Софийска градска художествена галерия откри на 9-ти декември своята последна фотографска изложба „Повече от една снимка. История на българската фотография през XX век“.[1] Експозицията има амбициозната задача да проследи почти цялата история на българската фотография и до голяма степен успява. Заявеният период е от 1900 г. до 2000 г., но в селекцията попадат и снимки от най-ранния период, още от първите ѝ опити в края на 19. век. Някои от които създадени извън пределите на съвременна България.
Посетителят се потапя напълно в архивните фотографии в първия салон на галерията, връщайки се към отдавна отминали епохи. От оригинални копия, извадени от архиви и частни колекции, до увеличени съвременни дигитални принтове, пред нас оживяват възрожденски къщи и революционери, емблематични събития и личности, политици, бит и обикновения живот на хората тогава, несъществуващи вече сгради и площади, всички те съхранени от работата на първите български фотографи. Разбира се, изложбата не си поставя за цел да бъде енциклопедия и пълен исторически каталог на българската фотография и фотографи, а да пресъздаде най-важните автори и снимки, останали като символи на своето време. Много от снимките са често тиражирани, някои превръщани в част от различни пропагандни периоди от близкото ни минало, но тук са представени в своя оригинален вид, като са копирани от своите създатели. Наличната информация към тях дава цялостната картина на епохата, до колкото, разбира се, е съхранена. Някои снимки не могат да се датират с точност или липсват детайли по създаването им. На много места са отбелязани носителите и процесите – фотографията е неразривно свързана с технологията на своето време, което създава и финалния образ.
Кураторският екип в лицето на Аделина Филева, Ренета Георгиева, Иво Хаджимишев, Катерина Гаджева и Георги Лозанов разделя този огромен обем – над 300 фотографии – на 100 автори в три периода. В различните зали на галерията са подредени хронологично от ранните фотографии в началото на века, през социалистическата епоха, до авторските художествени търсения през последните десетилетия. На втория етаж на галерията са изложени най-съвременните произведения, като някои от авторите присъстваха на живо (Гаро Кешишян).
Разхождайки се през епохи и фотографи, може да се проследи и развитието на технологиите, форматите, еволюцията на самото изображение, появата на цвета, до дигиталната епоха, която настъпи приблизително след 2000 година. Вероятно това е и една от причините за поставянето на тази година като граница, освен чисто времевия период от един век. Мащабите на проекта и внимателната подредба са впечатляващи. Събрани така на едно място, въздействието на образите се увеличава многократно и разкрива един общ поглед върху всички процеси и явленията, познати единствено на историците. Много от емблематичните снимки, познати на широката публика днес от социалните мрежи, където циркулират повечето пъти безименни и с ниско качество, тук са представени в своите оригинални копия, с информация за автора и контекста на времето и събитието, понякога и с печатните версии на корици или други издания. Всеки от трите раздела е представен от кураторите със спецификите на своето време, едновременно отразено от фотографиите и повлияло същевременно на стила на авторите. Този двустранен процес е ясно видим във фотографското изкуство – самата природа на фотографията е да съхранява като визуален документ във времето, но също така и да манипулира, променя, цензурира и изразява авторски позиции. Понякога лични, понякога поръчкови, но винаги капсулирани в ограниченията на техниката и стила на времето. В подобни ретроспективни експозиции изключително ясно си проличава мисълта на Зигфрид Кракауер, че фотографията е свързана с времето точно както и модата.[2]
Оригиналните копия са събрани и представени със съдействието на Държавна агенция „Архиви“, Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, Народна библиотека „Иван Вазов“, Фотографска академия „Янка Кюркчиева“, Регионален исторически музей – Пловдив, Исторически музей „Искра“, Казанлък, Исторически музей, Асеновград, Исторически музей, Разлог, Фондация „Артин Азинян“, Нели и Робърт Гипсън – Архив Гипсън, Мартин Калчев, Виктор Герасимов, семействата Балкански, Георг Волц, Лингоров–Недков, Кемилев, Петра Атанасова, Георги Папакочев, Боян Попов, Станислав Бояджиев, Виолета Кюрдян, Рафаело Казаков, Росица Стойчева. Като външни консултанти и сътрудници са привлечени и Явор Попов и Тихомир Стоянов. Част от мисията на СГХГ е да съхранява и подкрепя историята на фотографията и фотографията като изкуство, с обособения през 2004-та година фонд „Съвременно изкуство и фотография“.
Настоящата изложба е поредната от вече серия изложби на съвременни и
световноизвестни фотографи последните десетилетия, каквито бяха представянето
на Вивиан Майер „В нейните ръце“ през 2019 година [3]
и концептуалната фотографска инсталация на Лиляна Караджова и Димитър Стоянович
„Невидимите улици“ през 2022 година.[4]
„Повече от една снимка. История на
българската фотография през ХХ век“ ще бъде изложена до 9-ти март 2026
година.
[1] https://sghg.bg/exhibitions/повече-от-една-снимка-история-на-бълга/
[2] “Photography is bound to time in precisely the same way as fashion,” Siegfried Kracauer, https://www.artforum.com/features/art-and-fashion-photography-228723/
