На 27.02.2020 г. потомственият музикант Георги Черкин и Софийска филхармония под ръководството на главния гост-диригент маестро Саша Гьотцел предложиха на публиката в зала „България“ интригуваща среща с творчеството на Лудвиг Ван Бетовен. Както е известно, тази година се честват 250 години от рождението на композитора и филхармонията отбелязва събитието с цикъл от концерти. Прозвучаха Концерт за пиано и оркестър № 1 и Симфония № 5, които са едни от най-популярните произведения на Бетовен, но те отново въздействаха силно на публиката, благодарение на прецизното изпълнение на пианиста в характерния за него сдържано емоционален стил, както и на постигнатия отличен синхрон с оркестъра.
Младият солист и композитор Георги Черкин, вече утвърдил се и на международната сцена, е истински любимец на българската публика, която охотно аплодираше неговото изпълнение в пълната зала. Виенската премиера на Първия концерт на Бетовен е на 2 април 1800 г. Пресата се отнася благосклонно към творбата, отбелязвайки в нея „Много красота, особено в първите две части“. Трите части на концерта се отличават с известна помпозност, отразявайки примера на Моцарт за организиране на формата, баланса между пианото и оркестъра и характера на клавирния почерк, силата и дълбочината на тоновете. Различните тематични съчетания се видоизменят непрекъснато и фантазията на Бетовен наистина е неизтощима. На бис пианистът изпълни „Кокиче/Април“ от „Годишните времена“ на Чайковски.
Във втората част прозвуча Симфония № 5 – една от най-често изпълняваните симфонии и едно от най-известните и популярни произведения на класическата музика изобщо. Главният мотив на първата част, известен още като „тема на съдбата“, придобива символичен статут и като такъв се използва широко не само в академичната, но и в популярната култура – от диско и рок музиката до филмите (“Immortal beloved”, “Ватерло”, „Бетовен“), телевизията и рекламата. А по време на Втората световна война след радиопредаване на ВВС знакът на победатa V се сдобил и със звукова форма във вид на телеграфен сигнал по Морзовата азбука – „точка – точка – точка – тире“. Популярността му се дължала и на факта, че той напомнял началото на Петата симфония. Протестирайки срещу окупационния режим не само рисували знака, но и го свирукали.
Твърди се, че за прочутите първи тактове на тази симфония Бетовен е казал на своя секретар и първи биограф Антон Шиндлер: „Така чука на вратата ми съдбата“. От друга страна Карл Черни – пианист, композитор, музикален педагог и ученик по пиано на Бетовен, счита, че „симфонията в c-moll е била вдъхновена от граченето на птица, обитаваща виенския „Пратер“, където геният е обичал да се разхожда…” Мотив, който остава символ на класическата музика до ден днешен!
Петата симфония поради концентрираната си енергия, героичния стил и особено триумфалния, даже войнствен характер на три от четирите части (без скерцото), най-вероятно е пораждала патриотични чувства у съвременниците си. Кратките релефни теми на творбата, в които са съсредоточени типични черти на стила на Бетовен, ярко и сбито олицетворяват основните идеи на неговото творчество и затова завинаги се вписват в паметта. Емоционално въздействащи са добавените пиколо и контрафагот към духовите инструменти, тромбоните във финала. Австрийският диригент Саша Гьотцел умело и артистично ръководеше оркестъра в изпълнението на този шедьовър на музикалното изкуство, пропит с енергичния, горд дух, характерен за епохата на композитора.
Майсторското изпълнение на музиката на Бетовен достави удоволствие на публиката и предизвика силните ѝ аплодисменти. След приключване на концерта, във фоайето гост-диригентът и пианистът дълго време раздаваха автографи.
