На 10 юни с яркия танцов спектакъл „Страст“ на Фламенко балет Барселона от Испания завърши 31-вото издание на Международния театрален фестивал „Варненско лято“ (1–10 юни 2023). По традиция афишът на фестивала беше изграден от три модула – Основа програма, включваща селекциите на български и чужди спектакли; Програма „Шоукейс“, която представя пред чуждите и българските експерти, селекционери и организатори на театрални събития, най-интересните мобилни представления от българската сцена през последната година и Паралелна програма, съставена от международна конференция, образователен модул, концерти и др. В този богат и разнообразен афиш бяха показани повече от 25 спектакъла от България и чужбина, улични представления, дигитални излъчвания, представяния на книги и срещи с български и чужди артисти.
Първото, което прави впечатление в Международната селекция на фестивала, е че тя постепенно се завръща към критериите и обема си отпреди пандемията. Афишът с чужди спектакли включва 7 представления от Чехия, Обединеното кралство, Ливан&Германия, Испания и Австрия. Фокусът тази година тук беше Чехия като една от европейските страни с най-добри трупи, работещи в областта на уличния театър. Изобретателните спектакли на три от известните чешки улични компании (последвани от най-утвърдените български артисти в тази област – мим-формация „Жар театър“), няколко вечери на площада пред театъра във Варна създаваха истински празник за огромно множество от жителите и гостите на града.
Сред останалите представления в международната селекция непременно бих отделила две особено впечатляващи заглавия. Става дума за оригиналния и вълнуващ спектакъл „Да яздиш облак“ на Раби Мруе – ливански режисьор, базиран в Германия, той е един от големите интердисциплинарни артисти и представители на съвременния документален театър. Раби Мруе създава представлението през 2013 г. със своя брат Ясер, който разказва в него собствената си история. По време на гражданската война в Ливан Ясер – едва 17-годишен тогава, преживява тежък инцидент. Докато пресича една улица, поразен от вестта за смъртта на своя дядо, той е улучен в главата от снайперист и загубва част от паметта си, след което е трябвало да започне отново да се учи да говори и да мисли, да може да се изразява и да разбира речта на заобикалящите го. В спектакъла Ясер Мруе по отделни лични документи, рисунки и предмети се опитва да реконструира трудния път на възстановяването на способността си да възприема света и да контактува с другите, поставяйки едновременно с това въпроса за опасно крехката и флуидна връзка между памет и реалност, между реалност и фикция.
Гледах спектакъла за първи път през 2019 г. в Мюнхен. Онова, което силно ме порази и тогава и сега, при срещата му с българската публика, беше дълбокото вълнение и въздействие, което той постепенно започва да събужда в зрителите, докато накрая ги потопи напълно в себе си и спечели тяхната съпричастност.
Другото, много интересно заглавие от международната селекция, беше „Чайка“ по Чехов на Джейми Лойд, показан като дигитална прожекция от най-новия афиш на NT Live. Миналата година този режисьор участва на „Варненско лято“ (и в платформата „Световен театър в София“) с друга съвременна интерпретация на класическа пиеса – „Сирано дьо Бержерак“. И в двата спектакъла той използва една и съща постановъчна стратегия. Както в „Сирано дьо Бержерак“, така и сега персонажите от класическата пиеса, облечени в съвременни ежедневни дрехи, са буквално затворени в едно малко клаустрофобично пространство – построен на сцената куб, в случая с „Чайка“ – от корков материал, в който те трябва да изговорят и да преживеят като собствен опит текста на емблематичния автор. Спектакълът провокира за дълъг и подробен анализ, който няма да правя сега, но непременно бих искала да подчертая неговата майсторски постигната остра, естествена актуалност. Джейми Лойд ударно открива непреходно актуалното в Чеховата пиеса. За него тя е пиеса за човека, загубил перспектива за себе си. Това отеква много силно във всяка време особено за нас днес – в годините на пандемия, война и природни катаклизми. Когато изчезне бъдещето, когато изчезне представата за онова, което те интересува и вярата че можеш да го постигнеш, тогава човекът отчаяно се улавя за нещо първично и спасително, каквото безспорно е любовта. Ненапразно любовта в класическия контекст е винаги символ на хармонията. Влюбването винаги те социализира, примирява те със света, прави живеенето еуфорично, по-удобно и комфортно. Ненапразно героите на Чехов отчаяно се хвърлят в любовта. Най-важното качество на спектакъла е проникновението, с което Лойд показа тази амбивалентност на любовното чувство. Режисьорът дава много точен отговор на въпроса защо при Чехов хората винаги се разминават, винаги някой обича някой друг, който не го обича. Защото влюбването при тях не е спонтанно чувство на привличане и харесване, а е техният съдбовен последен опит за спасение. Едно наистина майсторско представление, с много добри, съвременно рефлективни актьори.
Българската селекция включваше осем заглавия – „Представление и половина“ на режисьора Стоян Радев и театър „Българска армия“, „Укротяване на опърничавата“ на Стайко Мурджев и Пловдивския театър, „Това не го казвай“ от Саломе Льолуш, режисьор Явор Гърдев, „Дебело прасе“ от Нийл Лабют на Стайко Мурджев и Младежкия театър, „Дишай“ от Дънкан Макмилън на Марий Росен и ТР „Сфумато“, „Орфей“ на Йерней Лоренци и Народния театър, „Юн Габриел Боркман“ на Пламен Марков и Варненския театър и „Чест“ на Ивайло Христов и Театър 199. Всички изброени спектакли преминаха много успешно пред препълнени салони, но истинска еуфория предизвикаха „Орфей“ на Лоренци и Народния театър, „Укротяване на опърничавата“ на Стайко Мурджев и Пловдивския театър и „Дишай“ на Марий Росен и ТР „Сфумато“, които заедно с „Коприна“ на Диана Добрева и Пловдивския театър, „Непоносимо дълги прегръдки“ от Иван Вирипаев на Крис Шарков в РЦСИ „Топлоцентрала“ и танцовия спектакъл „Свободно падане“ на Марион Дърова от програмата „Шоукейс“, се превърнаха в истинските фаворити на публиката и гостите на фестивала.
Основни акценти в Паралелната програма бяха Уъркшопът за млади театрални критици, провеждан регулярно в различни държави от Международната асоциация на театралните критици (IATC), с участници от Франция, Полша, Украйна, Гърция, България и водещи Жан-Пиер Хан (Франция) и Иван Меденица (Сърбия), срещата с френската театрална авторка, актриса и режисьорка Саломе Льолуш и, преди всичко – Международната научна конференция „Преосмисляне на театралното наследство от времето на комунизма“ .
Организатори на Международната научна конференция „Преосмисляне на театралното наследство от времето на комунизма“ са учени от сектор „Театър“ на Института за изследване на изкуствата към Българска академия на науките – проф. д. н. Николай Йорданов, проф. д. н. Камелия Николова и доц. д-р Румяна Николова. Целта ѝ беше да дебатира върху проблема как се пишат/разказват историите на изкуствата и специално историята на театъра в периода 1945–1989. Форумът се проведе в два поредни дни, на 4 и 5 юни, като включваше три панела. Първият от тях, модериран от проф. д. н. Камелия Николова, разгледа въпроса за преосмислянето на театралното наследство от времето на комунизма в някои основни театрални култури като тези на Полша (доклад на д-р Юстина Михалик-Томала), Чехия (доклад на доц. д-р Петр Христов) и Германия (доклад на проф. д-р Йенс Рихард Гирсдорф). Вторият панел беше модериран от доц. д-р Румяна Николова и беше фокусиран върху проблема за написването на историята на българския театър от коментирания период с докладите на проф. д. н. Камелия Николова, проф. д. н. Николай Йорданов и проф. д-р Венета Дойчева. Третият панел, модериран от проф. д. н. Николай Йорданов, имаше за цел да проследи същия въпрос от гледна точка на други изкуства като литературата и киното с докладите на проф. д. н. Пламен Дойнов (Нов български университет), д-р Тони Николова (сп. „Култура“) и доц. д-р Александър Донев (Институт за изследване на изкуствата). В продължителните и бурни дискусии след всеки един от панелите взеха участие още редица учени от Института за изследване на изкуствата – проф. д. н. Ромео Попилиев, , гл. ас. д-р Албена Тагарева, гл. ас. д-р Петър Денчев, гл. ас. д-р Милена Михайлова, както и от други университети и институции в страната и чужбина – проф. Патрис Павис (Франция), проф. Савас Пацалидис (Гърция), проф. Юн-Чеул Ким (Южна Корея), доц. д-р Асен Терзиев (НАТФИЗ), д-р Ангелина Георгиева (НАТФИЗ), д-р Мира Тодорова (Народен театър), д-р Илко Ганев и др.
Десет наистина много наситени фестивални дни, в които българският театър имаше възможност не само да открои и осмисли своите най-значими тенденции, въпроси и постижения, но и да ги огледа в контекста на международното участие и на теоретичните дебати върху театралната история и съвременното театрално развитие.
