Христо Намлиев: „Кризата показа прекалената зависимост от държавно финансиране на сценичните изкуства“

Сподели:

Share on facebook
Share on twitter
Share on pinterest
Share on linkedin
Share on email
Share on print

интервю на Деян Статулов

Въпроси на Платформа за изкуства

Платформа за изкуства към Института за изследване на изкуствата при БАН потърси водещи и активни творци и изкуствоведи, за да отговорят на няколко блиц-въпроса, свързани с творческия процес по време на пандемията: как тя се отразява на културния живот в страната и какви ще бъдат нейните последици в бъдеще.

Христо Намлиев е филмов и театрален композитор. Завършва философия в СУ „Св. Климент Охридски“. Пианист и композитор в рокгрупата „Херманс Улф Бенд“. Носител на наградите „Икар“ и „Аскеер“. Работил е върху музиката на постановките „Луда трева“, „Последният човек“, „Албена“ и много други.  Негова е музиката на филмите „Слава“, „Жажда“, „Формулата на Тео“, „Преди да заспя“ и др.. Предстоят премиери на филмите „Сестра“ (реж. Светла Цоцоркова) и „Бащата“ (реж. Кристина Грозева и Петър Вълчанов).

Какво правите сега по време на социална изолация вкъщи? Как оползотворявате времето си?

За мен засега нищо не се е променило, тъй като съм затрупан с една поръчка за Холандия. Така че засега няма особена разлика с режима ми отпреди карантината. Ако не беше тази работа щях да си почивам, да свиря, да чета и т.н.

На какъв творчески етап Ви застигна кризата?

Работех по музиката за няколко театрални представления.

Как пандемията промени Вашите житейски и творчески планове и решения?

Всичко, по което работех в театъра, се отложи. Отложи се и София филм фест, където трябваше да имам премиери на „Бащата“ на Кристина Грозева и Петър Вълчанов, на „Сестра“ на Светла Цоцоркова, един късометражен пак на Светла, а и трябваше да свиря на откриването, закриването и някъде в средата. Освен това трябваше да направя един ремонт във Варна.

Имате ли лично пространство, в което да творите или Ви е трудно да се изолирате?

В момента имам и не ми е трудно да се изолирам.

Какви тлеещи проблемни теми изплуваха на повърхността вследствие на социалната изолация и стопирането на културния живот в България и по света?

За прекалената зависимост от държавно финансиране на сценичните изкуства. И един куп психологически, психиатрични и патологични проблеми, свързани с ексхибиционистичните наклонности на артистичните натури.

Как според Вас кризата ще се отрази на творческите и изследователските процеси и какви ще бъдат последиците от нея?

Зависи колко ще продължи. Засега ми се струва, че процесите са удържими. При по-продължителна карантина обаче ми се струва, че ще настане страшна бъркотия с планове и срокове, особено в киното. Иначе сега е златно време за заснемане на „Зомби апокалипсис в условията на валутен борд“.

Откъде очаквате подкрепа в настоящата обстановка на извънредно положение, свързана с COVID-19?

За себе си – от никъде. По-глобално – от ЕС.

Как изкуството може да помогне терапевтично при последващата социализация след края на пандемията?

То и сега помага като един куп световни театри и опери пуснаха свободно свои спектакли в допълнение към филмите, които теглим. Много хора използват това време за навлизане в световното кино, театър, музика и пр. – нещо, за което преди не оставаше време. Надявам се и след края на пандемията да продължат с Бела Тар и Вагнер например.

Какви идеи имате за възстановяването на културния живот в страната след края на пандемията?

Само глупости ми идват в главата, нека първо да се възстанови предишното…

Христо Намлиев: „Кризата показа прекалената зависимост от държавно финансиране на сценичните изкуства“

Close Menu