През април тази година на сцената на Центъра за съвременни изкуства ТОПЛОЦЕНТРАЛА в София гостува една от емблемите на съвременния европейски театър – британската трупа Форсд Ентъртейнмънт, която показа известния си спектакъл „Истинска магия“.
Снимка 1. Ричард Лоудън, Клеър Маршал и Джери Килик в „Истинска магия“, режисьор Тим Ечълс, Forced Entertainment, Обединеното кралство, 2016 (спектакълът гостува в Топлоцентрала в София, 2022)
„Театърът, който създаваме, е нещо, което трябва да бъде живо, нещо, което генерира енергия и напрежение от случването си в помещение с други хора. Ние се интересуваме от правенето на представления, които изследват съвременния свят, представления, които вълнуват, забавляват и провокират хората. В същото време ние се интересуваме от идеята да предизвикваме объркване, тишина, въпроси и смях“. С различни варианти на това кратко описание, публикувано на сайта ѝ, английската експериментална театрална компания „Форсд Ентъртейнмънт“ (Forced Entertainment, англ. = принудително забавление, забавление по принуда) обяснява през изтеклите 38 години от нейната поява до днес дръзкия и необичаен театър, който прави.
През последните три десетилетия Forced Entertainment се налага като една от най-оригиналните и утвърдени трупи, работещи в областта на театралния пърформанс и колаборативния театър (devised theatre). Повечето от нейните представления, създадени след началото на XXI век „Първа нощ“ (2001), „Ужасна бъркотия“ (2004), „Празна история“ (2009), „Утрешните купони“ (2011), „Задаващата се буря“ (2012), „Последното приключение“ (2013), „Тетрадката“ (2014), „Събрани съчинения: Шекспир на маса“ (2015), „Извън строя“ (2018), „Движение във времето“ (2019) и онлайн излъчването на „Събрани съчинения: Шекспир на маса в къщи“ (17.09–15.11.2020) са гледани от десетки хиляди зрители както в различни градове на Обединеното кралство, така и в много европейски страни, САЩ, Канада, Япония и Австралия и са част от селекциите на почти всички основни театрални фестивали.
С решението си дапокаже на своята сцена спектакъл на знаменитата британска трупа наскоро откритият в София Център за съвременни изкуства ТОПЛОЦЕНТРАЛА продължава програмното си усилие да очертае профила на естетическата си програма – представянето, създаването и популяризирането на съвременен танц и пърформанс. Така че, след като за откриването си представи емблемата на съвременния танц Саша Валц (вж. Литературен вестник, № 43, 8–14.12.2021, 8) с вече класическия ѝ спектакъл „Алея на космонавтите“ (1996), а наскоро срещна българската публика и с белгийския режисьор, хореограф и визуален артист Ян Фабр (вж. Литературен вестник, № 17, 4–10.05.2022, 8), ТОПЛОЦЕНТРАЛА съвсем закономерно продължава с показването и на Forced Entertainment – едни от създателите и основните представители на театралния пърформанс.
ТОПЛОЦЕНТРАЛА избира да представи Forced Entertainment с „малкото“ ѝ представление „Истинска магия“ (Real Magic, 2016). Показването му в две поредни вечери – на 28 и 29 април, не е първата среща на българските зрители с британската компания. През 2013 г. те се запознават с нейното изобретателно и провокативно изкуство в спектакъла „Празна история“ (Void Story, 2009), който беше показан в програмата на Международния театрален фестивал „Варненско лято“ и на Световен театър в София.
Като емблематични представители на естетиката на театралния пърформанс, онова, което е определящо за представленията на Forced Entertainment, е техният неудържим стремеж към диалог със зрителите, тяхната неизменна отвореност към публиката, неуморната им изобретателност да търсят начини за автентично непосредствено общуване с нея. Другото може би не по-малко силно впечатление, което тези спектакли оставят, е дръзката и едновременно с това ненастойчива, по-скоро (само)иронична провокативност; желанието да предизвикат присъстващите да погледнат по нов, неочакван начин както на себе си, така и на театралната ситуация, в която са въвлечени, оставяйки им в същото време и свободни пътища за напускането ѝ. Многобройните и много различни помежду си спектакли на трупата всъщност трайно и последователно изследват три основни проблема: съвременния живот, мястото на театъра в него и отношението (срещата) между представлението и зрителите му днес.
Компанията Forced Entertainment е създадена през 1984 г. от Тим Ечълс (р. 1962) и още пет негови състуденти, всички току-що завършили Университета в Ексетър. Трупата се установява в Шефилд. Освен Тим Ечълс, който е артистичен директор на компанията, режисьор и изпълнител в повечето от представленията ѝ, в нея влизат Ричърд Лоудън (сценограф и пърформър) и актьорите Робин Артър, Клеър Маршал, Кейти Нейдън и Тери О’Конър. Те формират постоянния ѝ състав и до днес. В продължение вече на 38 години трупата демонстрира изключителна сплотеност, виталност и креативност. Тя е създала повече от 50 представления, а към тях членовете ѝ и специално Тим Ечълс прибавят и многобройните си индивидуални работи и соло изпълнения. Редица от своите спектакли членовете на Forced Entertainment осъществяват в сътрудничество с външни артисти, както и канят някои от тях да работят с компанията по свои проекти. Преобладаващата част от цялата огромна продукция на трупата са, както беше споменато, театрални пърформанси, но тя прави също и site-specific представления, инсталации в галерии, интерактивни, видео и мултимедийни спектакли, фотографски проекти, като от средата на 90-те нейна запазена марка става и т.нар. long durational или многочасово представление (с продължителност 6, 12 и повече часа). Определящият стремеж на всички спектакли на Forced Entertainment е да провокират интензивна среща, диалог с присъстващите зрители в непосредственото време на представлението.
Снимка 2. Сцена от спектакъла
„Истинска магия“ е най-добрият спектакъл през последните няколко години от т.нар. „малки представления“ на трупата (т.е. с малък брой изпълнители и традиционна продължителност от 1,5 до 2 часа). При показването си на Единбургския фестивал през 2017 г. той е удостоен с Наградата на публиката.
В „Истинска магия“ режисьорът Тим Ечълс и актьорите Ричард Лоудън, Клеър Маршал и Джери Килик се фокусират върху един от основните проблеми на човешкото съществуване, добил драматични размери в нашия днешен свят – отчаяната състезателност между хората, автоматизираната борба за надмощие, трагикомичното повторение на едни същи избори и на едни и същи грешки по пътя към мечтаната „победа“. Създаден по време на гласуването във Великобритания за или против Брекзит и на президентските избори в САЩ, спектакълът остро рефлектира на ситуациите на загуба на здрав разум, на неумението да видиш и да се поучиш от грешките си в миналото за да не ги правиш отново, на първосигналното настояване на своето и отказа от диалог и усилие за постигане на съгласие. Тази нездрава, механична състезателност, стимулирана на всички нива в съвременните общества и специално от масовото забавление и попкултурата за екипа на Forced Entertainment е особено опасна и затова театърът трябва настойчиво, по възможно най-въздействащите и убедителни начини, да я посочва на своите зрители и да ги кара да се замислят за нея и последствията ѝ.
Както винаги в спектаклите си, така и в „Истинска магия“, за да споделят своите тревожни актуални въпроси и послания Forced Entertainment не пренасят публиката в други, измислени и умело пресъздадени от тях на сцената светове и истории, а ѝ предлагат живо, непосредствено случващо се пред очите ѝ реално събитие. В случая тримата актьори излизат на театралния подиум срещу седящите в залата зрители и естествено и непринудено започват едно непретенциозно състезание за познаване на думи. Така, както вероятно всеки от присъстващите е участвал в подобни игри-състезания на сбирки с приятели и колеги, на детски купони, на семейни тържества. В следващите минути актьорите добавят към започната от тях игра все повече и повече банални и кичозни елементи от заливащите ни ежедневно от масовите медии най-разнообразни телевизионни състезания и реалити формати – „насъскване“ на участника, периодично обличане в нелепи ярко жълти патешки костюми, „разнообразяване“ на шоуто с танц на „птиците“.
Единият от актьорите сяда на стол със завързани очи, вторият поема ролята на интервюиращ, а третият показва записаната от него дума – на голяма картонена табела, която зрителите виждат. След като първият не познава думата, на неговото място отива вторият и тази размяна все по-забързано и напрегнато се повтаря много пъти в продължение на час и половина. Думите, които всеки от тримата е намислил и съответно, трябва да разпознае са: каравана (Caravana), алгебра (Algebra) и наденица (Sausage). Сядайки много пъти на стола на интервюирания/познаващия Ричард, Клеър и Джери упорито повтарят все същите отговори, които дават в началото: за „каравана“ – електричество, за „алгебра“ – дупка и за „наденица“ – пари. Независимо че накрая всички виждат думите, директно си ги подсказват и дори авторът на думата отчаяно моли интервюираният състезател да я каже за да свърши най-после абсурдното трагикомично перпетуум-мобиле, в което се въртят, той упорито повтаря своя първоначален грешен избор.
Един майсторски, представен с невероятна енергия и автентични емоции, спектакъл, който, както казва Клеър Маршал в едно интервю, залага „капан“ за зрителите си, чрез който да попаднат в тъжната реалност на своето ежедневие и да потърсят изход от нея.
