Стела Ташева, Саша Лозанова
През юли 2016 в Солун се проведе Шестата международна конференция за типография и визуална комуникация (ICTVC) с тема „Обсъждане на приоритетите|Разработване на поле“ с организатор Институт за изследване на типографията и визуалната комуникация (Institute for the Study of Typography & Visual Communication). Съорганизатори бяха Държавният музей за съвременно изкуство в Солун (Thessaloniki State Museum of Contemporary Art) и екипът на програма „Графична комуникация“ в департамент „Дизайн и медия“ от Университета на Никозия (University of Nicosia). Участвахме в конференцията чрез съвместен доклад с доц. дин изк. Саша Лозанова на тема „Надписите в екстериора на архитектурата на ХХ век: стил и образ, семантика, символика, функции“.
Всяка среща на учени има свой собствен неповторим дух на търсене, споделяне и откривателство, който трудно може да бъде преразказан с няколко думи. Събитието в Солун също ни предложи своята наситена работна програма в областта на дизайна и типографията, придружена с богата палитра от изложби, прожекции и работилници. Тук обаче ще се спрем само на три от представянията, които ни направиха силно впечатление.
Лектор при закриването на конференцията беше Невил Броуди (Neville Brody), един от големите съвременни графични дизайнери и декан на Училището за комуникация на Кралския колеж за изкуства във Великобритания. (Повече за работата и творческия му път може да се види в монографията “The Graphic Language of Neville Brody” и едноименната изложба в Музея „Виктория и Албърт“.) Изложението му показа елегантни, нетрадиционни проекти с акценти върху усещането за правото на грешка и нуждата от поемане на риск, особено в днешното осъзнаване на „успеха“ и „успешността“ като ценностен ориентир. За мен една от най-вълнуващите му истории беше за осъществяването на фестивала „Анти Дизайн“ в Лондон. В него две хиляди и петстотинте участници в отделните локации използват разглобяване и реструктуриране на съществуващи предмети, елементи и материали. Чрез тях те създават нови обекти, които вече не са непременно подчинени на утилитарното или комерсиалното. Според Броди дълго време обществото на Запад е очаквало от учените и мислителите си строго да се профилират в изкарването на пари, а от артистите си – да осигуряват най-вече забавление. Но днес отново е актуална идеята, че изкуството и дизайнът не трябва задължително, само и единствено да генерират приходи – а съществувайки в нашия свят, да подпомагат неговото развитие с най-доброто от собствените си възможности.
В съвсем различна посока, но също така вълнуващ беше проектът за събиране и визуализация на данни “Data Walking” на David Hunter. Най-общо това е пилотно изследване за събиране, анализ и презентация на комплексни и в известна степен нестандартни като съпоставка ефимерни данни за околната среда. Те са под формата на триизмерни обекти и предмети на изкуството. Показаният на фигурата цилиндър е създаден чрез триизмерен печат и представлява запис на определен маршрут за разходка в Лондон. В него са комбинирани точна картографска информация; представяне на нивото на шума; съставът и влажността на въздуха, както и кадри от околните за „разходката“ гледки. Данните за средата в процеса на движение са извлечени посредством прототипиращата платформа Ардуино Уно чрез преносими камери, GPS система и отделни сензори. Различните вариации на записа, преобладаващите цветове и натрупвания, както и формите и степените на кодиране и разчитане дават и съответния облик на крайния тримерен обект.
Третото представяне, което искам да споделя тук, е изложбата на Stergios Delialis: Designer, 1960–2015 | 55 Years Graphics, Spaces, Objects, and a Design Museum, започнала с документалния филм на Константинос Камбороглу (Konstantinos Kambouroglou) “How to Steal a Chair”. Юбилейната подборка проследяваше повече от пет десетилетия от творческия път на един от знаковите дизайнери в Гърция и показваше негови скици, планове, рисунки и графични предложения.
Особеностите в творческия път на Стерджио Делиалис са много и от различно естество, но една от ключовите идеи, на които се е посветил, е свързана с колекцията му от мебели, обзавеждане и предметна среда, както и създаването на Държавен музей на индустриалния дизайн в Солун. Всъщност по ирония на съдбата юбилейната му изложба беше осъществена именно в предложената първоначално от държавата локация на този музей. След множество перипетии и местене, богатата музейна колекция в крайна сметка е опакована и подредена на склад, очаквайки своето ново, може би по-добро време. Вълнуващо изживяване за многобройната публика беше личното присъствие Делиалис на филма, посветен на музея и на дългогодишната му отдаденост на тази кауза.
Конференцията беше изпълнена с живот, позитивно настроение, активно студентско участие и дискусии. Забелязахме и известна разнородност и разнопосочност между търсенията и интересите на творците и учените на Балканите (тук широко представени от гръцките и кипърските колеги) и в темите, разглеждани от западните участници във форума. Нашите впечатления бяха споделени и от заключителното слово на организатора – проф. Климис Масторидис (Klimis Mastoridis) от Университета на Никозия. С тях той подчерта и нуждата от прехвърляне на мостове между регионалните културни различия за изграждането на качествена и хуманно ориентирана среда.
