Ян Сверак е голямата звезда на съвременното чешко кино. Дипломната му работа от прочутия пражки киноуниверситет ФАМУ – късометражният „Нефтианци“, получава „Оскар“ за студентски филм, а през 1996 г., на 31 години, той грабва втори „Оскар“ за знаменития си филм „Коля“. През изминалите близо 30 години Сверак е автор на над 15 игрални, късометражни и документални филми, повечето от които са носители на престижни международни награди и разпространявани в кината по целия свят. Чешкият режисьор беше гост на София филм фест, където представи последния си филм „Витлеемска светлина“, както и ретроспектива на своето творчество, включваща най-успешните негови филми, сред които и „Коля“. Историята е обикновена – чешки музикант решава да сключи фиктивен брак с рускиня, въпреки че мрази руснаците. Годината е 1988, двадесет години след като руските войски нахлуват в Чехословакия и все още стоят там. Резултатът от този брак е една избягала съпруга, която изоставя своето дете, за което бащата сам трябва да се грижи.
С режисьора Ян Сверак разговаряме за съвременния контекст на филма „Коля“ и какви дебати предизвика войната в Украйна в чешкото общество.
Нека да започнем с филма „Коля“, с който взехте „Оскар“! В контекста на съвременната политическа обстановка дали бихте променили нещо в неговия сюжет?
Мисля, че нищо не се налага да променям. Филмът беше заснет много скоро, след като руските окупационни войски напускат Чехословакия. И всички ние, които правихме филма, знаехме, че руснакът е силен и тромав, и където стъпи, не се помръдва оттам. От друга страна, бяхме пределно наясно, че това са славяни и имат фина душа. Този филм се опира на контраста между малкия, беззащитния и фин руснак, за когото се грижи мъдър възрастен, който всъщност представлява една метафора на мъничката Чехия. От това се раждат комедийното чувство и доброто впечатление. Възможно е същите онези войски да настъпват днес в Украйна. Подобно на човек, който моли да си измие ръцете – всеки един руснак, когато е самичък – е нормално човешко същество, родено от любовта на двама души. След това, когато са накуп, могат да се държат като говеда. За съжаление, твърде много народи имат това качество.
Какво е отношение на обикновените чехи към войната в Украйна?
Хората, които са на възраст над 50 години, имат спомен от Пражката пролет. Те добре знаят, че щом руснакът е тръгнал на война с Украйна, това е голяма опасност за цяла Европа. Тук има един важен аспект – украинците започнаха да се отбраняват, при това много геройски. Нещо, което ние не направихме. Когато войските на Варшавския договор ни нападат през 1968 година, ние чехите не се защитихме. Някъде дълбоко в себе си, предимно мъжете, доста се срамуваме от този факт. За нас е радостно, че украинците успяват да се защитават.
Има разлика в сравнение с Пражката пролет, защото тогава всички войски от Варшавския договор, за съжаление, и България, окупират Чехословакия. Не би трябвало да чувствате вина. Бяхте сами…
Все едно. Трябвало е да се стреля и тогава. Също толкова важен въпрос на дискусия е дали е трябвало се защитаваме, когато преди години Хитлер ни нападна. Както добре знаем, поляците са се защитавали. Да не са отбраняват родният дом и гнездо е много лоша генетична информация, която се предава на следващото поколение. Това е тема на постоянни дискусии в Чехия. Трябвало е да се защитава, но се чуват и гласове, че Хитлер е щял да ни смаже. Така е, но ние е трябвало да се защитим, въпреки това.
