На 23 септември 2016 в рамките на Международния музикален фестивал „Варненско лято“, честващ 90-годишната си история, се състоя концерт на испанския музикант Жорди Савал. Вторият концерт на Савал в България след участието му през 2015 г. в рамките на „Мартенски музикални дни“ в Русе се превърна според очакванията в забележително събитие. По този начин той е приеман и по световните подиуми с неговите над 140 концерта годишно и над 200 издадени албума, професионални награди и ордени, почетни докторски степени и особено с престижната награда „Леони Сонинг“, смятана за „музикалната Нобелова награда“.

Савал е забележителен музикант, изпълнител от най-висока класа, световно признат интерпретатор не само на бароков текст, но и на world музика в общи проекти с арабски, израелски, турски, гръцки, арменски, афганистански, мексикански, северноамерикански и български (Недялко Недялков, кавал) изпълнители. С тази репертоарна практика – от еврейска, ислямска и християнска музика, откривайки в нея „специфичен „диалог на душите“ между Изтока и Запада“, Савал става гост-артист на Великденския фестивал в Люцерн през 2016 г.

Снимка 1 – Жорди Савал и съставът му репетират преди концерта на 23 септември 2016 г. във Варна. Снимка: Иван К. Янакиев

Във Варна Жорди Савал пристигна с още трима музиканти: Филип Пиерло – басова виола да гамба от Томас Алред от 1625 г., Ролф Лислеванд – теорба и китара, Михаел Берингер – клавесин. Самият Савал свири на 7-струнна басова виола да гамба от Барак Норман, Лондон, 1697 г.

Камерният ансамбъл, който те формират, е популярен и удобен формат за камерно музициране по време на бароковата епоха – разширена група на басо-континуо (басова виола да гамба, чембало и теорба/китара) с възможност за един или двама солисти (една или две виоли да гамба). Този състав дава възможност трите основни елемента на ансамбловата фактура – бас, мелодия и хармония – да бъдат представени в гъвкави комбинации между инструментите, като дори всеки от тях може напълно да поеме и трите функции самостоятелно. Солистите Савал и Пиерло майсторски се възползваха от бароковата практика да се изписват само двете партии – солистичната и акомпаниращата, като разменяха своите функции неведнъж по време на концерта.

Изпълнителите показаха не само съвършено техническо владеене на своите инструменти, но и фина естетическа прецизност по отношение на стиловите и жанрови специфики на бароковия репертоар. Савал бе решил програмата, като бе разпределил ролята на солист между всички изпълнители. Така например Филип Пиерло (басова виола да гамба) бе акомпаниран майсторски от Савал в “La Rêveuse” и “L’Arabesque”. На първата част с творби на Жан Батист Люли, Марен Маре, Жан дьо Сент-Коломб контрастираше медитативният характер на музиката от втората част, като на преден план бе представен специфичният звук на виолите да гамба. Соловото изпълнение на Савал на “Prélude en re” от Господин дьо Маши даде възможност на изпълнителя да сподели с публиката най-фини нюанси на специфичната боя на виолата да гамба.

В центъра на програмата самият Савал успя в “Les Voix Humaines” да въплъти чрез инструмента си най-пълнозначно тембрите и диханието на четирите основни човешки певчески гласа. Концертът завърши с вариации върху представителната за  западноевропейската стара музика шакона “La Folia d’Espania” в авторско предложение от Марен Маре “Couplets de Folies (d’Espagne)”. В нея изпълнителите концентрираха квинтесенцията на своите инструментални умения и естетика, за да заведат публиката до ярък и колоритен завършек на концерта на камерния ансамбъл. Като бис музикантите импровизираха шакона върху четири акорда – проста хармоническа каденца от трите основни хармонически функции (T-S-D-T). Музикантите показаха рафинирано чувство за пропорционалност, реализирайки контрастна триетапна импровизация.

Преди концерта маестро Савал отдели време за кратка пресконференция, на която той отговори и на два въпроса на Иван Янакиев:

Снимка 2 – Иван К. Янакиев интервюира Жорди Савал минути преди концерта му на 23 септември 2016 г. във Варна. Снимка: Миряна Калушкова

И. Я.: Какво е вашето лично отношение към по-ниския концертен строй, който ползвате при вашите изпълнения? Само историческа ли е мотивацията Ви, или имате и нещо друго предвид?

Ж. Савал: Ами моят инструмент например – ако свиря във високия концертен строй, ще има кратък живот, защото напрежението ще бъде твърде голямо. Преди няколко години трябваше да свиря във високия концертен строй и след три месеца инструментът ми не звучеше въобще. Занесох го на лютиера и той ми каза: „Инструментът Ви е уморен. Той има нужда от почивка, защото сте го напрегнали твърде много“. Дървото е гъвкаво и когато прилагаш върху него твърде голямо напрежение, то става сковано и не може да вибрира. И тогава изобщо не звучи. Концертният строй е важен, защото той също така ни дава баграта. Цветът на Ренесанса, концертният строй по времето на Ренесанса е по-висок, на барока –концертният строй е по-нисък, а на френския барок (Марен Маре и авторите от програмата – б.а.) е още по-нисък. Това е както при картините – баграта на Рубенс е различна от цветовете на Караваджо, Караваджо е различен от Веласкес и всеки стил има свой собствен цвят и различни пътища да изрази красота и емоция.

И.Я.: Ще се съгласите ли, че трябва да разглеждаме концертния строй и темперацията като изразни средства наравно с динамиката и мелодията?

Ж. Савал: Знаете ли, темперацията е толкова важна, защото темперацията прави цялото напрежение в модулацията. Ако свирите в Ре мажор или До мажор – всичко звучи много добре. Но когато правите модулации (Савал използва думата “modulation”, която в контекста трябва да се разбира по-общо – свирене в различни тоналности – б.а.) в нетемперирана интонационна система, всяка модулация далеч от началото не е толкова съвършена и затова създава напрежение. Това е и причината, поради която се правят модулации. Когато правите модулации с темперирани инструменти (Савал има предвид равномерно темперирани инструменти – б.а. ), звучи еднакво добре и в си минор, и в до минор – няма разлика [… ]. Интересно нещо е, че когато свирим класическа музика – Бетховен, Моцарт, Хайдн с оригинални инструменти, тогава усещаме това при правата флейта – когато тя свири в Ре мажор, звучи красиво, когато свири в Ми бемол, звучи много по-силно, много тъмно и това е част от красотата на инструментите!

Тези думи на Савал по отношение на концертния строй, темперацията и напрежението при инструмента, които той ползва – образец, излязъл от ръцете на най-влиятелния лютиер в Лондон в края на XVII век – Барак Норман, дават повод за коментар върху въпросите за избора на съвременния концертен строй. Щом неживата материя реагира на напрежението, което е нужно да се приложи върху ѝ, за да се опънат струните достатъчно, извън съмнение е, че същото важи и за живата природа. Текущият висок концертен строй в момента оказва влияние и върху човека като цяло, чийто „дизайн“, за разлика от дизайна на модерните струнни инструменти, не е претърпял изменения от създаването си. Въпросът остава отворен и актуален, тъй като самите музиканти в световен мащаб не спазват установените с ISO 16:1975 стандарти за честота на тона „ла“, а търсят звучности, които биха отговорили на техните лични интерпретационни намерения.

Това, което Жорди Савал дари на българската публика в един от финалните концерти на МФ „Варненско лято“, бе пренасяне в друго състояние на духа чрез звука, който е бил част от ежедневието на френския двор по времето на Краля слънце. Произведенията на Маре, Дьо Сент-Коломб, Люли бяха ключ към вратата, която маестро Савал и съставът му отвориха, за да се излее в залата златното дихание на „човешкия глас“ на виолите да гамба.

Снимка 3 – Виолата на Савал – майсторски инструмент на Барак Норман, Лондон, 1697. Снимка: Миряна Калушкова