиката работата е не по-малко. И тук има критерии за прецизно изпълнение на музиката, както и при класиката. Основните вокални принципи са едни и същи.

И. Г.: Вокалната работа е сред основните проблеми на всеки хор. Как е решен при вас този въпрос?

С. С.: В това отношение много ни помага вокалният педагог Стефка Христова. При нея всички се разпяват индивидуално и работят леки класически произведения. Тази практика много добре се отрази на гласовото развитие на хористите. Аз не харесвам твърде правите гласове, в които тембърът е прекалено изчистен, а търся малко по-богат звук. Разбира се, детската звучност трябва да присъства, не одобрявам твърде женското звучене. Навремето хорът на Захари Медникаров имаше прекрасен звук, а също и „Бодра смяна“ с тяхната естествена постановка.

В миналото сме били много свързани с тези хорове. Сега имам една бивша бодросменка, която пее в смесения хор. Тя, както и всички възпитаници на „Бодра смяна“ изпитват голям пиетет към своите учители – Бончо Бочев и дъщеря му Лиляна Бочева, както и ние към Милка Стоева. Да поемеш в ръцете си една такава школа е отговорна мисия.