интервю на Деян Статулов
Въпроси на Платформа за изкуства
Платформа за изкуства към Института за изследване на изкуствата при БАН потърси водещи и активни творци и изкуствоведи, за да отговорят на няколко блиц-въпроса, свързани с творческия процес по време на пандемията: как тя се отразява на културния живот в страната и какви ще бъдат нейните последици в бъдеще.
Христо Намлиев е филмов и театрален композитор. Завършва философия в СУ „Св. Климент Охридски“. Пианист и композитор в рокгрупата „Херманс Улф Бенд“. Носител на наградите „Икар“ и „Аскеер“. Работил е върху музиката на постановките „Луда трева“, „Последният човек“, „Албена“ и много други. Негова е музиката на филмите „Слава“, „Жажда“, „Формулата на Тео“, „Преди да заспя“ и др.. Предстоят премиери на филмите „Сестра“ (реж. Светла Цоцоркова) и „Бащата“ (реж. Кристина Грозева и Петър Вълчанов).
Какво правите сега по време на социална изолация вкъщи? Как оползотворявате времето си?
За мен засега нищо не се е променило, тъй като съм затрупан с една поръчка за Холандия. Така че засега няма особена разлика с режима ми отпреди карантината. Ако не беше тази работа щях да си почивам, да свиря, да чета и т.н.
На какъв творчески етап Ви застигна кризата?
Работех по музиката за няколко театрални представления.
Как пандемията промени Вашите житейски и творчески планове и решения?
Всичко, по което работех в театъра, се отложи. Отложи се и София филм фест, където трябваше да имам премиери на „Бащата“ на Кристина Грозева и Петър Вълчанов, на „Сестра“ на Светла Цоцоркова, един късометражен пак на Светла, а и трябваше да свиря на откриването, закриването и някъде в средата. Освен това трябваше да направя един ремонт във Варна.
Имате ли лично пространство, в което да творите или Ви е трудно да се изолирате?
В момента имам и не ми е трудно да се изолирам.
Какви тлеещи проблемни теми изплуваха на повърхността вследствие на социалната изолация и стопирането на културния живот в България и по света?
За прекалената зависимост от държавно финансиране на сценичните изкуства. И един куп психологически, психиатрични и патологични проблеми, свързани с ексхибиционистичните наклонности на артистичните натури.
Как според Вас кризата ще се отрази на творческите и изследователските процеси и какви ще бъдат последиците от нея?
Зависи колко ще продължи. Засега ми се струва, че процесите са удържими. При по-продължителна карантина обаче ми се струва, че ще настане страшна бъркотия с планове и срокове, особено в киното. Иначе сега е златно време за заснемане на „Зомби апокалипсис в условията на валутен борд“.
Откъде очаквате подкрепа в настоящата обстановка на извънредно положение, свързана с COVID-19?
За себе си – от никъде. По-глобално – от ЕС.
Как изкуството може да помогне терапевтично при последващата социализация след края на пандемията?
То и сега помага като един куп световни театри и опери пуснаха свободно свои спектакли в допълнение към филмите, които теглим. Много хора използват това време за навлизане в световното кино, театър, музика и пр. – нещо, за което преди не оставаше време. Надявам се и след края на пандемията да продължат с Бела Тар и Вагнер например.
Какви идеи имате за възстановяването на културния живот в страната след края на пандемията?
Само глупости ми идват в главата, нека първо да се възстанови предишното…
