След двугодишното пандемично затишие, пролетният концертен полусезон очаквано се пренасити с изкушаващи събития – отлагани, дълго подготвяни, старателно обмислени. „Софийски музикални седмици“ активно допринесоха за изобилието от качествени прояви в столичния културен афиш. Със сигурност това е най-мащабното издание на фестивала в 53-летната му история. В продължение на 40 дни се състояха около 90 концерта в основната програма и почти 20 разнообразни съпътстващи събития, с повече от 400 участници от 16 държави, станали възможни благодарение на по-голямата субсидия от Министерството на културата и оптималната ѝ реализация от организаторите. Както миналата година „Софийски музикални седмици“ преминаха под патронажа на президента на Република България Румен Радев. Към съорганизаторите от последните издания – Министерство на културата, Столична община и Софийска филхармония, се присъедини и Националният дворец на културата. С увеличаване на обема на участниците и броя на концертите се разшириха и локациите на тяхното провеждане, като към обичайните зали на Концертен комплекс „България“, БИАД, Централния военен клуб, Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“ и „Оборище 5“, беше добавена и реновираната Зала 9 на НДК, а красивата Бална зала на Националната художествена галерия – Двореца беше особено подходяща за премиерното поставяне на камерния балет от Васил Казанджиев.
Основните идейни и тематични линии в програмирането са ясно забележими, тяхното разнообразие дори създава впечатление, че „Софийски музикални седмици“ обединяват няколко минифестивала. С обновена визия[1] и някои нови компоненти, фестивалът продължава и развива и дългогодишни традиции, сред които е отбелязването на бележити годишнини на композитори и изпълнители. Осъществени бяха многобройни първи за България изпълнения на творби от различни стилове и епохи. Премиерите на нови произведения отдавна са „запазена марка“ на „Софийски музикални седмици“, които провокират създаването на все повече нови опуси и тази година отново звуча много новосъздадена българска музика от различни жанрове и за различни инструментални и оркестрови формации. Добра дългогодишна практика е представянето на различни национални култури (в случая корейска, бразилска, португалска). Предоставен бе широк подиум за гостуване на български изпълнители, живеещи в чужбина. Традиционната „Сцена на младия музикант“ също заема централно място в конструкцията с обичайните рецитали на млади изпълнители (солови или ансамблови), концерт на лауреати на национални и международни конкурси и пет докторантски концерта. Младежкият сегмент от програмата премина под арката на тържественото откриване на 23 май от Младежка филхармония „Пионер“ и заключителния концерт на 2 юни, поверен на Световния младежки камерен оркестър. Постигнато беше и темброво разнообразие чрез органов концерт, представяне на два мандолинни квинтета (мандолината дори беше инструмент „във фокус“), някои барокови инструменти, кросоувър концерти. Звуча много вокална музика, неизменни компоненти от програмата бяха фолклорният концерт и първоюнският детски концерт-спектакъл. Като ансамблова формация хорът беше „във фокуса“ на настоящото фестивално издание. Сравнително новата идея за панорама на българските оркестри също намери своето развитие с гостуването на Плевенска, Пловдивска и Русенска филхармонии, Български камерен оркестър – Добрич, Камерен оркестър „Дианополис“ – Ямбол, Симфониета – Враца, два концерта на Камерен ансамбъл „Софийски солисти“ и няколко концерта на Софийска филхармония. Богатата съпътстваща програма е установена през годините и традиционно включва научни форуми (конференции и семинари), майсторски класове на изявени изпълнители, представяне на книги, компакдискове, тематични изложби[2].
Българско композиторско творчество и изпълнителско изкуство
в „Софийски музикални седмици 2022“
Представянето на българската музика във фестивала е тема, която ежегодно е обсъждана още от самото му създаване. В ранните години на „Софийски музикални седмици“ често е критикувано недостатъчното ѝ присъствие. В последните издания обаче обективът е насочен именно към премиерите на български произведения, поднесени от български, включително и установени зад граница изпълнители. В 53. „Софийски музикални седмици“ не бяха пропуснати важни годишнини на творци и изпълнителски състави. Специално бяха почетени диригентът Влади Симеонов (110 г.), композиторите Лазар Николов (100 г.), Александър Райчев (100 г.), Александър Текелиев (80 г.), Милко Коларов (75 г.), Атанас Атанасов (70 г.), Ангел Котев (70 г.), Асен Аврамов (60 г.), Младежка филхармония „Пионер“ (70 г.), Камерен ансамбъл „Софийски солисти“ (60 г.), Камерна формация „Te Deum Adoramus“ (25 г.). Композитор „във фокус“ отново беше Георги Арнаудов (ще посоча силно въздействащото изпълнение на „Влахерна. Покров Богородичен“ за симфоничен оркестър от Софийската филхармония с диригент Найден Тодоров на юбилейния концерт по повод 30-годишнината от основаването на Нов български университет). С много музика, включително и с авторски концерт “Dreamlover” беше представена и Албена Врачанска, чийто житейски път протича в Люксембург.
Голямото изобилие на български премиери от различни жанрове, включени в различни по характер концерти, предложи многобройни изкушения. Почти в края си „Софийски музикални седмици“ ни направиха съпричастни на изключително ярко, очаквано с интерес събитие с дълготраен отзвук – своеобразна кулминация в представянето на новосъздадено българско композиторско творчество в настоящото издание – световната премиера на Концерт-спектакъла „Надежда за балет“ от Васил Казанджиев (30 юни). Този първи опус на бележития ни композитор в балетния жанр е поставен специално за Балната зала на Националната художествена галерия – Двореца от хореографа на Шведския Кралски балет Арсен Мехрабян. Камерният балет за соло пиано и четири примабалерини се състои от четири кратки картини – „балетни музики“, свързани с текстови интермедии, озвучени от актьора Ицко Финци. Вдъхновителка и изпълнителка на сложната клавирна партия е талантливата пианистка Надежда Цанова. Изкуството на Марта Петкова, Десислава Стоева-Вълев и Венера Христова предизвика заслужен възторг сред многобройната публика със своя финес и съвършенство. Музиката на Васил Казанджиев, за която авторът споделя, че е написал спонтанно, в съвсем кратък срок, е в добре познатия му стил, майсторски кристализирал през годините и както винаги вълнуващ.
Български опуси включиха в програмите си много от участващите оркестри (Симфониета – Враца, Младежка филхармония „Пионер“, Софийска филхармония). Изцяло с българска музика беше концертът „Ново поколение“ на Русенската филхармония (24 юни). Проектът е по идея и селекция на диригента Димитър Косев с цел да предостави повече възможности за срещи с публиката и да провокира ново творчество. Произведенията за симфоничен оркестър в различни жанрове (балетна музика, филмова музика, джаз, с фолклорни влияния) са създадени през последното десетилетие от български композитори с различен натюрел и разностранна професионална реализация. Изпълнени с ентусиазъм, творбите, сред които имаше и премиери, показаха многообразието на авторите, навлезли в своята зрелост (родени между 1969 и 1994): Ангел Заберски – син, Георги Андреев, Минко Ламбов, Румен Бояджиев – син, Васил Бележков, Георги Стрезов, Добромир Кисьов.
Камерният концерт „5 + 1“, съставен изцяло от първи изпълнения на солови пиеси, сонати и триа за различни инструментални съчетания (24 май), представи още по-младо „поколение“ композитори, родени в навечерието на Милениума: Светлин Христов, Павел Ваклинов, Норис Гетов, Павел Маджаров и Петър Димов. Студенти по композиция на Велислав Заимов, всеки от тях показа талант, интересни идеи и оригинални решения, а финалът беше запазен за Трио за тромпет, тромбон и пиано от техния преподавател.
Българските изпълнители и тази година доказаха високата си класа. Фестивалът в известен смисъл направи моментен панорамен кадър на състоянието на българското изпълнителско изкуство у нас и зад граница. Много от великолепните ни певци, инструменталисти и диригенти са редовни участници в „Софийски музикални седмици“, мнозина заслужават специално разглеждане на техните изяви[3], но тук ще отделя място и внимание на едно по-специално, обагрено със силна доза носталгичност събитие. Концерт с особен сантимент, концерт-спомен, неслучайно състоял се на „Оборище 5“ – бившата зала на Интерната за даровити деца, където далеч назад във времето е започнал творческият път на именития ни виолончелист Стефан Попов, отдавна напуснал България и концертиращ предимно в чужбина. Дългогодишен професор по виолончело в “Guildhall School of Music and Drama” в Лондон, носител на титлата “Chavailler du violoncelle” на “Eva Janzer Memorial Cello Center”, връчена му от самия Янош Щаркер, Стефан Попов, подкрепен от прекрасния пианист Антон Ляховски, посвети дългоочакваната среща с българската публика на паметта на своите съученици – виолончелиста Любомир Драгов, цигуларя Георги Бадев и композитора Стефан Икономов (26 юни). Освен виталността и свежестта на изпълненията му (въпреки почетната му възраст), подплатени с опитността и ерудицията, безценни бяха разказаните спомени, неизвестни за по-младите слушатели. Изборът на програмата – сонатни творби от утвърдения виолончелов репертоар от Лудвиг ван Бетовен, Роберт Шуман и Цезар Франк, също е повлиян от почитта към скъпите приятели.
В контекста на българското изпълнителско и композиторско творчество ще отбележа интеграл, представен от клавирно дуо Десислава Щерева – Евгения Симеонова (21 юни). Добре познати с интересните си проекти през 25-годишната си съвместна работа, този път пианистките провокираха интереса на предимно професионалната аудитория с първото цялостно изпълнение на авторските транскрипции за две пиана на произведения на Панчо Владигеров. Осъществен в партньорство с Къща-музей „Панчо Владигеров“ – София, концертът им беше еталон за отдаденост, вдъхновено музициране, ерудираност и не на последно място – издържливост. Голямата концертна зала на Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“ предостави подходяща акустична среда, а и беше естественото, логично място за премиерната реализация на програмата, включваща добре познати и по-рядко изпълнявани опуси на класика на българската музика и заслужаваща дълъг концертен живот.
При изобилието от събития в основната и съпътстващата програми на „Софийски музикални седмици“ е невъзможно в кратък текст да се откроят някои прояви без незаслуженото пренебрегване на други[4]. Сред безспорните постижения на „Софийски музикални седмици 2022“, което не трябва да бъде пропуснато, е първото гостуване в България на Мария Жоао Пиреш (19 юни). Легендарната португалска пианистка въвлече столичната публика в своя почти нереален свят с последния Моцартов клавирен концерт, като в равностоен диалог със Софийската филхармония под палката на Найден Тодоров (артист „във фокус“ на настоящото фестивално издание) показа висока класа и изящен стил, респектиращ и силно въздействащ аристократизъм.
Разнообразните концерти в основната си част преминаха на високо ниво, с добра посещаемост и интерес от публиката. След продължителните карантинни затруднения изпълнителите бяха подготвили интересни и сложни концептуални програми (с многобройни бисове), свириха с желание и отдаденост. Недостатъкът на подобен фестивален маратон е, че съвпадането на три или четири концерта по едно и също време ограничи достъпа до много от проявите (допълващо представата, директното излъчване на фрагменти от концерти или произведения има съвсем информативен характер и, макар и полезно, е абсолютно недостатъчно за придобиване на впечатления и е несравнимо с изживяването в залата). Тук е мястото да се отправят адмирации към организационния екип на „Софийски музикални седмици“ (с директор Момчил Георгиев) за огромния им труд – в по-голямата си част дългогодишни опитни сътрудници, които работят като добре сработен тим. За поредна година фестивалът беше много енергично анонсиран, почти всички предварително планирани събития се осъществиха. С реализираните гостувания на чуждестранни изпълнители „Софийски музикални седмици“ провокираха провеждането на многобройни интересни интервюта, които остават като ценен (и достъпен) архив, някои от концертите са обект и на критическа рефлексия, което е атестат за тяхното качество и стойност.
Вместо финал ще посоча традиционно активното участие на учените от Сектор „Музика“ на Института за изследване на изкуствата в „Софийски музикални седмици“, което тази година имаше разностранни проявления не само в съпътстващата (с научна продукция), но и в основната програма. Отделни събития бяха посветени на книгите на проф. д. н. Венцеслав Димов „Живите гласове: представяне на архивираното звуково наследство на Райна Кацарова (плочи от 30-те и 40-те години на ХХ век)“ – специално издание на сп. „Българско музикознание“ и „С хоро и песен, с перо и слово“ в съавторство с проф. д. н. Лозанка Пейчева и Гео Кукудов (28 май), както и на проф. д-р Ангелина Петрова „С Жени Захариева за живота ѝ в музиката“ (4 юни). Със сериозни доклади в Научна конференция по повод 80-ата годишнина от премиерата на танцовата драма „Нестинарка“ от Марин Големинов се включиха проф. д. изк. Анелия Янева и проф. д. н. Венцеслав Димов (6 юни). Доц. д-р Явор Генов (лютня) и докторантката Калина Томова (сопран) убедително се изявиха в изпълнителското си амплоа със стилен рецитал. “Cloathed in musicke” съчета премиерни за българската сцена песни на ренесансов английски език от началото на XVII век по стихове на поета и композитор Томас Кемпиън с версии на други негови съвременници, както и със солови творби за лютня от Филип Росетър, Антъни Холборн и Робърт Джонсън (26 юни).
Бележки:
[1] Новото лого, новият сайт, както и обновения дизайн на афишите, програмите, информационния бюлетин, банерите са осъществени със спечелен грант от Национален фонд „Култура“.
[2] Подробната програма е достъпна на обновената електронна страница на „Софийски музикални седмици“: https://www.sofiaweeks.com/programa/
[3] Въздържам се от споменаването на имена, защото рискувам да изпусна някого, което не ми се струва правилно.
[4] Посочените по-горе събития далеч не изчерпват стойностните събития, а илюстрират в груби щрихи експонирането на българската музика.
