90-и юбилеен творчески сезон на Симфоничен оркестър Сливен

Сподели:

Share on facebook
Share on twitter
Share on pinterest
Share on linkedin
Share on email
Share on print

Разговор с директора Кремена Оксенкруг – „Музикален мениджър на годината“ на БНР – за традициите, предизвикателствата и перспективите пред оркестъра

Вече 90 години Сливенският симфоничен оркестър е част от музикалната история на града под Сините камъни. Съхранява музикалните традиции на „града на стоте войводи“ от основаването си през 1933 г. благодарение на десетките музиканти – диригенти, солисти, оркестранти, които със своя висок професионализъм оформят облика на оркестъра. Краят на юбилейния 90-и творчески сезон беше отбелязан и с концерт в зала „България“ в рамките на „Софийски музикални седмици“ на 27 май 2023 г. За начало прозвуча „Българска рапсодия“ на известния сливенски композитор Мишо Тодоров, последвана от емблематичната за норвежкия композитор Едвард Григ сюита „Пер Гюнт“. След двете забележителни оркестрови творби на сцената бяха представени шедьоври на оперното и оперетното изкуство на Чайковски, Росини, Белини, Доницети, Лехар, Гуно. Изпълнени бяха от лауреатите на първия международен конкурс „Гласът на Камен“ на името на Камен Чанев – Иля Сквирский, Кудайберген Абилдин и Анле Гоу. Програмата завърши с безсмъртните “Non ti scordar di me”и “O sole mio”, а на бис “Nessun Dorma”. От две години директор на оркестъра е талантливата и изявена цигуларка Кремена Оксенкруг, носител на наградите „Музикант на годината 2022“ – категория „Музикален мениджър на годината“ на БНР и „Кристална лира 2022“. За своята работа с оркестъра г-жа Оксенкруг отговори любезно на няколко въпроса за „Платформа на изкуствата“.

 Зала „България“, 27.05.2023. Фотография: авторът

Г-жо Оксенкруг, връчиха Ви приза „Музикален мениджър на годината“ на церемонията „Музикант на годината 2022“ на БНР в юбилейна за Сливенския симфоничен оркестър година, а сте носител и на „Кристална лира 2022“. На какъв етап от професионалното си развитие получавате тези награди?

Аз страшно много се радвам, че за съвсем кратко време (ръководя оркестъра на град Сливен от два сезона) като ръководител получих тези две отличия, които показват, че моята работа тук в България, в частност в Сливен, има своите плодове, така да кажем. Много се радвам, че и по-голямата част от изявените български музиканти, диригенти, солисти, както и критичните издания, забелязаха присъствието на Сливенския симфоничен оркестър, което по наблюдения през последните години беше изчезнало от българската музикална сцена. Естествено, за мен това е комплимент. Но и от друга страна – един очакван резултат от тежка работа. За мен тази работа не беше особено очаквана. Като музикант, творец и човек, който се занимава с музика, продължавам да работя в други европейски страни. По-скоро връщането ми в Сливен след 20 години отсъствие беше продиктувано от пандемичната обстановка. Но след като спечелих конкурса за директор на оркестъра, погледнах на обстоятелствата по-скоро като на артистично предизвикателство – да видя до каква степен може да се развие една такава институция, въпреки че всички знаем, че в България в момента много от музикално-сценичните изкуства страдат по отношение на бюджети, средства, трудности с материалната база, с публика ако щете. Не е лесно, но аз реших да се захвана с тази задача. Естествено, това доведе до големи промени в моя музикален, творчески живот. Тъй като по-рано организирах фестивал във Венеция, Италия, се наложи да прекъсна с тази дейност, защото физически не е възможно човек да върши толкова много неща заедно. Освен това съм и преподавател. От миналата година станах професор в Кралската консерватория в Монс, Белгия. Така че имам достатъчно ангажименти. И междувременно се опитвам, естествено, да поддържам и музикалната си форма като изпълнител – да свиря на цигулка. Но мисля, че всичко това приемам като една лична кауза, и не само за мен, а въобще за целия град, защото смятам, че в един град като нашия има потенциал за културно развитие. Обществото се нуждае от един такъв източник на музикална култура, въобще на култура в нашия град, тъй като ние сме, както знаете, единственият такъв институт в цялата област – както аз го наричам „източник на сериозно изкуство“, което е важно. Трябва да го има. Сливен, от една страна, е с ограничени възможности, но от друга страна, въобще не е малък. Според европейските мерки един стохиляден град е място, където културният живот трябва да бъде на ниво, качествен. Аз полагам всички усилия това да бъде така. Това е моята визия.

„Музикален мениджър на годината 2022“ на БНР. Фотограф: Здравко Петров.

„Музикален мениджър на годината 2022“ на БНР. Фотограф: Здравко Петров.

Концертна зала на НМА „Проф. Панчо Владигеров“ – София, 23.06.2023

Какви са първите Ви спомени от Вашите изяви с оркестъра (може би от детските години)? С какъв репертоар се представихте?

Аз напуснах Сливен на 14-годишна възраст, за да продължа обучението си в Бургаското музикално училище. Но до тази година няколко пъти бях солист на оркестъра, който водя в момента. Още през 1996–1997 година си спомням, че за дете в четвърти клас това бяха първите ми изяви на сцена като солист на Симфоничен оркестър. Бях изпълнена с респект и радост, разбира се, защото за едно дете наистина е голяма чест да застане пред публиката на своя роден град. И, естествено, оттогава имам хубави спомени, а с някои от колегите все още работя в състава на оркестъра. Много хора ми припомнят, че първият концерт, на който съм свирила със Сливенския симфоничен оркестър, това е концертът от Lestro harmonico, опус 3 на Антонио Вивалди в G dur, и така ми тръгна. До ден днешен моят любим композитор е Вивалди. Специализирах стара музика, барокова музика в Италия. Живях в града на Вивалди. Непрекъснато задълбочавам познанията си върху музиката на този композитор. Продължавам да го изпълнявам с голямо щастие. Може би още тогава това е бил един знак.

Програмата на оркестъра винаги е била много разнообразна. Вие имате ли предпочитания към определени епохи, композитори като изпълнител и съответно като директор?

Ами да! Тук идва мястото да спомена. Аз имам много целенасочена политика, която е свързана с програмата на оркестъра. Тъй като сега ставаме свидетели на много преплитания, т.нар. кросоувъри между различни стилове музика, може би с цел да се привлече по-широка публика, аз мисля, че колегите, които правят тези музикални експерименти, са твърде много и може би стана по-голяма рядкост един оркестър или културна институция да предлага на аудиторията чисто класическа музика. Аз избрах този път като репертоарна политика на оркестъра. Естествено, ние включваме произведения на композитори от бароковата епоха. Като тук държа да отбележа, че (може би продиктувано от моите по-задълбочени познания по този въпрос) ние държим (поне откакто аз съм директор) да изпълняваме барокови програми в максимално близък до оригинала чист вид – автентични. Това много се цени от публиката. Имаме ресурса и желанието и го правим целенасочено – изпълняваме барокова музика на много добро ниво, което смея да твърдя, че можем да бъде сравнено с европейското (понеже тук идват гости, които са специалисти в тази област). Използваме инструменти, които са оригинални в тази област.

Относно останалите композитори… Естествено, нашият състав не е голям. Това е един от основните проблеми в института. Но ние се опитваме да се справим с това, което е налично, както и с гости, поканени от други оркестри. Основно наблягаме на класическите композитори като Хайдн, Моцарт и Бетовен. Миналата година изпълнихаме четири симфонии от Бетовен плюс тройния концерт, който много добре се приема от публиката – симфонии на Моцарт. Естествено, понякога си позволяваме и по-широк състав, когато изпълняваме Брамс, Шуберт, Шуман, за произведения, които са от по-късната романтична епоха. Но, общо взето нашият репертоар е това, което е предназначено за един симфоничен оркестър.

Концерти в Сливен. Фотографии: предоставени от г-жа Кремена Оксенкруг

Концерти в Сливен. Фотографии: предоставени от г-жа Кремена Оксенкруг

Правите образователни концерти. Каква е програмата им? Включени ли са сливенски композитори, или патриотични песни като напр. на Добри Чинтулов?

Добри Чинтулов и песни въобще влизат в образователната програма на децата и в училище. Това, което го няма в училище, е реално класическата музика. За мен дали концертът е за деца, даже ако щете от съвсем ранна детска възраст (от 5-6 годишни до 15-годишни), или за възрастни, не трябва да има абсолютно никаква разлика в качеството. Естествено, ние подбираме части от определени произведения или правим събития за деца с по-кратки откъси. Нашата цел е да им дадем възможност да послушат Бах, Хайдн, Моцарт, Бетовен, Чайковски, композитори, до които, за жалост, е невъзможно в домашната или в училищната среда да имат достъп. Още повече – да ги чуят като живо изпълнение така, както би трябвало да бъдат изпълнени. Програмата на нашите образователни концерти, когато става дума за съвсем малки деца, е с абсолютно същото музикално съдържание, каквото би било за един концерт за възрастни, но поднесено като акомпанимент на някаква приказка, ако става дума за съвсем мъничките. Направихме тази година един проект „Музикални приказки“, където подбрахме музикални части, откъси от класически композитори, които да акомпанират дадена история. По този начин се получи доста занимателно за децата. От следващата година планираме образователни концерти и за по-високия възрастов сегмент от 10-годишна възраст, където ще разкажем повече за музиката, периода, композиторите и инструментите. И съответно, децата ще ги чуят не като детска песничка, или някаква друга форма, а като поставени в един сериозен музикален контекст. Според мен най-важното при възпитанието на децата е, че трябва да бъдат възприемани като млади хора. Когато говорим за млади хора, то децата във високите училищни класове 11-12 клас, т.е. на 18-19 годишна възраст, трябва да бъдат канени на нашите вечерни концерти. Между другото, ние имаме такова съглашение с директори на училища в нашия град, където по един или два класа от по-високите класове идват на истински концерт, така да се каже.

На концерта в зала „България“ се представиха лауреатите на конкурса на името на Камен Чанев. Разкажете, моля, за този конкурс – идея, организация, перспективи…

За конкурса не съм аз човекът, който трябва да говори, защото реално той е организиран, мисля, от една фондация „Камен Чанев“ и от Държавна опера – Пловдив, т.е. колеги от Античния театър. Аз много се радвам, че има такава фонадация. За жалост, не познавах Камен Чанев лично. Естествено, следя и познавам неговите успехи, знам какъв човек е бил. Голям музикант, въобще гордост не само за Сливен, но и за цяла България. И при един такъв юбилеен спектакъл, който трябваше да подготвим, ние свирихме не само в София в зала „България“, но и тук в Сливен – с него открихме Майските дни на културата 2023 г., като реших да събера няколко елемента, които са знакови за нашия оркестър и за нашия град. И както Вие вече споменахте, именно на този концерт включихме произведения от сливенски композитор, а именно Мишо Тодоров, където изпълнихме неговата „Българска рапсодия“ за голям симфоничен оркестър. Tримата тенори ги избрах именно поради връзката им с Камен Чанев, тъй като знаем за трагедията. За жалост, няма как да го чуем него. Реших, че тези негови последователи като носители на награди от първия конкурс на негово име биха били подходящи солисти за този концерт. Диригент на концерта беше Владимир Кираджиев – музикант, тясно свързан с историята на симфоничния оркестър в Сливен. Така че това беше причината те да бъдат централни фигури в нашия юбилеен спектакъл. Мисля, че идеята беше добра и така се получи един истински спектакъл.

Какви са предизвикателствата днес пред един извънстоличен оркестър?

Проблемите винаги има. Не обичам да говоря само и единствено за тях, и колко е тежко. Естествено, че е тежко, трудно е на всички. Предизвикателствата най-вече са свързани с попълването на състава. Мисля, че не само в извънстоличните, но и в столичните оркестри го има този проблем. Но тук са най-вече, понеже нямаме кадри, млади кадри, които да искат да живеят и работят в България. Това е проблемът, а както знаете професията на музиканта е нещо, което изисква специализирано образование, специализиран опит. Дори не говорим за талант, а за подготвени кадри, които би трябвало да идват от музикалните училища и от музикалните академмии в София и Пловдив. Но, за жалост, кадрите, които излизат оттам, са много по-малко от тези музиканти, които има нужда за захранване на българските оркестри. Резултатът е, че ние може би от 3-4 оркестъра използваме едни и същи кадри за нашите програми, което е страшно трудно като съгласуване на дати и възможност за постоянен репетиционен процес. Знаете, че хората са винаги в движение особено качествените музиканти. Сега се стараем да имаме едно сътрудничество с проекта на Георги Калайджиев „Музиката вместо улицата“. Той се занимава с този изключително благороден културен проект, където деца от ромската махала в Сливен се обучават да свирят на музикални инструменти. Този проект съществува вече 15 години. Първите негови плодове идват понастоящем. Вече имаме едно младо момиче на 19 години в нашия състав, което е възпитаник на този проект, а след това възпитаник на Музикалното училище в Бургас. Но, разбира се, това е един дълъг период, не е нещо, което може да стане от днес за утре. Проблем са също родителите, които смятат, че перспективите за реализация не са такива, каквито биха били с някоя друга професия, чисто финансовите перспективи. Но, както знаем, музикант не е професия, която ти избираш. Това е професия, която теб те избира. Аз все пак се надявам повече хора да считат за една възможност за професионална реализация оставането в България. Това е, което аз самата направих, което смятам да убеждавам и другите колеги, младите колеги, че би трябвало да направят. Понеже само така нашето дело има бъдеще.

В историята на оркестъра четем, че тук е била учебна база на БДК…

Било е работническа опера, където млади диригенти, солисти, оркестранти, певци също са идвали да правят и участват в спектакли. Това са били първите им стъпки. На много големи музиканти тук са били първите им стъпки. Още докато учат, идват тук, правят спектакли и се връщат. Някои остават за по-дълго. Това е била една чудесна форма на работа. Проблемът е, че ние в момента не можем да си я позволим, защото малкото студенти от Академията вече свирят професионално в повечето софийски оркестри.

Какви са перспективите в краткосрочен и дългосрочен план?

Перспективите са, колкото и невероятно да звучи, ние все пак разчитаме на музикантите, които идват от чужбина. Стараем се да им дадем най-добрите условия, но сами разбирате, че може би по-подходящо би било за семейство музиканти, които да кажем търсят спокойствието на един живот, подобен на този в Сливен. Общо взето градът ни е чист, хубав, предоставя възможности за едно младо семейство да живее спокойно и надявам се удовлетворяващо откъм музикална гледна точка. Аз, като директор се опитвам да предоставя на музикантите интерес към работата от музикална гледна точка, разбира се, художествен. Понеже един музикант, който е добър, естествено, желае и реализация. За него е важно не само заплащането, но и с какви диригенти и солисти работи, какъв репертоар ще свири. Мога да Ви кажа веднага, че за 90% и повече от българските оркестранти, които изпълняват великите симфонии по време на големи концерти, е много по-интересно от музикантска гледна точка, отколкото да изпълняват друг тип смесени стилове.

А пред Вас какво предстои като изпълнител и преподавател?

Предстои започване на новата учебна година. Миналата година петима от моите студенти – основно украинци, руснаци, латиноамериканци, бяха на гости при нас. Направихме концерти с тях тук, както и в други европейски музикални учреждения. Аз правя един проект „Млада Европа“, който представя даровити млади хора – диригенти, солисти, камерни музиканти – като излизането за тях на сцена е много важна част от тяхното развитие, а за нас, от друга страна, е важно да станем свидетели на прочита на голямото изкуство от младите. За мен лично освен работата ми като преподавател сега в момента подготвам новия сезон на симфоничния оркестър. Мисля догодина да направим един звукозаписен проект, който е свързан с един малко познат белгийски композитор – Гийом Лекьо, заедно с други двама големи млади, но доказали се български музиканти в трио – Мартина Табакова и Атанас Кръстев. Разбира се, имам страшно много проекти. Проблемът е единствено в недостига на време. Моята година, за жалост, е разпределена от първия ден до юни по дати с всички ангажименти, които бих могла да поема. Като се опитвам, естествено, да обръщам внимание и на своето семейство.

90-и юбилеен творчески сезон на Симфоничен оркестър Сливен

Close Menu